Част от секундата
Шрифт:
Кейт мълчеше.
Кинг каза:
— Слушай, последното, което целим, е да хвърлим още кал върху баща ти. Нека почива в мир, казвам аз. Но ако човекът, който е разговарял с него, носи вина за стрелбата по Ритър, не виждам причина да не си получи заслуженото. А ако разберем миналото на твоя баща, може би по-лесно ще открием онзи човек. Защото може и да греша, но ми се струва, че той е познавал баща ти от старите времена. И ако е тъй, вероятно е знаел какъв инцидент го е опетнил дотолкова, че да се откъсне от Харвард и от целия свят.
— Кейт, ти си единствената ни надежда — отново
Най-сетне Кейт въздъхна и каза:
— Добре, добре. Малко преди да се самоубие, майка ми сподели с мен някои неща.
— Какви, Кейт? — тихичко я подкани Мишел.
— Че баща ми бил арестуван по време на демонстрация. Срещу Виетнамската война, струва ми се.
— За нарушаване на обществения ред или за какво? — попита Кинг.
— Не. За това, че убил някого.
Кинг се приведе към нея.
— Кого и как, Кейт? Разкажи всичко, което си спомняш.
— Знам го само от думите на майка си, а тя не говореше много ясно. Към края на живота си пиеше почти непрекъснато.
Кейт извади хартиена кърпичка и избърса очите си.
— Знам, че е тежко, Кейт, но може би ще ти олекне, като престанеш да го криеш — каза Кинг.
— Доколкото разбрах, ставаше дума за полицай или някакъв друг служител на реда. Бил убит по време на онази антивоенна демонстрация, която излязла извън контрол. В Лос Анджелис, мисля, че така каза. Баща ми бил арестуван. Положението му изглеждало много тежко, после изведнъж всичко се променило. Майка ми каза, че някакви адвокати се намесили в полза на татко и обвиненията отпаднали. Каза още, че полицията и без това била скалъпвала доказателствата. Че търсели изкупителна жертва и баща ми попаднал под удара. Сигурна беше, че татко не е сторил нищо.
— Но трябва да е имало шум, статии във вестниците — отбеляза Мишел.
— Не знам дали е стигнало до вестниците, но предполагам, че случаят е останал документиран някъде, защото очевидно е провалил кариерата на баща ми. Проверих разказа на мама. Открих, че в Бъркли разрешили на татко да защити докторат, но крайно неохотно. Навярно не са имали избор: той вече бил приключил с изследователската работа и дисертацията. Но доколкото разбрах, из академичните кръгове плъзнала мълва и когато потърсил преподавателско място, навсякъде му затваряли вратите. Мама каза, че татко скитал от място на място и едва свързвал двата края, докато най-сетне му предложили работа в „Атикъс“. Разбира се, през онези години написал книгите, които били приети много добре в академичната общност. Като поглеждам назад, струва ми се, че татко е бил толкова огорчен от отношението на елитните университети, че дори и да го поканеше някой от тях, сигурно щеше да остане в „Атикъс“. Той беше много почтен човек, а „Атикъс“ му даде шанс в труден миг.
Кинг попита:
— Имаш ли представа как са оцелели родителите ти през онези трудни години? Работила ли е майка ти?
— Да, тук-там, но нищо постоянно. Помагала на татко да пише книгите, събирала му материали и тъй нататък. Честно казано, не знам точно как са се справили. — Тя избърса
— Просто се чудя — отвърна Кинг. — Кои са били онези адвокати, дошли да защитават баща ти? Богати ли бяха родителите му?
Кейт леко се обърка.
— Не, татко ми е израснал в кравеферма в Уисконсин, майка ми е родена във Флорида. И двамата са били доста бедни.
— Значи става още по-странно. Защо адвокатите са се втурнали на помощ? Питам се дали през трудните години родителите ти не са получавали средства от неизвестен източник.
— Сигурно е възможно — каза Кейт, — но нямам представа става откъде.
Мишел погледна Кинг.
— Мислиш ли, че човекът, който е разговарял с Рамзи в кабинета му, може да има връзка с инцидента в Лос Анджелис?
— Погледни от такъв ъгъл: убийството става в Лос Анджелис и ченгетата арестуват Арнолд Рамзи. Ами ако не е бил сам? Ако е имало още един виновник — човек с дебели връзки? Това би обяснило нашествието на адвокатите. Знам що за стока са, не работят без пари.
Мишел кимна.
— Това би обяснило и защо човекът е споменал Реджина Рамзи. Може би е напомнил за миналите сблъсъци с властите, за да накара Рамзи да вземе пистолет и да се включи отново в борбата.
— Господи, това е прекалено — каза Кейт. Изглеждаше готова да заплаче всеки момент. — Баща ми беше блестящ учен. Можеше да преподава в Харвард, Йейл или Бъркли. А после полицията му лепва лъжливо обвинение и животът му се проваля. Нищо чудно, че се бунтуваше срещу властите. Къде е справедливостта във всичко това?
— Няма я — отговори Кинг.
— Ясно си спомням как научих новината.
— Ти каза, че е било в час по алгебра — напомни Мишел.
Кейт кимна.
— Излязох в коридора, а там стояха Торнтън и майка ми. Веднага разбрах, че се е случило нещо лошо.
Кинг трепна.
— Торнтън Джорст е бил там с майка ти? Защо?
— Той й съобщил. Не ви ли каза това?
— Не, не ни го каза — отсече твърдо Мишел.
— Как е узнал преди майка ти? — промърмори замислено Кинг.
Кейт го изгледа с недоумение.
— Не знам. Предполагах, че е чул по телевизията.
— По кое време дойдоха да те вземат от училище? — попита Кинг.
— По кое време? Аз… не знам. Беше преди години.
— Помисли, Кейт. Много е важно.
Тя помълча около минута, после каза:
— Беше сутринта, доста преди обяд. Да речем, около единайсет.
— Ритър бе убит в 10:32. Няма начин след по-малко от трийсет минути телевизионните станции да са пуснали новината с пълни подробности, включително името на атентатора.
— И Джорст е имал време да мине да вземе майка ти? — попита Мишел.
— Е, по онова време тя не живееше много далече от училището. Трябва да разберете, „Атикъс“ е сравнително близо до Боулингтън, само на трийсет минути с кола. А мама живееше край пътя.
Мишел и Кинг си размениха тревожни погледи.
— Не е възможно, нали? — каза Мишел.
— Какво? — трепна Кейт. — За какво говорите?
Кинг се изправи, без да отговори.
— Къде отивате? — попита Кейт.
— Да посетим доктор Джорст — каза той. — Мисля, че е пропуснал да ни каже много неща.