Тръпката
Шрифт:
— Слушай, това, което ти дадох да кашираш… — започна той.
— Телефонът, не се притеснявай, човек. Лежи на сигурно място, съвсем според инструкциите…
— Хубаво, но трябва да те помоля да си го получа обратно…
Тя беше със сериозен бушон на едното око, едва вдигаше лявата си ръка над главата, а освен това имаше квадратен белег в неприятен червено-син нюанс над десния пищял. Вероятно страничното огледало на колата я беше ударило посред скока.
Възможно бе да има малко спукване на костта, но нищо счупено според уморения дежурен лекар.
Всичко
Тя прехвърляше цялата ситуация напред и назад в главата си, без да открие нови детайли.
И въпреки това все повече се убеждаваше, че в колата, която едва не я прегази, не бе имало някакви насрани хлапета, на които са им се прищели амфети.
На връщане от лекаря тя даже беше изкуцукала по „Роламбсвеген“. Точно както и подозираше, мястото, където бе стояла колата, беше идеално, ако човек искаше да наблюдава апартамента и и в същото време да може бързо да се махне оттам.
Ако се вземеше предвид всичко случило се през последните седмици, работата беше ясна.
Колата е била там заради нея.
23. Trust is good…
От: Холмблад, Ева
Тема: Обяд
Дата/час: Днес, 13:00
Място: „Ерикс Бакфика“, „Фредриксхувсгатан“ 4
Участници: Сандстрьом, Магнус; Аргос, Филип
Приеми?
Откажи?
За няколко секунди паниката, че е бил разкрит, се завърна, но той бързо я превъзмогна. „Ерикс“ беше луксозен ресторант в Йостермалм и Филип едва ли би го избрал за разговор, свързан с нещо неприятно. Освен това той смяташе, че при последната им среща двамата бяха общували доста добре.
Тогава за какво беше това?
Имаше само един начин да разбере.
Тя беше паркирала нараненото си тяло пред компютъра, за да прегледа отново всички публикации.
Първите няколко пъти, когато ги бе чела, не беше направила някакви конкретни наблюдения.
Но като продължи да се рови, постепенно започна да се убеждава, че все пак имаше определен модел.
Или модел може би беше грешната дума…
Всичко бе започнало съвсем умерено. Първите седем-осем теми на MayBey бяха преди всичко хумористични. Черен хумор, наистина, но въпреки това адски забавен. Разказваше за Комисар КурКарл, с когото жените полицаи трябваше да избягват да карат двоен патрул, Полицейски председател Преял, който неведнъж бе задържан за пиянство и бе пренощувал в ареста, Окръжен началник Тефлон, по когото лайната не полепваха, и още много в същия стил…
Но с увеличаването на читателите публикациите на MayBey бавно бяха започнали да променят естеството си. Хуморът все повече се заместваше от цинизъм, а разказите за различните типове задържания ставаха все по-черни.
Читателите обаче изглежда не забелязваха нищо или пък просто харесваха новия стил на MayBey, защото коментарите след всяка нова тема ставаха все повече — всъщност най-много бяха, когато MayBey правеше или описваше неща, които бяха на границата…
… нахакан пубер, автоджамбаз
Ал Пачино с прекалено голям анцуг…
Така че го закопчахме и го качихме в патрулката. После кучкарят пусна песа на задната седалка и аз затворих вратата. Няколко минути викове и рев, след което бебенцето Ал си каза и майчиното мляко. Беше и учтив — не каза и гък, когато го накарахме сам да изчетка пикнята от седалката, когато се върнахме в участъка. Сигурно не ти е харесал нашият instant justice, Регина?
79
Правя се на корав, на важен. Изразът идва от типичния кино образ на актьора Алън Лад, участвал в множество уестърни и криминални филми в средата на миналия век. — Б.пр.
Темата имаше над петдесет коментара, всички положителни.
ROFL — ти си човекът, MayBey!
Трябва да има повече такива като теб в полицията.
Цял ден се хиля на това
Интересното беше, че по някаква причина — не знаеше защо точно — тя си втълпи, че MayBey не беше разказал случката, за да разсмее останалите. Точно както и с другите теми тя имаше чувството, че MayBey искаше да каже нещо, но посланието му се губеше, удавено във всички коментари и възгласи. Освен това и се струваше, че се сеща за случая и че даже си спомня кой го беше разправял.
Размишляваше по въпроса вече повече от час. Обективно погледнато, това, естествено, беше идиотщина!
Трябваше да избистри цял куп неща, имаше значително по-големи грижи от някакъв интернет фантом.
И въпреки това не можеше да се отърси от усещането, че всичко е навързано.
Дарфур, отстраняването, Луде Рунеберг и Вестергрен, бандитската кола и не на последно място неприятното чувство, че постоянно я наблюдават, което ставаше все по-натрапчиво. Който и да беше MayBey, той или тя се опитваше да каже нещо — да каже нещо на нея. И тя трябваше да разбере какво.
Той подрани пет минути, но Филип Аргос вече беше пристигнал.
— Сядай, Магнус. Позволих си да поръчам и за двама ни. Какво ще пиеш с храната? Аз лично си избрах едно южноафриканско червено вино.
— Тогава и аз ще пия същото — отговори HP и моментално забеляза леката промяна в изражението на мъжа срещу себе си.
Да бе, мамка му, трябваше да поръчва като чистокръвен мюсюлманин!
— Имате ли някакво безалкохолно вино? — попита той бързо сервитьора, който се беше появил в мига, в който HP се настани.
Няколко минути по-късно отпиваше от необичайното питае, усмихваше се на Филип и се опитваше да изглежда отпуснат.
— Еее, Магнус — започна Филип, — как върви през последните дни?
— Благодаря, добре! — отвърна HP, докато се опитваше да преглътне гроздовия сок.
— Прекалено си скромен, струва ми се… — усмихна се Филип. — Чух, че постоянно задобряваш. Тийм лидерът ти вече ти е разрешил да поемеш агресивните тролове, това обикновено го правят само хората, работили дълго за нас.