Алиса в огледалния свят
Шрифт:
Колкото за бутилките, всяка от тях взе по две чинии, които си сложи за криле, и с вилици вместо крака започнаха да летят на всички страни. „Те приличат съвсем на птици“ — си помисли Алиса, доколкото можеше да мисли в ужасната бърканица, която настъпи.
В този миг тя чу дрезгав смях до себе си и се обърна, за да види какво става с Бялата Царица. Но вместо Царицата на креслото седеше овнешкият бут.
— Аз съм тука! — извика един глас от супника и Алиса се обърна навреме, за да види доброто кръгло лице на Царицата, което й се усмихна
Не трябваше да се губи нито миг. Вече някои гости лежаха по чиниите, а супената лъжица вървеше по масата към Алиса и й правеше нетърпеливо знак да се махне от пътя.
— Не мога вече да търпя всичко това! — извика Алиса, скочи и дръпна покривката с две ръце. Веднага чинии, подноси, гости и свещници изпопадаха с трясък на пода.
— А пък тебе! — продължи Алиса, като се обърна гневно към Черната Царица, която смяташе за причина на цялата бъркотия… Но Царицата вече не седеше до нея. Тя внезапно се беше смалила като кукличка и качена на масата, гонеше лудешки собствения си шал, който се влачеше зад нея.
При всяко друго време Алиса би се учудила на това. Но сега беше твърде ядосана, за да се учудва на каквото и да било.
— А пък тебе — повтори тя, като хвана малкото същество тъкмо когато то прескачаше една паднала на масата бутилка — ще те превърна на коте, така да знаеш!
ДЕСЕТА ГЛАВА
ПРЕВРЪЩАНЕ
Както говореше това, тя вдигна дребосъчето от масата и започна да го клати напред-назад с всички сили.
Но Черната Царица не се противеше. Само лицето й стана много малко, очите й — големи и зелени, и както Алиса продължаваше да я разтърсва, тя започна да става по-къса, по-дебеличка, по-мекичка, по-кръгличка, и…
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЪБУЖДАНЕ
и тя наистина се превърна накрая в коте.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
КОЙ Е СЪНУВАЛ ТОВА?
— Ваше Черно величество, не трябва да мъркате толкова силно — каза Алиса, като потърка очи и се обърна към котето почтително, но с известна строгост. — Вие ме събудихте от един, о! толкова хубав сън! И ти беше през пялото време с мене, Кити, през цялото ми пътуване в Огледалния свят. Знаеш ли това, мила?
Котките имат много лош навик (забеляза веднъж Алиса): каквото и да им кажеш, само мъркат.
Ако мъркаха за „да“ и мяукаха за „не“ или имаха някакво друго подобно правило, казваше тя, тогава би могло да се води разговор. Но как можеш да разговаряш с някого, щом той казва винаги едно и също нещо?
В този случай котето само измърка и беше невъзможно да се разбере дали иска да каже „да“ или „не“.
И така Алиса потърси между шахматните фигури на масата и намери Черната Царица. После коленичи на килимчето пред камината и сложи Царицата и котето един срещу друг.
— Сега, Кити — извика тя, като плесна тържествуващо с ръце, — признай си, че ти се беше превърнала в нея?
(„Но котето не искаше да погледне Царицата — обясни тя по-късно на сестра си. — То обърна глава, уж че не я вижда. Но изглеждаше малко засрамено от себе си, така че все пак аз съм сигурна: то трябва да е било наистина Черната Царица.“)
— Стой по-кротко, мило — извика Алиса, като се смееше весело. — И се покланяй, когато мислиш какво да… измъркаш. Това спестява време, спомни си! — И тя вдигна котето и го целуна лекичко за това, че е било Черната Царица.)
— Снежанке, мила! — продължи Алиса, като погледна през рамо бялото коте, което все още понасяше търпеливо миенето. — Кога Дайна ще свърши тоалета на ваше величество? Навярно затова те сънувах толкова нечиста. Дайна! Трябва да знаеш, че миеш с език една Бяла Царица! Наистина това е крайно невъзпитано от твоя страна!
— Ами в какво се беше превърнала Дайна? — продължи Алиса, като седна удобно на земята, опря лакти и сложи брадичката си на дланите, като наблюдаваше котетата. — Я кажи, Дайна, не беше ли се превърнала ти в Хъмпти-Дъмпти? Мисля, че така беше, но по-добре недей казва още на приятелките си, защото не съм съвсем сигурна.
— Сега, Кити, ако ти наистина беше с мене в съня ми, едно нещо ти е направило навярно голямо удоволствие: на мене ми казаха много стихотворения и всички бяха за риби! Утре сутринта ще имаш истинско пиршество. Докато закусваш, аз ще ти издекламирам стихотворението „Моржа и Зидаря“ и ти ще си представяш, че ядеш миди, миличка!
— А сега, Кити, нека си помислим: кой сънува този сън? Това е много важен въпрос, мила, и ти не трябва да си ближеш лапата така, сякаш Дайна не те е мила тази заран! Виждаш ли, Кити, трябва да съм го сънувала или аз, или Черния Цар. Той беше в моя сън, разбира се, но и аз бях в неговия! Дали го е сънувал Черния Цар, Кити? Ти беше негова жена, мила, така че трябва да знаеш… О, Кити, моля ти се, помогни ми да разреша този въпрос! Сигурна съм, че лапата ти може да почака малко!
Но непослушното коте само започна да мие другата си лапа, като се правеше, че не е чуло въпроса.
Как мислите вие: кой е сънувал този сън?
Информация за текста
Lewis Carroll
Through the Looking Glass, 1871
Източник:(през
Сканиране, разпознаване и редакция: Гларус
Публикация:
АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА. АЛИСА В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ. 1996. Изд. Пан, София. Биб. Вечните детски романи, №1. Приказни повести. ІV изд. Превод: [от англ.] Лазар ГОЛДМАН (Алиса в страната на чудесата) и Стефан ГЕЧЕВ (Алиса в огледалния свят). Художник: Джон ТЕНИЪЛ. С ил. Формат: 20 см. Страници: 254.
Свалено от „Моята библиотека“
Последна редакция: 2006-08-06 16:27:45