Част от секундата
Шрифт:
Джоун отлетя обратно към Вирджиния и взе колата си. Докато потегляше от аерогарата, телефонът й иззвъня. Обаждаха се от фирмата й с отговор на въпроса за местонахождението на Боб Скот и Дъг Денби. Докладът я смая. Великолепната Агенция с всичките й огромни възможности и връзки на най-високо ниво не бе успяла да открие Боб Скот. Преди около година бившият агент от тайните служби сякаш изчезнал от лицето на земята. Бяха го проследили до Монтана, където по всяка вероятност се издържал със земеделски труд. Сетне нямало никакви сведения
С Дъг Денби се оказа по-лесно. След като получил голямо наследство в пари и недвижима собственост, той се завърнал в родния си щат Мисисипи и водел приятен живот на едър земевладелец далеч от кръвожадните политически схватки. Явно нямал никакво намерение да хукне да убива хора.
Джоун затвори телефони и тъкмо се канеше да потегли, когато той иззвъня отново. Обаждаше се Джефърсън Паркс.
— Позволи ми да ти съобщя — каза федералният шериф, — че все още имаш много почитатели в тайните служби. Само това слушах — колко си велика. Направо се отвратих.
Джоун се разсмя.
— Често оказвам подобно влияние върху мъжете.
— Провървя ли ти?
— Засега не. С адвокатската кантора и политическия екип на Бруно пак попаднах в задънена улица.
— Какво ще правиш сега?
— Още не знам. Не успях да открия Боб Скот. Вече около година няма следа от него.
— Добре, виж какво. Знам, че ние тук сме стара и бедна федерална служба, която не разполага с разни модни машинарии като вас в частния сектор, но какво ще кажеш, ако се опитам да открия този приятел по наша линия?
— Каквото и да постигнеш, ще бъде посрещнато с искрена благодарност — отвърна любезно Джоун.
— Но Кинг май не смяташе, че Боб Скот е замесен. Вярно, може да има зъб на Кинг за станалото. Но нали трябва да е имал и причина да убие Ритър, съсипвайки кариерата си. А и онази история с пистолета…
— Размишлявах над това. Шон ми каза, че оръжието, което намерил в градината на Лорета, било пистолет трийсет и осми калибър с къса цев.
— И какво?
— Този модел не е стандартен за тайните служби. Значи дори да не е било необичайно Скот да е въоръжен, би изглеждало подозрително, че носи две отделни оръжия. Особено ако едното е пистолет с къса цев.
Паркс продължаваше да се съмнява.
— Но защо са му две оръжия? Ако е искан да застреля Ритър, би могъл да използва собствения си пистолет.
— Ами ако вторият убиец, съучастникът на Рамзи, се е изплашил и е прехвърлил пистолета на третия заговорник, Боб Скот, предполагайки, че никой няма да го заподозре? Сетне Скот се изплашва, защото вече има два пистолета. Скрива оръжието в килера и точно тогава го вижда Лорета.
— И Лорета започва да го изнудва — довърши Паркс. — Добре, това би дало на Скот мотив да я убие. Но смъртта на Ритър съсипа кариерата му. Защо Скот се е съгласил
Джоун въздъхна.
— Защо хората вършат едно или друго? За пари! А фактът, че е изчезнал, не говори в полза на неговата невинност.
— Какво още знаеш за него?
— Ветеран от Виетнам, след войната постъпил в службите. Може да му се е отразило. Падал си по стрелбата. Може би е прекрачил в тъмната половина. Но нали разбираш, всичко това не е проучвано както трябва. Официално се води, че Рамзи е действал сам. Ние сме първите, които разглеждат случая под друг ъгъл.
— Е, крайно време беше, по дяволите. Ще ти се обадя, ако науча нещо. При Кинг ли се връщаш?
— Да, по-точно в мотела, в който съм отседнала, „Кедрите“.
— И аз ще дойда по някое време — каза Паркс.
Унесена в мисли, Джоун бавно потегли.
Бе тъй унесена, че не забеляза нито следващата я кола, нито втренчения поглед на шофьора.
49
Облечена с тренировъчен костюм, в късния следобед Кейт Рамзи най-сетне напусна кабинета си, качи се във Фолксваген „бръмбар“ и потегли. Мишел и Кинг я последваха на дискретна дистанция към Брайън Парк в покрайнините на Ричмънд. Там Кейт слезе от колата, свали тренировъчния костюм и остана по шорти и фланела с дълъг ръкав. Направи няколко загряващи упражнения, после побягна.
— Страхотно — каза Кинг. — Може да се срещне с някого, а ние нищо няма да видим.
— Ще видим — отсече Мишел и се прехвърли на задната седалка.
Кинг се озърна към нея.
— Какво правиш?
Мишел сграбчи рамото му и го завъртя.
— Гледай си напред, мистър. — Тя започна да се съблича. — Държа си екип за бягане в чанта под седалката. Не се знае кога ще ми хрумне да потренирам.
Кинг неволно насочи поглед към огледалото и видя как панталоните се изхлузват, появи се дълъг гол крак, после още един и шортите плъзнаха нагоре по мускулести прасци и изваяни бедра.
— Да — каза той и извърна глава, когато тя почна да разкопчава блузата си, — човек никога не знае какво ще му хрумне.
Погледна навън, където Кейт Рамзи се отдалечаваше с бърза и енергична крачка. Вече почти бе изчезнала от погледите им.
— Мишел, побързай, иначе няма да я догониш…
Той млъкна, когато задната врата на джипа се отвори и затвори.
Преоблечена в къса тясна фланелка, шорти и маратонки, Мишел се стрелна по тревата, размахвайки вихрено крака и ръце. Пред смаяния му поглед тя без усилие взе да топи преднината на Кейт.
— Пустите му олимпийци — промърмори Кинг.
Отначало Мишел се държеше на разстояние от Кейт, докато не стана ясно, че е излязла просто да потренира. Тогава смени тактиката. Вместо да следи Кейт, тя реши да опита още веднъж да поговори с нея. Когато я настигна, Кейт хвърли поглед настрани, навъси се и веднага ускори крачка. Мишел бързо влезе в същия ритъм. Дъщерята на Рамзи се опита да спринтира, но Мишел без усилие изравни темпото и тя постепенно забави.
— Какво искаш? — попита със задавен глас Кейт.