Част от секундата
Шрифт:
— Някой е говорил от нейно име, Мишел.
— Ами ако Бруно не беше дошъл? — попита Мишел и веднага си отговори сама: — Тогава просто щяха да си тръгнат. А ако бях влязла с него, нямаше да предприемат нищо и Нийл Ричардс… — Гласът й изтъня. — С какво друго разполагаш?
— Смятаме, че е било планирано от доста време. Нали разбираш, трябвало е да координират множество отделни събития, а всичко изпълниха съвършено.
— Трябва да са имали информатори между сътрудниците на Бруно. Иначе откъде биха узнали маршрута му?
— Е, единият начин е чрез официалния уебсайт на неговата кампания. Събитието,
— По дяволите! Казвах им да не обявяват маршрута му в мрежата. Представяш ли си, в един от хотелите, където отседнахме, някаква сервитьорка знаеше за графика на Бруно повече от нас, защото го чула да разговаря със сътрудниците. Сещат се да ни уведомят едва в последната минута.
— Право да ти кажа, чудя се как изобщо си вършиш работата.
Мишел рязко вдигна очи към нея.
— А дали не са уредили старият наставник на Бруно да умре в най-подходящия момент? Нали разбираш, точно оттам започна всичко.
Още преди да довърши, приятелката й кимна.
— Човекът е бил на преклонна възраст, страдал от рак в последна фаза и издъхнал в леглото си през нощта. При тези обстоятелства не подали доклад до съдебния лекар и не е имало аутопсия. Лекуващият лекар подписал смъртния акт. След станалото обаче тялото бе задържано и в лабораторията извършиха токсикологични тестове с проби от тъканите.
— И какво откриха?
— Между другото големи количества роксанол, течен морфин, който взимал заради болките, и над един литър балсамираща течност. От стомашното съдържание няма и следа, било е отстранено при балсамирането. На практика никакви улики.
Мишел я погледна втренчено.
— И все пак не ми изглеждаш убедена.
Приятелката й се поколеба и накрая сви рамене.
— Балсамиращата течност прониква в по-големите кръвоносни съдове, в кухините и органите, тъй че е трудно да се постигне точност. Но предвид обстоятелствата съдебната лекарка взе образец от средния мозък, където по принцип не прониква балсамираща течност, и откри следи от метанол.
— Метанол! Но той влиза в състава на балсамиращата течност, нали? Ами ако течността все пак е стигнала дотам?
— Не е изключено. А в случай че не знаеш, има различни видове балсамираща течност. Скъпите съдържат по-малко метанол и повече формалдехид. Евтините, като тази на Мартин, съдържат по-висок процент чист метанол. Освен това метанолът се среща в много продукти, например във виното и алкохолните питиета. Казват, че Мартин обичал да си попийва. Това би могло да обясни следите от метанол, лекарката не е съвсем сигурна. Но в крайна сметка дори и малко количество би могло да убие тежко болен човек като Бил Мартин. — Тя извади папка и я прелисти. — Освен това при аутопсията са открити увреждания на вътрешните органи, изсъхнали лигавици, разкъсване на стомашната обвивка — все признаци за отравяне с метанол. От друга страна обаче, човекът е имал метастази по цялото тяло, минал е през лъчева и химиотерапия. Както и да го погледнеш, съдебната лекарка е с вързани ръце. Като предполагаема причина за смъртта се посочва спиране на кръвообръщението, но при един старец със смъртоносна болест има цял куп причини да умре тъкмо по този начин.
— И все пак е много изобретателно да убият
— Мен ако питаш, просто е страшно, по дяволите.
— Но той трябва да е бил убит — каза Мишел. — Не може просто да са изчаквали с надеждата, че Мартин ще умре от естествена смърт, а после трупът му да се окаже в погребалното бюро точно когато Бруно минава наблизо. — Тя помълча. — Има ли списък на заподозрените?
— Наистина не мога да ти кажа. Това е текущо разследване, а и бездруго се разприказвах повече, отколкото трябваше. Знаеш, че може да ме проверят с детектор на лъжата.
Когато сервитьорът донесе сметката, Мишел бързо я грабна. Докато излизаха заедно, приятелката й попита:
— И какво смяташ да правиш сега? Да изчакаш? Да търсиш нова работа?
— Колкото до изчакването — да, но засега не смятам да търся работа.
— Тогава какво?
— Не съм готова да се откажа без бой от кариерата си в службите.
Приятелката я изгледа тревожно.
— Познавам това изражение. Какво си мислиш?
— Мисля, че ти си от ФБР и е по-добре да не знаеш. Като сама каза, може да те проверят с детектор на лъжата.
10
Най-черният ден в живота на Шон Кинг бе 26 септември 1996 година — денят, когато Клайд Ритър загина, докато агентът от тайните служби Кинг гледаше в съвсем друга посока. За беда почти толкова черен се оказваше и днешният ден. Кантората му гъмжеше от полиция, федерални агенти и криминалисти задаваха купища въпроси и на много малко от тях получаваха отговори. Сред цялата тази полицейска суматоха бяха взели отпечатъци от Кинг, Фил Бакстър и тяхната секретарка — за да ги елиминират, както твърдяха. Кинг обаче знаеше много добре, че това е нож с две остриета.
Пристигнаха и представители на местната преса. За щастие той ги познаваше лично и даде уклончиви отговори, които те приеха почти без коментари. Много скоро щеше да пристигне и националната преса, защото в убития имаше нещо извънредно интересно за медиите. Кинг подозираше това от самото начало и съмненията му се потвърдиха, когато на прага му изникна цял екип от федералната шерифска служба.
Убитият Хауард Дженингс бе работил в адвокатската кантора на Кинг като сътрудник и се занимаваше с издирване на справочници, коригиране на текстове, проверка на банкови сметки и други незначителни дейности — с две думи, момче за всичко. Канцеларията му се намираше на долния етаж. Беше кротък, работлив и затворен човек. Нямаше съвършено нищо забележително в начина, по който си изкарваше хляба. В едно отношение обаче беше наистина необикновен.
Дженингс бе включен в Програмата за защита на свидетели. Четирийсет и осем годишен, с висше образование по счетоводство, Дженингс (естествено, това не бе истинското му име) някога бе заемал доходна длъжност като ковчежник на голяма престъпна организация, действаща в Средния запад. Тия хора се бяха занимавали главно с рекет, изнудване и пране на пари, а като най-убедителни аргументи бяха използвали палежи, побоища, осакатявания и от време на време убийства. Дейността им бе привлякла общонационално внимание — както заради убийствените методи на организацията, така и заради сложността на случая.