Текила и синьо дайкири
Шрифт:
— Всички отзад закопчахте ли си коланите? — попита Фоулс по микрофона. — Здравата ще цопнем във водата.
Хидропланът беше на десетина метра от земята, когато мина през входа на залива, и Фоулс го приземи с обещаното мощно цопване. Прозорците се скриха зад талази вода. Самолетът мигновено забави ход, двете перки на крилата продължаваха да се въртят, хидропланът сега се беше превърнал в лодка, която пухтеше към брега.
— Добре дошли в Парадайз! — приветства ги пилотът. — Джуниър ще ви чака в… мамка му! Погледнете дясно на борд!
Стив вече гледаше през прозореца, така че улови цялата удивителна
Мъж в изрязани черни плувки „Спийдо“ изскочи от водата, гладък и лъскав като балистична ракета. В едната ръка държеше омар, а с другата се хвана за понтона на хидроплана. С атлетична грация се повдигна нагоре и размаха ръка над главата си, пращайки ослепителна усмивка към люковете.
Успя ли да види Виктория през стъклото, почуди се Стив.
Тя обаче със сигурност беше успяла.
И какво точно беше видяла? Или което беше по-важно за Стив: какво беше усетила?
Мъжът беше малко над метър и осемдесет, със стройно тяло. Плосък корем, шест чифта плочки, изваяни рамене и дълги гладки мускулести ръце. При вдигнати ръце тръбните му мускули проблясваха като скатове от двете му страни. Гръдният му кош беше направо огромен в сравнение с останалата част от тялото. Две парчета месест пекторалис, като дебели пържоли, и цялостно впечатление за самоуверена брутална сила. Беше с бронзов тен, толкова тъмен, че усмивката му изглеждаше опасно искряща. Дългата му коса беше зализана назад и потъмняла от водата, но Стив видя изруселите от слънцето кичури. Жива реклама на „Аберкромби енд Фич“, истински кошмар за нормалния мъж, реши Стив. Още по-страшното беше, че не бе някакъв мазен сервитьор, актьор или позьор модел или почернял на плажа гларус, каквито гъмжаха из хотелите на Саут Бийч като хлебарки. Не, този пич имаше закачка с Виктория и при пукнатините, които вече се бяха появили в професионалните отношения на Соломон и Лорд, Стив започваше да се чувства несигурен и за личната им връзка.
— Джуниър! — прошепна Виктория с притиснато към стъклото лице, името му прозвуча като в порно филм. — Боже, колко е пораснал!
Въобразяваше ли си, или дъхът й беше замъглил стъклото?
Застанал на понтона, хванал се с едната ръка за перилата — за да изпъкне още повече релефът на мускулите му, — Грифин-джуниър се обърна с лице към резервоара и Стив забеляза един последен атрибут. Огромният пакет в банските „Спийдо“. Не беше сигурен накъде е насочен погледът на Виктория, но можеше да се закълне, че я чу да въздиша.
Спийдомен
9
Хидропланът се плъзна по бетонната рампа в края на водата. Боби с мъка се спусна по стълбите, последван от Виктория и Стив. Джуниър изникна начаса и целуна Виктория набързо по устните, после я отлепи от земята в здрава мокра прегръдка.
— Еха! Пристигна — каза той. — Наистина дойде!
Тя се разсмя на ентусиазма му, толкова искрен, без никаква ирония или сарказъм.
Постави я обратно на дока, сякаш беше от стъкло, и я погледна право в очите.
— Тори, наистина ми
Тори. Никой не я беше наричал така от дванайсетгодишна възраст. В интерес на истината, Джуниър беше единственият, който я наричаше така. И точно сега й прозвуча толкова мило и толкова любвеобилно, че усети как се изчервява.
Джуниър размени любезности със Стив и Боби, като през цялото време гледаше Виктория право в очите. И преди ли усмивката му беше толкова ярка, а очите му толкова морскосини, почти като цвета на едни от сенките й — „Адриатическа синева“. Наблюдаваше го как се бърше с хавлията и нахлузва ленени шорти над банските. Плътният златист оттенък на кожата му, вкусът на солена вода от целувката му, топлината на морския бриз… толкова много усещания я бомбардираха.
Гол до кръста и бос, почти готов Тарзан, Джуниър повлече гостите си нагоре по каменната пътека, която водеше към къщата „Каса дел Сол“ — според направения с вкус надпис, вграден в стена от покрити с корали камъни.
— Татко ми каза колко красива си станала — започна Джуниър, — но… уау! Нямам думи.
— Много мило! — Виктория усещаше присъствието на Стив и долавяше неудобството му.
— И важна адвокатка при това. Уау!
„Уау“ явно беше ключов компонент от вербалния арсенал на Джуниър. Добре де, не беше отличник в Пайнкрест, но беше избран за най-популярното момче на гимназията. И сега, когато се беше превърнал в бронзов Адонис, в ума на Виктория се въртеше само едно: да станеш виден учен не е най-важното.
— Всичките тези години… — каза Джуниър, като остави изречението недовършено.
— Да — отвърна тя.
— Спомняш ли си карнавала, който Бъни Флаглър организира в „Ла Горе“?
— Ти беше Зоро, а аз Жената Чудо.
— Промъкнахме се до осемнайсетата дупка.
— И пръскачките се включиха — разсмя се Виктория, спомняйки си алкохола в пунша; бандата, която свиреше кавъри на „Игълс“ и мляскането във влажната нощ.
Стив прочисти гърлото си, звук от ръмжащо куче.
— Веднъж ходих на маскарад, облечен като Дейвид Копърфилд.
— Великия маг — отвърна Джуниър.
— Героят на Дикенс — поправи го Стив.
— А, да.
— И той е бил сирак като мен.
— Ти не си сирак, чичо Стив — каза Боби.
— Но исках да бъда.
— Защо? — попита Джуниър.
— Едва ли ще ме разбереш — рече Стив. — Ти живееш в „Каса дел Сол“. — Аз съм живял в Мрачната кула.
— Може да се е нуждаела просто от пребоядисване — предположи Джуниър и сърцето на Виктория се сви. Наистина ли литературните препратки го подминаваха като катамаран, понесен от вятъра? Но Джуниър се разсмя и те разбраха, че се шегува. — Понякога ми се иска да съм имал Дикенсов тип възпитание. Гради характер, не мислите ли?
— При Стив не се е получило — отвърна Виктория.
_Какво ще кажеш сега, Стив? Най-готиното момче от Пайнкрест може да те настигне._
Наклонът леко се увеличи, докато каменната пътека извиваше покрай кокосовите палми.
— Стив, движиш се като атлет — каза Джуниър.
— Бройкаш задника ли? — изстреля веднага Стив.
— Не, сериозно. Походката ти. Грациозна е.
— Чичо Стив е играл бейзбол в Университета в Маями — гордо заяви Боби.
— Виждаш ли — рече Джуниър, — веднага ги разбирам тия работи.