Тръпката
Шрифт:
Или поне така мислеше…
Той подръпна внимателно копринените ленти. Предимството на дивите му конвулсии беше, че всъщност накараха примките около ръцете му да поддадат малко и възвръщайки си постепенно контрола върху крайниците, той се опита незабелязано да ги разтегне допълнително.
— Е, Хенрик, значи искаш да повярваме, че си решил да проникнеш във фирмата изцяло по свое усмотрение? Че си облякъл фалшива идентичност само защото изведнъж те е сполетяло огромно желание да си намериш работа…
Двамата
Прикритието му беше изгърмяло, те знаеха как се казва, но въпросът беше какво още бяха успели да открият през нощта? Знаеха ли, че той беше Играч 128, човекът, натопен за смъртта на Анна, или се бяха задоволили с идентифицирането му като Хенрик Петершон?
Трябваше да запази хладнокръвие, да ги накара да изиграят картите си и в същото време в собствената си история да се придържа възможно най-близо до истината, така че да звучи достоверно.
— Всъщност така беше. Съвсем честно! Защо да лъжа? Трябваше ми работа, бях чул добри неща за вас, но нямаше никакъв шанс да ме назначите с моето досие… — Той направи пауза, но не последва електрически шок. — Манге, истинският Манге е заминал и аз просто го взех назаем… Хората си украсяват CV-тата всеки ден. В интернет е пълно с измислени самоличности. No big deal…
Все още никакъв удар. HP бе престанал да дърпа примките. Филип все пак слушаше разказа му. И защо? Поне веднъж той всъщност беше искрен…
— Всичко, което правих при вас, беше наистина. Дадох всичко от себе си. Харесвам работата си, цялата фирма и… всичко… — завърши той с дълъг поглед към Елрой.
За няколко секунди настъпи тишина.
HP не помръдваше и мускул.
— Безспорно звучиш доста искрен, Хенрик… — каза Филип замислено.
HP кимна. Всичко всъщност беше вярно, при това адски вярно! За първи път в историята той имаше работа, която харесваше, постоянна женска компания и нещо, което приличаше на бъдеще.
Дванайсетволтовият шок го бе събудил и го беше хвърлил обратно в реалността, което в известен смисъл беше хубаво!
Сега поне нямаше да се налага да започва деня с realitycheck, за да разграничи фантазия и реалност. Въпросът беше какво щеше да се случи сега?
Можеше ли да му простят…?
Филип като че бе поомекнал малко. В крайна сметка HP беше адски добър в това, което вършеше, a fucking made guy… личният golden boy на ArgosEye.
— Нека дам въздух на едно размишление, което набираше все повече сила в главата ми по време на малкия ни разговор, Хенрик…
HP продължи все по-усърдното си кимане.
Въздух, размишление, сила…
Това звучеше обещаващо!
— На предишната ми работа в Службата за военно разузнаване и сигурност
Главата на HP продължаваше да се движи нагоре-надолу, но движението започна малко по малко да отслабва.
— Най-добрите, тези, които е най-трудно да бъдат разкрити, дори не знаят, че са шпиони. Те вярват, че това, с което се занимават, си има добра причина, и не разбират, че всичко е просто театър. Че в действителност те са манипулирани от външни сили…
Кимането на HP умря от само себе си. Внезапно усети устата си, като че беше пълна с пясък.
— Би ли могло да е така, Хенрик? Ти самият всъщност да мислиш, че имаш добри причини, но на практика някой друг да дърпа конците? Някой, който да манипулира действията ти? Да те кара да виждаш неща, които може би изобщо не съществуват?
Тя бързо записа информацията от екрана на телефона върху бележката за отдаване под наем, която висеше от огледалото за обратно виждане.
Спортна зала САЛК, утре вечер в 18:30.
Беше по-рано, отколкото си беше мислила. Но всъщност беше добре да приключи с това възможно най-бързо. Тя сгъна бележката и я напъха в джоба на дънките си, после се завърна към наблюдението.
Часът наближаваше девет и половина. Червенокосият мъж беше вътре повече от час, но тя все още не бе мярнала нито Хенке, нито Йон. Целият квартал изглеждаше точно толкова по йостермалмски сънлив, колкото и се предполагаше по това време, но все пак тя не можеше да се отърве от чувството, че по някакъв начин Хенке беше в беда.
Елрой се наведе над него и за миг допря стартовите кабели един в друг току пред носа му. Между тях изпращя малка, синя светкавица и HP изви тяло, за да отмести лицето си.
Филип не се беше вързал на историята му, което може би не беше изненадващо. Самият той не знаеше точно защо беше започнал работа в ArgosEye.
Откъде всъщност му бе дошла идеята?
— Еее, какво избираш? — промърмори Елрой и повтори номера с кабелите пред носа му.
Още една синя светкавица, този път по-голяма. После още една.
BLINK.
Приумици…
BLINK.
Неща, които не съществуват…
BLINK.
Един
BLINK
сън?
Елрой защипа клема за едната ноздра на HP и така прекъсна скрийншотите в главата му. Металът беше леденостуден и действаше почти като упойка срещу болката в кожата. После мъжът премести пресилено бавно другата клема в посока към първата.
HP изви тяло, завъртя бясно глава, но всичко, което постигна, бе да си спечели няколко секунди отсрочка.
Fuck, fuck, FUCK!