Част от секундата
Шрифт:
Дженингс бързо бе усетил накъде духа вятърът и беше помогнал да бъдат пратени зад решетките значителен брой много опасни личности. Но някои от най-опасните бяха успели да се изплъзнат от федералната мрежа; затова се бе наложило да бъде включен в програмата.
Сега бе мъртъв, а главоболията на Кинг едва започваха. Като бивш федерален агент с широк достъп до секретна информация, Кинг бе имал работа с програмата при съвместни операции на тайните служби и федералните шерифи. Когато Дженингс дойде да търси работа, проверката на биографията му и някои други подробности накараха Кинг да се усъмни, че човекът е включен в програмата. Не знаеше със сигурност,
Увериха Кинг, че не е заподозрян, а това, естествено, означаваше, че навярно е сред първите в списъка. Ако споменеше пред разследващите органи предположението си, че Дженингс е свързан с програмата, можеше незабавно да му спретнат обвинение. Реши засега да се преструва на наивен.
През остатъка от деня се наложи да успокоява партньора си. Бакстър беше едър мъжага, бивш футболист от Вирджинския университет, изкарал две-три години по резервните скамейки на Националната футболна лига, преди да стане агресивен и извънредно способен адвокат. Бившият спортист обаче не бе свикнал да заварва трупове в кантората си. Точно този вариант на термина „внезапна смърт“ никак не му допадаше.
Като агент от тайните служби Кинг бе работил години наред срещу много опасни банди, извършващи фалшификации и измами. И разбира се, беше убивал хора, тъй че имаше далеч по-добра подготовка от своя партньор за една среща с насилствената смърт.
Когато се появи секретарката Мона Хол, Кинг й даде свободен ден и я отпрати да си върви у дома. Крехка и нервна, тя не би понесла леко гледката на окървавения труп. Освен това обаче Мона се славеше като всепризната клюкарка и Кинг не се съмняваше, че по местните телефонни линии вече бръмчат догадки за страховитите събития в кантората на „Кинг и Бакстър“. В тихо градче като Рийтсбърг такова произшествие можеше да стане тема за разговори в течение на месеци, ако не и на години.
След като сградата им бе запечатана и поставена под денонощна охрана, съдружниците Кинг и Бакстър трябваше временно да прехвърлят юридическата дейност по домовете си. Тази вечер двамата адвокати пренесоха в колите си купища кашони, папки и документи. Когато едрият Фил Бакстър потегли със своя също тъй внушителен джип, Кинг се облегна на капака на колата си и вдигна очи към кантората. Горе светеха всички лампи, федералните все още претърсваха упорито навсякъде, опитвайки се да открият следа, която да им подскаже кой е забил куршум в гърдите на Хауард Дженингс. Кинг зарея поглед към планинския пейзаж отвъд сградата. Там се намираше неговият дом — мястото, което бе изградил върху руините от живота си. Тогава градежът му помогна да се излекува. А сега?
Докато пътуваше към къщи, той се питаше какво ли ще донесе утрешният ден. Хапна в кухнята чиния супа, гледайки местните новини. Показаха негови снимки, споменаха за кариерата му в тайните служби, включително и безславното уволнение, адвокатската му кариера в Райтсбърг и всевъзможни догадки за Хауард Дженингс. Кинг изключи телевизора и се опита да се съсредоточи върху книжата, които беше донесъл. Вниманието му обаче непрестанно се отклоняваше и накрая той просто остана да седи унесено в хола сред своя свят от юридически
Преоблече се с къси панталони и пуловер, грабна бутилка вино и чаша и слезе до покрития кей зад къщата. Качи се на шестметровия скутер, който държеше там заедно с петметрова платноходка, каяк, кану и мощен джет, който можеше да се носи по водата като мотоциклет.
Дълго около тринайсет километра и широко не повече от осемстотин метра, с множество устия и тихи заливчета, езерото привличаше любителите на лодките и риболова; из дълбоките бистри води гъмжеше от сивени и планински пъстърви. Лятото обаче вече отминаваше, а заедно с него си отиваха туристите и летовниците.
Лодките бяха вдигнати на хидравлични крикове. Кинг спусна скутера на вода, запали двигателя и включи ходовите светлини. Натисна дросела и измина около три километра, като вдишваше с наслада полъха на свежия вятър. Навлезе в едно закътано заливче, изключи двигателя, хвърли котва, наля си чаша вино и се замисли над перспективите за бъдещето, които в момента изглеждаха доста мрачни.
Когато плъзнеше новината, че в адвокатската му кантора е убит човек от Програмата за защита на свидетели, Кинг отново щеше да попадне в центъра на всеобщото внимание, а тъкмо това го плашеше най-много. Последният път някакъв жълт вестник най-безогледно го бе обвинил, че е бил подкупен от радикална политическа групировка, за да се престори на разсеян, докато стрелят по Клайд Ритър. Е, законите за клевета все още бяха на почит в Съединените щати и Кинг спечели от вестника солидно обезщетение. Използва неочакваната печалба, за да построи тази къща и да започне живота си отначало. Ала парите не изтриха спомена за станалото. Нима биха могли?
Той седна на перилото, ритна обувките си настрани, смъкна дрехите и се гмурна в тъмната вода. След малко изплува и си пое дъх. В езерото всъщност бе по-топло, отколкото навън.
Кариерата му като агент от тайните служби се бе сгромолясала след разкритието, че през съдбоносните мигове една от охранителните камери на хотела е била насочена право към него. Записът ясно показваше как той отклонява поглед от Ритър за много по-дълго, отколкото се полагаше. Показваше още как убиецът вади пистолета, прицелва се, стреля и убива Ритър, а през цялото това време Кинг гледа настрани като в транс. Виждаше се дори как някои деца от тълпата реагират на появата на пистолета, преди Кинг да осъзнае какво става.
Медиите бяха решили да бъдат безпощадни към Кинг — от една страна, заради гръмогласните вопли на привържениците на Ритър, а от друга, за да не изглеждат предубедени към един непопулярен кандидат.
Той си спомняше повечето заглавия: „Агент зяпа настрани, докато кандидат-президентът умира“, „Провал на агент ветеран“, „Задрямал на пост“. Имаше и едно, което при други обстоятелства би го накарало да се разсмее — „Значи затова носели тъмни очила“. Най-лошото обаче бе, че почти всичките му колеги се отдръпнаха от него.
Бракът му се разпадна от напрежението. Всъщност той бе започнал да се разпада много преди това. Кинг отсъстваше твърде често, понякога заминаваше без предупреждение и без да знае кога ще се върне. При тези обстоятелства той прости първата извънбрачна връзка на жена си, прости дори и втората. Третия път обаче се разделиха. А когато след рухването на неговия свят тя бързо се съгласи на развод, Кинг не се натъжи кой знае колко.
Въпреки всичко бе успял да оцелее и да възстанови живота си. А сега?