Част от секундата
Шрифт:
Паркс поклати глава.
— Значи този тип преследва теб? Защо чак сега? Защо замесва Бруно и семейство Мартин? Прекалено си усложнява живота. Не се засягай, но ако онзи смахнат искаше да ти отмъсти, щеше да те убие още онази вечер, когато едва не откъснаха врата на Мишел.
— Не вярвам да са искали Шон да умре онази вечер — каза Джоун. Тя погледна Мишел. — Очевидно същото се отнася и до теб.
Мишел неволно докосна гърлото си.
— Това ме успокоява.
— Нямам навика да успокоявам хората — каза Джоун. — Обикновено
Паркс се облегна назад.
— Добре, да предположим, че Бруно и Ритър са били свързани по някакъв начин. Това обяснява убийствата на семейство Мартин и Лорета Болдуин. Убийството на Сюзан Уайтхед може да е своеобразен удивителен знак върху бележката, която убиецът е оставил за теб, Шон. Но как се връзва с всичко това Хауард Дженингс?
— Той работеше за мен — каза Кинг, отлагайки за по-късно обсъждане предчувствието си, че Паркс има много по-важна цел, отколкото само да открие убиеца на Дженингс. — Може това да е достатъчно. Мисля, че Сюзан Уайтхед бе убита просто защото убиецът я е видял с мен, може би онази сутрин, когато открих трупа на Дженингс. Искал е да ми остави бележка и е решил да добави труп, за да подчертае значението й по свой, извратен начин.
— Бих приел това, ако Дженингс ти беше обикновен съсед. Но той беше в Програмата за защита на свидетели.
— Добре, тогава как ти се струва друг вариант? Късно вечерта Дженингс отива в кабинета ми, може би за да довърши някаква служебна задача, и заварва онзи луд да претърсва кантората. Заради което си спечелва куршума.
Паркс разтърка брадата си. Не изглеждаше убеден, но Джоун кимна замислено.
— Правдоподобно звучи — каза тя. — Но да се върнем към отмъщението. Отмъщение за какво? Че Шон е оставил Ритър да умре?
— Може би нашият убиец е някой смахнат от политическата партия на Ритър? — подхвърли Мишел.
— Тогава трябва да е адски злопаметен — каза Кинг.
— Мисли, Шон! — подкани го Джоун. — Трябва да има някой.
— Всъщност не познавах почти никого от хората на Ритър. Само Сидни Морс, Дъг Денби… и може би още двама-трима.
— Морс е в психиатрията — каза Джоун. — Видяхме го с очите си. Може да лови топки за тенис, но не е в състояние да измисли подобен план.
— И освен това — каза Кинг, — ако човекът, когото издирваме, е същият, който е скрил пистолет в килера, а след това е бил изнудван от Лорета и я е убил, няма начин да е подкрепял кандидатурата на Ритър.
— Искаш да кажеш, че не би убил кокошката, която му снася златни яйца? — обади се Паркс.
— Именно. Затова можем да отпишем Сидни Морс, дори да не беше в това състояние, както и Дъг Денби. Те не са имали мотив.
Мишел изведнъж трепна от вълнение.
— Ами шефът на охраната Боб Скот?
— Но това също е пълна безсмислица — възрази Кинг. — Боб Скот не би имал причина да крие пистолет. Никой нямаше да го претърси. А и да го претърсеха, би било нормално да
Мишел поклати глава.
— Не, имах предвид друго. Неговата кариера бе съсипана от смъртта на Ритър, също като твоята. Това е добър мотив за отмъщение. Знае ли някой къде е той?
— Можем да разберем — каза Джоун.
Кинг се навъси.
— Но това не обяснява пистолета, който намерих, както и причината за смъртта на Лорета. Убиха я, защото е изнудвала някого. И този човек не може да е Боби Скот, защото той не е имал причина да крие оръжие.
— Добре — намеси се Паркс. — Скот вероятно отпада. Но да се върнем на онзи Денби. Кой беше той?
— Шеф на щаба на Ритър — отговори Джоун.
— Имаш ли представа къде е сега?
— Не. — Джоун се озърна към Кинг. — А ти?
— Не съм виждал Денби, откакто загина Ритър. Сякаш потъна вдън земя. Нямаше шанс да се прилепи към някоя от големите партии. Мисля, че общуването му с Ритър го беше превърнало в парий.
— Знам, че изглежда крайно невероятно с оглед на политическите им убеждения, но възможно ли е Денби и Арнолд Рамзи да са се познавали? — промърмори замислено Мишел.
— Е, струва си да проверим — заяви Паркс.
— Списъкът на заподозрените расте в геометрична прогресия — отбеляза Джоун. — А дори не сме сигурни да ли има някаква връзка между отделните линии на разследване.
Кинг кимна.
— Има много възможности. Ако искаме да разплетем кълбото, трябва да работим заедно. Мисля, че мога да говоря от името на шерифа и Мишел, но какво да кажем за теб? — обърна се той към Джоун.
Тя се усмихна кротко.
— Разбира се. Стига всички да са наясно, че моето участие има определена финансова цел.
46
Те разпънаха проводници с точно определена дължина и ги свързаха с експлозивите, разположени в носещите точки на конструкцията. Работеха бавно и методично, защото в този момент на операцията нямаше място за грешки.
— С безжични детонатори се работи много по-лесно — каза „пазачът“ Симънс на съучастника си. — И нямаше да се наложи да мъкнем тия проклети кабели.
Човекът с буика прекрати работата и се обърна към него. Двамата носеха пластмасови каски с вградени прожектори, защото наоколо беше непрогледен мрак. Сякаш се намираха дълбоко в земните недра, където не прониква и лъч светлина.
— И също като мобилните телефони в сравнение с кабелната мрежа, са ненадеждни, особено когато трябва да проникнат през хиляди тонове бетон. Мълчи и прави каквото ти е казано.
— Просто изказвам мнение — промърмори Симънс.
— Не ми трябват мнения, особено от теб. Вече ми докара предостатъчно неприятности. Мислех, че си професионалист.
— Наистина съм професионалист.
— Тогава го докажи! Писна ми от любители, дето само се мотаят и не изпълняват инструкциите.