Затворник по рождение
Шрифт:
— Никога не бих се съгласил да се разделя с нещо, на което в нашето семейство се е гледало като безценно наследство.
— Не бихте ли искали да си помислите малко, преди да правите подобно изявление — попита Алекс. — Разполагам с правен документ, изготвен от вашия адвокат, господин Дезмънд Галбрайт, според който е ясно, че давате съгласие колекцията от марки да бъде продадена за петдесет милиона долара на господин Джийн Хънсакър от Остин, Тексас.
— И така да е — рече Хюго, — не съм видял и пени от тях, защото Картрайт
— Точно така — потвърди Алекс, — за сумата от петдесет и седем милиона и половина долара — със седем милиона повече от сумата, която вие сте поискали.
— Какво целите, господин Редмейн? — попита съдията. — Колкото и добре да се е грижил клиентът ви за наследството на Монкрийф, все пак тъкмо той го е откраднал. Да не би да се опитвате да ни внушите, че е имал намерение да върне всичко?
— Не, милорд. Искам само да покажа, че може би Дани Картрайт не е онзи злодей, който обвинението се опита да ни представи. Истината е, че сър Хюго ще се окаже в много по-добро финансово състояние, отколкото е предполагал.
Сър Матю отправи мислено гореща молитва.
— Напротив, ще бъда в по-лошо! — изтърси Хюго.
Сър Матю изправи гръб и ококори очи.
— Има Господ — прошепна той. — Добре се справи, момчето ми.
— Сега вече се обърках — възкликна съдия Хакет. — Ако в банковата сметка, която ще получите, има със седем милиона и половина повече, отколкото сте очаквали, как е възможно да е по-лошо?
— Защото съвсем наскоро подписах правен документ с трета страна, която бе готова да разкрие подробности около съдбата на племенника ми, но при условие, че се съглася да отстъпя двайсет и пет процента от моето наследство.
— Сядай и не говори повече — изсъска сър Матю на сина си.
Съдията удари няколко пъти с чукчето, за да въдвори ред в разшумялата се зала, и настана пълна тишина.
— Кога подписахте този документ, сър Хюго?
Човекът на свидетелското място съвестно извади тефтерче от вътрешния джоб на сакото си, прелисти страниците, докато намери това, което търсеше, и най-сетне отговори:
— На двайсет и втори октомври миналата година.
Алекс погледна в бележките си.
— В деня преди един господин професионалист да се свърже с главен инспектор Фулър и да си определи среща на едно неизвестно място.
— Не разбирам за какво говорите — рече Хюго.
— Естествено, няма как да знаете какво се разиграва зад гърба ви. Длъжен съм обаче да попитам, сър Хюго, след като сте дали съгласие да се разделите с милиони, за да ви бъде върнато семейното състояние, какво ви предложи в замяна този господин професионалист?
— Информира ме, че племенникът ми е мъртъв от повече от година и човекът, който сега седи на подсъдимата скамейка, се представя за него.
— Каква беше реакцията ви на тази невероятна новина?
— В началото не можех да повярвам, но после той ми
— Не мога да повярвам, сър Хюго, че за умен човек като вас това е било достатъчно доказателство, за да се съгласите да се разделите с двайсет и пет процента от семейното имущество.
— Разбира се, че не беше. Той ми показа и други снимки, за да подкрепи твърденията си.
— Други снимки, така ли? — подтикна го към още откровения Алекс.
— Да. На едната от тях се виждаше левият крак на подсъдимия, а на него имаше белег. Това доказваше, че става дума за Картрайт.
— Промени посоката — прошепна сър Матю.
— Казахте на съда, че човекът, който е поискал двайсет и пет процента от полагащото ви се семейно състояние, е професионалист.
— Да, със сигурност.
— Може би вече е време да ни кажете неговото име, сър Хюго.
— Не мога.
За пореден път се наложи Алекс да почака, докато съдията усмири залата.
— Защо да не можете? — попита съдията.
— Остави Хакет да си свърши работата — процеди сър Матю на Алекс. — Само се моли да не се досети сам кой може да е този професионалист.
— Защото това е една от клаузите в договора — отвърна Хюго и избърса лицето си. — При никакви обстоятелства не бива да разкривам неговото име.
— Чуйте ме добре, сър Хюго — рече съдия Хакет и остави решително писалката си до бележника. — Ако не искате да ви наложа наказание за обида на съда и да прекарате една нощ в килия, за да опресните паметта си, най-добре отговорете на въпроса на господин Редмейн как се казва човекът, който иска двайсет и пет процента от вашето имущество, за да предаде подсъдимия на правосъдието. Ясен ли съм?
Хюго започна да трепери неконтролируемо. Беше впил очи в галерията в очакване Маргарет да му кимне. Накрая се обърна към съдията и каза:
— Господин Спенсър Крейг, кралски адвокат.
— Мисля, че можеш да седнеш вече, момчето ми — рече сър Матю на сина си. — Според мен разкарахме главата на Дани от дръвника. Сега вече съдията няма друг избор, освен да призове Спенсър Крейг, освен ако, разбира се, не е готов за повторно гледане на делото.
Сър Матю обърна глава към Арнолд Пиърсън. Той вдигна ръка към челото си и прошепна:
— Chapeau, Алекс.
76.
— Как мислиш, ще се справи ли Мънро, когато се изправи срещу Пиърсън? — попита Алекс.
— Като стар бик срещу остарял матадор — отговори сър Матю. — Опитът срещу истинското коварство. Залагам на Мънро.
— И кога да покажа червената пелерина на този бик?
— Не го прави изобщо. Остави удоволствието на матадора. Пиърсън няма да устои на изкушението. А когато нещата дойдат от страната на обвинението, ефектът е много по-голям.