Братята
Шрифт:
Само „Ал“ беше написано на ръка. Сложиха пощенски печат от Вашингтон и изпратиха по човек писмото на Клокнър в Нептун Бийч.
По някаква случайност Тревър беше във Форт Лодърдейл по работа, така че писмото остана в пощенската кутия на „Аладин Норт“ два дни. Адвокатът се върна уморен, отби се в кантората си точно колкото да вдигне скандал на Джан, после изхвърча оттам, върна се в колата си и потегли право към пощата. За негово удоволствие кутията беше пълна. Изхвърли рекламните брошури, а после пропътува до пощата на Атлантик Бийч и провери кутията на „Лоръл
Щом събра писмата, за изненада на Клокнър Тревър потегли към Тръмбъл. По пътя се обади на букмейкъра си. Беше загубил две хиляди и петстотин долара за три дни на хокей — спорт, за който Спайсър не знаеше нищо и на който отказваше да залага. Тревър сам избираше фаворитите си и както можеше да се очаква, губеше.
Спайсър не се появи в двора на Тръмбъл, затова Бийч се срещна с Тревър в стаята за юридически консултации. Размениха пощата си — четиринайсет получени писма и осем за изпращане.
— Какво става с Брант в Ъпър Дарби? — попита Бийч, докато разглеждаше пликовете.
— Какво да става?
— Кой е той? Ние сме готови да го притиснем.
— Още го проучвам. Не бях в града няколко дена.
— Действай. Това може да се окаже най-големият ни удар.
— Ще се заема утре.
Бийч не залагаше на мачове и не искаше да играе карти. Тревър си тръгна след двайсет минути.
Дълго след времето за вечеря и дълго след края на работното време на библиотеката Братята останаха заключени в стаичката си. Говореха малко, избягваха да срещат погледите си, и се взираха в стената, потънали в мисли.
На масата имаше три писма. Едното беше от лаптопа на Ал, изпратено преди два дни от Вашингтон. Другото беше написано от Ал на ръка и изпратено преди три дни от Сейнт Луис. В него Кониърс прекратяваше кореспонденцията си с Рики. Двете писма рязко си противоречаха и очевидно бяха написани от различни хора. Някой си играеше с пощата им.
Третото писмо ги накара да замръзнат. Препрочетоха го няколко пъти, заедно и поотделно, в тишина или високо на глас. Разглеждаха ъгълчетата му, вдигаха го на светлината, дори го помирисаха. Хартията миришеше леко на пушек, също като плика и картичката от Ал до Рики.
Писмото беше написано на ръка, с дата осемнайсети април, един и двайсет сутринта, и адресирано до някаква жена на име Каръл.
Скъпа Каръл,
Каква страхотно вечер! Дебатът не би могъл да мине по-добре благодарение на теб и на доброволците от Пенсилвания. Хиляди благодарности! Да продължаваме в същия дух и да спечелим тези избори. В Пенсилвания имаме преднина, нека да я запазим. Ще се видим следващата седмица.
Писмото беше подписано от Арън Лейк. Името му беше отпечатано в горната част на картичката. Почеркът беше идентичен с този на писмото от Ал до Рики.
Пликът беше адресиран до Рики в клиниката за наркомани и когато Бийч го отвори, той не забеляза втората картичка, пъхната под първата. После тя падна на масата и когато я вдигна, той забеляза името „Арън Лейк“, гравирано
Това стана някъде към четири часа следобед, малко след като Тревър си тръгна. Почти пет часа Братята изучаваха писмата и вече бяха сигурни, че първо, писмото от лаптопа е фалшиво, а подписът е сложен от опитен имитатор, второ, фалшифицираният подпис е напълно идентичен с оригинала, следователно човекът, който бе подправил писмото, се беше добрал до кореспонденцията на Рики с Ал; трето, картичките до Рики и Каръл бяха написани от Арън Лейк; и четвърто, тази до Каръл явно беше изпратена по погрешка.
Но най-важното беше, че Ал Кониърс и Арън Лейк бяха един и същ човек.
Най-известният политик в страната се беше хванал на тяхната игричка.
Други, по-дребни доказателства също сочеха към Лейк. Кониърс използваше пощенска кутия във Вашингтон, където конгресменът Лейк прекарваше почти цялото си време. Тъй като заемаше отговорна длъжност и често зависеше от мнението на гласоподавателите си, той, естествено, се беше скрил зад псевдоним. Освен това използваше принтер, за да скрие почерка си. Ал не беше изпратил снимка — още едно доказателство, че имаше какво да крие.
Прегледаха вестниците от последните дни, за да сверят датите. Картичките бяха изпратени от Сейнт Луис в деня след дебата, когато Лейк беше там, защото самолетът му се беше запалил.
Лейк беше прекратил кореспонденцията в най-подходящия момент. Беше започнал да пише на Рики, преди да се кандидатира за президент. За три месеца той беше покорил страната и беше станал много известен. Сега можеше да загуби много.
Бавно, без да се интересуват от времето, те започнаха да изграждат версията си за Арън Лейк. Най-силният контрааргумент дойде от Фин Ярбър.
— Да предположим — каза той, — че човек от екипа на Лейк има достъп до писмата му. Тогава какво?
Въпросът не беше лош и те го обмисляха около час. Нима Ал Кониърс не би направил нещо подобно, за да скрие самоличността си? Ами ако той живееше във Вашингтон и работеше за Лейк? Ами ако Лейк, като много зает човек, бе поръчал на някой свой асистент да води кореспонденцията му? Ярбър не си спомняше да е гласувал такова доверие на помощниците си, когато беше главен съдия. Бийч никога не бе оставял друг да пише личните му писма. Спайсър никога не се беше занимавал с подобни глупости. За това си имаше телефони.
Само че Ярбър и Бийч не бяха изпитвали стреса и безумието на някакво толкова оспорвано състезание като президентската кампания. Макар, както си спомняха с тъга, навремето си те да бяха заети мъже, не можеха да се сравняват с Лейк.
Да приемем, че е някой от екипа на Лейк. Дотук имаше идеално прикритие, защото не им беше казал почти нищо. Никакви снимки. Само смътни детайли за кариерата и семейството. Единственото, което бяха успели да изкопчат, беше фактът, че харесва стари филми и китайска храна. Братята и без това смятаха да преустановят кореспонденцията с Кониърс, защото той се оказа твърде плах. Защо тогава беше решил да прекрати връзката точно в този момент?