Текила и синьо дайкири

Ливайн Пол

Една внезапна мисъл започна да го тормози — смътно предчувствие, че има нещо неточно с Господин Точен. Какво беше то?

Отне му само миг. Толкова е явно, помисли си Стив, макар да осъзнаваше, че способността му да разсъждава трезво може да е помрачена от ревност, завист и страх.

Кучият му син беше прекалено готин, за да е истински.

Което означаваше, че е измамник. А с малко късмет — и убиец.

Тайните, които родителите крият

11

— Помниш ли, когато баща ти ни заведе

на онова място с хотдоците на виадуктите? — попита Виктория.

— „Фън Феър“ — отвърна Джуниър.

— Хванахме се на бас и ти изяде десет хотдога с чили.

— Дванайсет. С лук. Стана ми лошо на задната седалка на бентлито на баща ми.

— А помниш ли какво направихме на четиринайсетия ти рожден ден? — подсети го тя.

— Къпахме се голи във венецианския басейн.

— Не. Издълбахме инициалите си на един бенгалски фикус.

— Да, в Брадфорд Парк — спомни си Джуниър. — Пазачът ни подгони.

— И прескочихме една бетонна ограда, за да се скрием…

— Но се оказа бент и се приземихме в дълбока метър и половина вода.

Смях. От двама от тримата обаче. Изражението на Стив беше сърдито и студено, сякаш се терзаеше за нещо, което не зависеше от него — сриващия се долар, най-вероятно.

— Мога ли да ви върна за малко в настоящето от Алеята на спомените?

— Разбира се — отвърна Джуниър.

Налага ли се, помисли си Виктория.

— Нищо не съм виждал по вестниците за Океания — започна Стив, — не съм чул никой в Кийс да говори за нея.

— Баща ми не искаше никой от хазартната, индустрия да разбере какво правим, докато не се сдобием с федерално разрешително — обясни Джуниър. — Какво щяха да направят лобистите за Атлантик Сити и казината из Залива, за да ни спрат?

— Щяха да подкупят един-двама конгресмени — предположи Виктория.

— Ами ако не дадеше резултат?

— Щяха да убият Стъбс и да натопят баща ти — отвърна Стив. — Твърдиш, че е дело на конкуренцията.

— Кой друг би имал по-добър мотив? — рече Джуниър.

Бяха минали петнайсет минути, откакто Джуниър отново беше заключил вратите към Океания. Тримата възрастни — ако се брои и Стив — лежаха на шезлонги върху терасата с гледка към залива. Кана с коктейл „Маргарита“, плато с тортила чипс и току-що приготвено гуакамоле стояха на масата под чадъра. Изкуствен водопад се изливаше от скалите в малко езеро, пълно с риби и лебеди с дълги шии. Боби джапаше в езерото, опитвайки се да разговаря на лебедски с птиците.

Телефонът на Джуниър беше звъннал няколко пъти, обаждаха се репортери. Следвайки инструкциите им, Джуниър изразяваше съжалението на баща си за кончината на Стъбс и отказваше да коментира всичко останало. Хеликоптери от три телевизионни канала в Маями кръжаха над острова като шумни комари. Единият избръмча толкова ниско, че разпени целия залив. Екипите си направиха репортажите и отпратиха обратно на север.

Сега, когато Стив си беше задал въпросите, Виктория правеше разбор на емоциите си. Чувстваше се малко упадъчно, излегната върху плетения шезлонг,

потънала във възглавниците с цвят на кокос, докато пиеше текила в работни време с двама готини мъже. Единият й беше любовник и потенциален съпруг, а другият някога беше изглеждал предопределен за ролята. През годините често си беше мислила за Джуниър. Какъв мъж беше станал?

За начало страхотен мускулест тип, но в него имаше толкова много други неща, освен физиката му.

Почтен, умен, загрижен мъж. Колко време и колко пари беше похарчил за благородни каузи. И погледни само Океания, нещо, което би се превърнало в екологичен холокост, благодарение на Джуниър можеше да стане екошоу, зашеметяваща комбинация от бизнес и природа.

Е, Стив, какво ще кажеш сега за Джуниър?

Естествено, Джуниър се беше радвал на привилегирован живот. Но не беше разглезеното богатско синче, както Стив предричаше — и злобничко му се искаше.

Сега, под сянката на чадъра, направен от същата материя като възглавниците, със своя меднобронзов тен, който подчертаваше блестящата му усмивка, с изрусялата му от слънцето коса, с шестте реда плочки на корема, които приличаха на ризница, и релефните раменни мускули, които изпъкваха при всяко движение на голите му ръце, със здравата си челюст, с дяволитата вдлъбнатинка, Джуниър беше…

_О, боже, кажи си го или поне си го помисли!_

_Ако стоях права, досега коленете ми щяха да са се подгънали._

Не че искаше да разпалва въображението — си, но той беше най-близкото превъплъщение на гръцки бог, което някога беше виждала. Съвременен Адонис, който, ако добре си спомняше от курса „Митове и легенди“ в Принстън, се залюбил с Афродита, без значение, че божествената дама била омъжена за друг. И тя ли се чувстваше малко като Афродита, шавливата богиня на страстта, която беше хващала за гроздовете Арес, Дионисий и разни други богове, чиито имена Виктория не помнеше?

_Господи, толкова ли съм повърхностна, че външността му, сочната му тотална мъжественост ме размекна цялата?!_

Не, разбира се, че не. Беше просто здравословна еротична фантазия, нали така? Нима и Стив не разглеждаше манекенките с бански от фотосесията на „Спортс Илюстрейтид“ по-внимателно от което и да е решение на апелативния съд. Почуди се дали Стив долавя трепетите й. Можеше ли да отгатне какво мисли — и изпитва — към Джуниър?

— Страхотна „Маргарита“! — похвалата се изплъзна от устата на Стив, докато отпиваше от чашата си.

Добре, реши тя, може и да не беше настроен на нейния канал в момента.

— Прясно изцеден лимонов сок — започна да обяснява Джуниър. — Независимо кой какво ви казва, не купувайте евтина текила за коктейлите. Най-добрата е на „Арете“. „Бланко Суаве“, ако решите да похарчите сто долара за бутилка. Ако пиете текилата чиста, вземете си „Трес, куатро и чинко“ от син столетник, но това ще ви върне назад с четиристотин долара.

— Изглеждат доста пари за нещо, което ще се превърне в пикня след двайсет минути — Стив игра контра на господин Бонвиван.