Братята
Шрифт:
Уес гледаше през прозореца към отсрещната къща, откъдето го наблюдаваха колегите му. Стоеше с гръб към шума откъм коридора, защото не можеше да сдържи усмивката си. Чуха се стъпки, а после Джан пропя нежно:
— Мистър Карсън ще ви приеме след малко.
— Благодаря — отвърна Уес, без да се обръща.
Горкият човек още скърби, помисли си Джан и тръгна към мръсната кухня, за да направи кафе.
Показанията бяха приети за нула време, а другите участници в процедурата изчезнаха като по чудо. Уес тръгна след Джан по коридора към разхвърляния кабинет на мистър Карсън. Последваха
— Дали наблизо не се продава капучино?
— Да, разбира се — отвърна Тревър с готовност. — Има едно кафене, „Бийч джава“, само на няколко пресечки оттук.
— Бихте ли изпратили секретарката си да ми вземе едно?
Естествено. Всичко, което поискаш!
— Да, разбира се. Малко или голямо?
— Малко.
Тревър изхвърча от кабинета си и няколко секунди по-късно Джан отвори входната врата и се затича по улицата. Когато тя се изгуби от погледа му, Чап излезе от отсрещната къща и влезе в кантората на Тревър. Входната врата беше заключена и затова той я отвори със собствен ключ. След като влезе, сложи веригата, така че бедната Джан щеше да остане на стълбите с чаша вряло капучино.
Чап мина тихо по коридора и влезе внезапно в кабинета на адвоката.
— Извинете — каза Тревър.
— Няма проблеми — отвърна Уес. — Той е с мен.
Чап затвори и заключи вратата, след което извади от якето си деветмилиметров пистолет и само дето не го насочи към бедния Тревър, чиито очи едва не изскочиха от орбитите, а сърцето му примря.
— Какво… — успя да каже той с писклив изплашен глас.
— Просто си затваряй устата — изсъска Чап, като връчи пистолета на седналия Уес.
Ужасените очи на Тревър проследиха оръжието, а после то изчезна. Какво съм направил? Кои са тези престъпници? Платил съм си всички дългове от комар.
Нямаше нищо против да си мълчи. Би направил всичко, което поискат от него.
Чап се облегна на стената съвсем близо до Тревър, сякаш адвокатът можеше да хукне всеки момент.
— Имаме клиент — започна той. — Богат човек, който се е хванал на въдицата, която пускате с Рики.
— Божичко — промърмори Тревър. Най-лошият му кошмар се беше сбъднал.
— Прекрасна идея — каза Уес. — Да изнудвате богати хомосексуалисти, които още крият предпочитанията си. Те не могат да се оплачат. Рики вече е в затвора, така че няма какво да загуби.
— Почти идеален план — допълни Чап. — Докато не попаднете на когото не трябва, както е станало в случая.
— Аз не съм мамил никого — каза Тревър. Гласът му още беше с две октави над нормалното, а погледът му търсеше пистолета.
— Така е, но без теб изнудването не би било възможно, нали? — попита Уес. — Трябва да има подкупен адвокат на свобода, за да пренася пощата. Освен това Рики има нужда от човек, който да оперира с парите и да върши някои дребни услуги. Да проучва жертвите например.
— Вие не сте ченгета, нали? — попита Тревър.
— Не. Работим на частно — отвърна Уес.
— Защото, ако сте ченгета, аз може и да не искам да говоря повече.
— Нали ти казах, не сме ченгета.
Тревър
— Мисля да запиша този разговор — каза той. — За в случай, че сте ченгета.
— Казах ти, че не сме.
— Нямам вяра аз на ченгетата, особено на федералните. Те биха влезли тук също като вас, биха размахали пистолет и биха се заклели, че не са федерални агенти. Просто не обичам ченгета. Мисля да запиша тоя разговор на касетофон.
Не се притеснявай, приятелче, искаха да кажат те. Всичко се записваше от твърде прецизна дигитална миниатюрна камера, монтирана на тавана на около метър зад мястото, където седяха. Освен това по разхвърляното бюро на Тревър имаше скрити много микрофони, така че, когато той хъркаше, оригваше се или дори пукаше кокалчетата на пръстите си, някой от другата страна на улицата го чуваше.
Пистолетът отново се появи. Уес го хвана с две ръце и внимателно го огледа.
— Нищо няма да записваш — каза Чап. — Както ти казах, не работим в полицията. Освен това сега ние казваме какво ще става. — Той направи една крачка към стената. Тревър го следеше с едно око, а с другото помагаше на Уес да разгледа пистолета.
— Всъщност ние идваме с мир — каза Чап.
— Предлагаме ти пари — каза Уес и отново скри проклетата вещ.
— Пари за какво? — попита Тревър.
— Искаме да бъдеш на наша страна. Искаме да ползваме услугите ти.
— За какво?
— За да ни помогнеш да предпазим клиента си — отвърна Чап. — Ето как гледаме на нещата. Ти си съучастник в заговор за изнудване, организирано от федерален затвор. Ние те разкрихме. Бихме могли да отидем при властите и да предадем теб и твоя клиент. Ще бъдеш осъден на трийсет месеца и вероятно ще те пратят в Тръмбъл — мястото би ти подхождало идеално. Автоматично ще ти отнемат лиценза, което означава, че ще загубиш всичко това. — Чап махна небрежно с дясната сиръка към векторните, праха и купищата стари папки, непипнати с години.
— Ние можем веднага да отидем при федералните и сигурно бихме успели да спрем писмата от Тръмбъл — намеси се Уес. — Вероятно на нашия клиент ще му бъдат спестени всички неудобства. Само че има елемент на риск, който той не иска да поеме. Не е изключено Рики да има и друг съучастник, в затвора или на свобода, човек, когото още не сме намерили, и той да успее по някакъв начин да си отмъсти, като изложи клиента ни.
Чап поклати глава.
— Това е твърде рисковано. Предпочитаме да работим с теб, Тревър. По-добре да те купим и да прекратим изнудването чрез тази кантора.
— Аз не съм за продан — заяви не особено убедено Тревър.
— Тогава ще те наемем за известно време — каза Уес. — Нали и без това всички адвокати имат почасова тарифа?
— Да, но вие искате от мен да предам клиента си.
— Твоят клиент е мошеник, който извършва престъпления всеки ден от федерален затвор. А ти си не по-малко виновен от него. Хайде да не се правим на прекалено праведни.
— Когато вършиш престъпление, Тревър, ти губиш правото на самоуважение. Не ни чети проповеди. Знаем, че въпросът е само в размера на сумата.