Алиса в огледалния свят
Шрифт:
— Наведи се и пипни земята — каза Лилията. — Тогава ще разбереш.
Алиса докосна земята с пръсти.
— Много е твърда — каза тя. — Но какво значение има това?
— В повечето градини — отвърна Лилията, — правят лехите много меки, така че цветята непрестанно спят.
Това обяснение изглеждаше доста правдоподобно и Алиса беше доволна, че го научи.
— Никога досега не съм помисляла за това — каза тя.
— Според мене, ти изобщо никога за нищо не
— Никога не съм виждала някой да изглежда толкова глупав — каза една Теменужка така внезапно, че Алиса подскочи, защото Теменужката не се беше обаждала досега.
— Мълчи! — викна Лилията. — Като че ли изобщо си виждала някого! Криеш си главата под листите и знаеш какво става по света толкова, колкото знае една пъпка!
— Има ли в градината други хора освен мене? — попита Алиса, която реши да не обръща внимание на неприятната забележка на Розата.
— Има едно друго цвете, което може да ходи като тебе — отговори Розата. — Чудно ми е как правите това! („Тебе пък всичко ти е чудно!“ — забеляза Лилията.) Но то е много по-разцъфнало от тебе.
— На мене ли прилича? — попита нетърпеливо Алиса, защото и мина през ума: „Някъде в градината живее друго момиченце!“
— Да, тя има същия груб израз като тебе, но е по-тъмна и листицата й са по-къси, мисля.
— Те са по-извити нагоре, като на далия — каза Лилията, — не са наведени надолу като твоите.
— Но ти не си виновна за това — добави любезно Розата. — Ти си започнала да вехнеш, знаеш, а в такъв случай листицата винаги увисват.
Това никак не се хареса на Алиса и за да промени разговора, тя запита:
— Идва ли другата понякога насам?
— Мога да ти кажа, че скоро ще я видиш — отвърна Розата. — Тя е от оня вид, който има девет шипа, знаеш.
— Къде се намират те? — попита любопитно Алиса.
— Около главата й, разбира се! — отвърна Розата. — Аз бях учудена, че ти нямаш. Мислех си, че всички вие непременно трябва да имате.
— Иде! — извика Шибоя. — Чувам стъпките й — туп-туп! — по пясъчната алея.
Алиса се огледа нетърпеливо и видя, че това беше Черната Царица.
„Колко е пораснала!“ — помисли тя. Наистина Царицата беше пораснала. Когато Алиса я видя за пръв път в пепелта, тя нямаше и три сантиметра, а сега беше с глава и половина по-висока от самата Алиса!
— Това е от чистия въздух — каза Розата. — Прекрасен въздух имаме тука!
— Ще отида да я пресрещна — каза Алиса, защото, макар че цветята бяха доста интересни, тя помисли, че ще е много по-забавно да поприказва с една истинска царица.
— Няма да успееш — забеляза Розата. — Аз бих
Съветът се стори безсмислен на Алиса. Тя не каза нищо и изведнъж се запъти към Черната Царица. За нейно учудване Царицата изчезна от погледа й, а самата тя видя, че крачи пак към вратата на къщата. Малко ядосана, Алиса се обърна и погледна да види къде е Царицата. Най-после я забеляза доста надалеч. Тогава Алиса помисли, че този път наистина ще трябва да се опита да върви в обратната посока.
И сега тя сполучи напълно. Не беше вървяла и минута, когато се намери лице срещу лице с Черната Царица, и то точно пред хълма, на който се беше опитвала да се качи толкова време.
— Откъде идеш? — каза Черната Царица. — И къде отиваш? Гледай нагоре, говори ясно и не си играй непрестанно с пръстите.
Алиса изслуша тези напътствия и обясни с известно смущение, че е загубила пътя си.
— Не зная какво разбираш, като казваш „пътя си“ — каза Царицата. — Всички пътища тука са мои. Но как си попаднала изобщо тука? — прибави тя по-любезно. — Покланяй се, когато мислиш какво да отговориш, това спестява време.
Алиса се позачуди на тези думи, но усещаше твърде голямо страхопочитание към Царицата, за да не й повярва.
„Ще проверя дали това, което казва, е наистина така — си помисли тя, — когато се върна в къщи някой път по-късно за вечеря.“
— Време ти е вече да отговаряш — каза Царицата, като погледна часовника си. — Отваряй си устата малко повече, когато говориш, и винаги казвай „ваше величество“.
— Исках само да разгледам градината, ваше величество…
— Правилно — каза Царицата и я потупа по главата, нещо, което никак не се хареса на Алиса. — Като каза „градина“, та се сетих: аз съм виждала такива градини, в сравнение с които тази прилича на пущинак.
Алиса не се осмели да се препира по този въпрос и продължи:
— …и реших да се изкача на върха на този хълм…
— Като каза „хълм“, та се сетих — прекъсна я Царицата. — Аз мога да ти покажа хълмове, в сравнение с които този изглежда като долина.
— Не, не е възможно! — рече Алиса, учудена, че най-после се осмели да й противоречи. — Хълм не може да бъде долина, знаете, това би било безсмислица.
Черната Царица поклати глава.
— Можеш да го наречеш „безсмислица“, ако искаш — каза тя. — Но аз съм чувала такива безсмислици, в сравнение с които моите думи изглеждат пълни със смисъл като цял речник.
Алиса се поклони пак, понеже се уплаши от тона на Царицата, по който личеше, че е малко обидена.