Алиса в огледалния свят
Шрифт:
— Навярно в такъв случай много често удряте дърветата — каза тя.
Туидълдум се огледа, самодоволно усмихнат.
— Не вярвам до края на битката да остане дърво наоколо! — каза той.
— И всичко това за едно кречетало! — каза Алиса
с надеждата, че ще ги засрами поне малко, задето се бият за такава глупост.
— Нямаше да се разсърдя толкова — отвърна Туидълдум, — ако кречеталото не беше съвсем ново.
„Дано дойде по-скоро
— Имаме само един меч — каза Туидълдум на брат си, — но ти можеш да вземеш чадъра, и той е остър. Само че да побързаме. Става до немай-къде тъмно.
— И дори още по-тъмно — каза Туидълди. И наистина, изведнъж стана необикновено тъмно. Алиса помисли, че иде буря.
— Какъв черен облак! — каза тя. — И колко бързо се приближава. Също като че ли има крила!
— Това е Враната! — извика Туидълдум с остър, тревожен глас и двамата братя си плюха на петите и изчезнаха в миг.
Алиса потича из гората и спря под едно голямо дърво.
— Никога не може да ме стигне тука, прекалено голяма е, за да се промъкне през дърветата — каза си тя. — Но не ми се ще да пляска така с криле. Също като че ли из гората бушува ураган. — Я, ето един шал, отвян от вятъра!
ПЕТА ГЛАВА
ВЪЛНА И ВОДА
Както говореше, Алиса хвана шала и се огледа, за да види притежателя му. В този миг се появи Бялата Царица. Тя тичаше лудо през гората с широко разтворени ръце, сякаш летеше, и Алиса тръгна учтиво да я пресрещне с шала.
— Много се радвам, че се случих точно на пътя, където летеше шалът ви — каза Алиса, като помогна на Царицата да си го наметне.
Бялата Царица я погледна безпомощно и уплашено и започна да повтаря нещо, което звучеше като „хляб с масло, хляб с масло“; Алиса помисли, че ако иска да разговаря, ще трябва първа да заговори. И така, тя започна някак срамежливо:
— Да се реша ли, ваше величество, да…
— Можеш, ако мислиш, че това ти е необходимо — каза Бялата Царица. — На мен обаче съвсем не ми е нужно.
Алиса си каза, че е безсмислено да започва разговора със спор. Затова се усмихна и обясни:
— Исках само да кажа дали ще разрешите вие…
— Но аз нямам нужда нито от решене, нито от разрешване! — изстена нещастната Царица. — Аз се сресах и облякох сама преди два часа.
Много по-добре би било, както се стори на Алиса, ако някой друг решеше и обличаше Царицата, защото тя изглеждаше ужасно разпусната. „Всяко нещо на нея е сложено накриво — си помисли Алиса. — И навред
— Да ви оправя ли шала? — каза Алиса гласно.
— Не знам какво му става на този шал! — каза тъжно Царицата. — Може да е сърдит. Бодна го отсам, бодна го оттук, но и това май че не му харесва.
— Той може да се изкриви, знаете, ако го забождате само от едната страна — забеляза Алиса, като й оправи шала. — И, мила моя, на какво приличат косите ви!
— Четката ми се уплете в тях — отвърна Царицата с въздишка, — а пък гребена си загубих вчера.
Алиса измъкна внимателно четката от косите на Царицата и положи всички усилия, за да ги сложи в ред.
— Ето, сега изглеждате много по-добре — каза тя, след като извади повечето фуркети. — Наистина вие би трябвало да си имате една камериерка.
— Тебе бих те взела с удоволствие! — отвърна Царицата. — Два гроша седмична заплата и на другия ден мармалад.
Алиса се усмихна и каза:
— Не ми се иска да служа при вас. А колкото за мармалада, аз не обичам мармалад.
— Мармаладът е много хубав — каза Царицата.
— И да е, не ми трябва. Във всеки случай не днес.
— Не можеш да получиш днес, даже ако искаш — отвърна Царицата. — Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога — мармалад днес.
— Все пак някой път ще дойде и „мармалад днес“ — забеляза Алиса.
— Никога! — каза Царицата. — Аз ти казах: мармалад на другия ден. Днес не е другият ден, знаеш.
— Не ви разбирам — каза Алиса. — Ужасно е объркано.
— Така е, когато човек живее наопаки — отвърна мило Царицата. — Отначало винаги се чувствуваш малко замаяна.
— Да живея наопаки ли? — повтори крайно учудена Алиса. — Никога не бях чувала подобно нещо!
— Но в това има едно голямо предимство — продължи Царицата: — паметта на човека работи в две посоки.
— Аз знам положително, че моята памет работи в една посока — забеляза Алиса. — Не мога да си спомня неща, преди те да се случат.
— Много бедна памет имаш, щом работи само назад — забеляза Царицата.
— А вие какви неща си спомняте най-добре? — се реши да запита Алиса.
— О, нещата, които са станала по-идущата седмица. — отговори безгрижно Царицата. — Например — продължи тя, като залепи широко парче лейкопласт на пръста си — да вземем случая с Царския Пратеник. Сега той е в затвора, понеже е наказан. А делото ще започне чак идущата сряда и, разбира се, престъплението ще дойде най-накрая.