Бездна
Шрифт:
Наближаваха вече базовия лагер и сякаш тъкмо по поръчка до ушите на Хач долетя раздразненият глас на Уопнър, който се носеше над „Остров–1“.
— И ме събуди само за това, че си имала някакво си „чувство?“ Проиграл съм тази програма на „Сцила“ сто пъти и винаги е била перфектна. Проста програма за прости хора. Единствената й работа е да управлява онези тъпи помпи.
Отговорът на Магнусен се изгуби в шума на двигателите на „Наяд“, който приставаше в края на понтона. Хач изтича да вземе докторската си чанта, сетне скочи на борда на катера с два мощни извънбордови двигателя. До него бе застанал еднотипният с него „Грампъс“, на който щеше да се качи
Хач със съжаление забеляза, че на щурвала на „Наяд“ бе застанал Стрийтър с безизразното изражение на гранитен паметник. Кимна му и се опита да изобрази нещо като дружелюбна усмивка, в отговор на която получи отсечено кимване. Хач се запита за миг дали не си бе създал вече враг, но отхвърли тази мисъл. Стрийтър изглеждаше като абсолютен професионалист, а това бе най-важно. Ако още бе сърдит за случилото се по време на злополуката, то това си беше негов проблем.
Отпред, в полукабината, двамина водолази проверяваха екипировката си. Боята нямаше да се задържи на повърхността твърде дълго, тъй че те трябваше да действат бързо, за да открият подводния тунел. До Стрийтър бе застанал геологът Ранкин. Като забеляза Хач, той се усмихна и приближи до него, след което се опита да смачка ръката му в огромната си космата лапа.
— Здрасти, доктор Хач! — рече той и зъбите му се белнаха през огромната брада; дългата му коса бе сплетена на опашка зад тила. — Човече, ама страшно интересен остров си имаш!
Хач вече беше чувал най-различни вариации на тази забележка и от други членове на екипа.
— Ами, мисля, че тъкмо за това сме всички тук — отвърна с усмивка той.
— Не, не. Имах предвид от геоложка гледна точка.
— Така ли? Винаги съм го смятал за един от многото — просто голяма гранитна скала в океана.
Ранкин бръкна в джоба на якето си и извади шепа, пълна с някакви семена.
— Не, по дяволите — схрупа ги той. — Гранит ли? Това е биотитна шиста, много силно видоизменена, ерозирала до невероятна степен. И с тънък ледников нанос най-отгоре. Страхотно, човече, страхотно.
— Нанос ли?
— Доста странен ледников хълм, изострен откъм едната си страна и изшилен откъм другата. Никой не знае как точно са се формирали тези образувания, ала ако не го знаех, бих рекъл, че…
— Водолазите — готови! — чу се гласът на Найдълман по радиото. — Всички пунктове, обадете се по ред на номерата.
— Мониторингова станция, разбрано — изпука гласът на Магнусен.
— Компютърна станция, разбрано — отвърна Уопнър с тон, издаващ досада и раздразнение дори по радиото.
— Наблюдател алфа, разбрано.
— Наблюдател бета, разбрано.
— Наблюдател гама, разбрано.
— „Наяд“, разбрано — обади се Стрийтър.
— „Грампъс“ потвърждава, че съобщенията ви са приети — долетя гласът на Найдълман. — Заемете позиции.
След като „Наяд“ набра скорост, Хач погледна часовника си: беше 8,20. Скоро приливно-отливното течение щеше да обърне посоката си. Докато прибираше вътре лекарската си чанта, от кабината излязоха двамина водолази, които се смееха на някаква шега. Единият беше мъж — висок и строен, с черни мустаци. Облечен бе в тънък неопренов костюм, който бе така прилепнал, че подчертаваше всяка негова анатомична особеност.
Другият бе жена, която се обърна и забеляза Хач. Устните й се разтеглиха в игрива усмивка.
— Аха! Вие ли сте тайнственият доктор?
— Не знаех, че съм тайнствен — отвърна Хач.
— Но това е ужасният остров на доктор
— Аз също се надявам да ги избегнете — рече Хач, докато се чудеше какво по-малко глупаво нещо да отговори.
Върху маслинената й на цвят кожа блестяха капчици вода, а в пъстрите й очи проблесваха златисти пламъчета. Нямаше повече от двайсет и пет години. Акцентът й бе чуждоземен — френски, с известен нюанс от карибските острови.
— Казвам се Изабел Бонтер — рече тя, свали неопреновата си ръкавица и му протегна ръка.
Хач я пое — беше хладна и влажна.
— Колко топла е ръката ви! — възкликна тя.
— Удоволствието беше мое — отвърна малко закъснял Хач.
— Значи вие сте онзи блестящ лекар от Харвард, за когото Джерард говори — рече тя и се взря в лицето му. — Знаете ли, той много ви харесва.
Хач усети как се изчервява.
— Радвам се да го чуя.
Никога не се бе замислял сериозно дали Найдълман го харесва или не, ала се почувства безкрайно доволен да го чуе. С периферното си зрение зърна ненавистния поглед, който му хвърли Стрийтър.
— Радвам се, че сте с нас. Така си спестявам усилията да ви открия.
Хач се смръщи, за да покаже, че не разбира за какво става въпрос.
— Моята задача е да открия стария пиратски лагер, да го разкопая — Тя го погледна хитровато. — А това е вашият собствен остров, нали? Къде бихте установили лагера си, ако трябва да прекарате три месеца на него?
Хач се замисли за миг.
— Първоначално островът е бил гъсто залесен със смърч и дъб. Предполагам, че са направили просека откъм подветрената страна на острова. Откъм брега, където са били закотвени корабите им.
— Брегът към сушата ли? Но не означава ли това, че при ясно време е могло да бъдат забелязани от сушата?
— Ами, предполагам — да. Този бряг през 1696-а е бил вече заселен, макар и слабо.
— А те ще е трябвало да водят наблюдение откъм наветрения бряг, n’est pas 18 ? Да внимават някой кораб да не ги изненада.
— Да, точно така — рече Хач, вътрешно раздразнен. „След като знае отговорите на всички въпроси, защо ми ги задава?“ — Маршрутът на корабите от Халифакс за Бостън минава точно тук, през залива на Мейн. — Замълча за миг и продължи: — Ала ако този бряг е бил заселен, как са могли да скрият девет кораба?
18
Нали (фр.). — Б.пр.
— И аз съм си задавала този въпрос. Има едно дълбоководно укритие на две мили нагоре по брега, заслонено от острова.
— Черното пристанище — рече Хач.
— Exactement 19 .
— В това има логика — отвърна Хач. — Черното пристанище не е било заселено докъм средата на седемнайсети век. Работната група и Макалън биха могли да се установят на острова, докато корабите са били скрити на сигурно място в залива.
— Значи — откъм наветрената страна? — усмихна се Бонтер. — Бяхте ми много полезен. А сега трябва да вървя.
19
Точно така (фр.). — Б.пр.