Част от секундата
Шрифт:
— Значи ако всичко това е вярно, тя може да знае кой държи Бруно.
Самолетът вече се приземяваше, когато телефонът на Джоун иззвъня.
— Да. — Тя изслуша съобщението, благодари, изключи телефона и се обърна с усмивка към Кинг. — Господи, понякога ФБР върши истински чудеса. Няма молба до социални грижи, няма чекове на името на болногледачката, няма и теглене на пари в брой. И най-интересното: Бил Мартин е имал застраховка за половин милион долара в полза на Милдред. ФБР го знаеше и преди, но смятаха, че не е имала интерес да го убие, тъй като той бездруго щял да почине
— Не мога да повярвам, че би убила съпруга си за пари. Изглеждаше толкова предана.
— Шон, скъпи, при целия ти опит и ум трябва да знаеш едно: нищичко не разбираш от жени.
44
Когато се яви във вашингтонската централа на тайните служби, Мишел узна, че поне шест месеца й предстои да бъде прикована към бюрото си.
— Имам две седмици неизползван отпуск. Бих искала да ги взема сега — каза тя на началника си. Той поклати глава. — Защо? Едва ли ще имам някакви сериозни задачи.
— Съжалявам, Мик, заповедите идват отгоре.
— От Уолтър Бишоп?
— Не мога да ти кажа. Извинявай.
Тя тръгна право към кабинета на Бишоп. Какво можеше да загуби?
Първите му думи не бяха окуражаващи.
— Вън! — кресна той.
— Две седмици отпуск, Уолтър. Полагат ми се и държа да си ги взема.
— Сигурно се шегуваш. Искам те тук, да си ми под око.
— Не съм дете. Мога и без твоя надзор.
— Смятай, че ти е провървяло. И приеми един съвет от мен: стой настрана от Шон Кинг.
— Какво, сега и приятелите ли ще ми подбираш?
— Приятели? Около него непрестанно умират хора. Ти самата едва не загина.
— Той също!
— Нима? Аз пък чух друго. Той се е отървал с цицина. На теб едва не ти откъснаха главата.
— Коригирай си мерника, Уолтър.
— Знаеш ли, когато убиха Ритър, плъзнаха слухове, че Кинг е взел подкуп, за да си затвори очите.
— И после да застреля убиеца. Логично ли ти се струва?
— Кой знае? Но я погледни как живее сега. Има голяма къща, печели солидно.
— Е, да. Колко гениален план е измислил да съсипе живота си.
— Тъй че може да е очистил някого. Някой, с когото е сключил сделка преди осем години и който сега изисква да му се плати.
— Това е лудост.
— Нима? Мисля, че преценката ти е сериозно разклатена от мисълта за един симпатичен мъж, с когото вечно се случват беди. Опитай се да разсъждаваш професионално и може зрението ти да се избистри. Междувременно от теб не се иска нищо друго, освен да седиш пред осигуреното с държавни пари бюро.
Телефонът иззвъня и Бишоп грабна слушалката.
— Да? Какво? Кой… — Лицето му стана червено като домат. Той затръшна телефона и без да поглежда Мишел, тихо каза: — Взимай си отпуска.
— Какво? Не разбирам.
— Не си единствената. Пътем можеш да си вземеш пистолета и служебната карта. А сега се пръждосвай от кабинета ми!
Мишел побърза да се измъкне, преди гръмовержецът да е размислил.
В
— Добре, Максуел официално се води в отпуск.
— Отпускате й въжето, та да се обеси сама? — попита представителят на ФБР.
— Може би да, може би не. — Първият мъж погледна към другия край на масата. — Вие как смятате?
Джефърсън Паркс остави чашата с газирана вода и се замисли над въпроса.
— Е, добре, нека погледнем с какво разполагаме. Лорета Болдуин може да е била свързана с убийството на Ритър. Според твърденията на Кинг пред полицията пистолетът, който намерил в нейната градина, може да е бил скрит от някого в килера във „Феърмаунт“. Лорета видяла кой е човекът, изнудвала го и накрая била убита от него.
Мъжът начело на масата бе директор на тайните служби и не изглеждаше твърде доволен от тази теория.
— Това може да означава, че Арнолд Рамзи не е действал сам при убийството на Ритър.
Агентът от ФБР каза:
— Защо не допуснем, че Шон Кинг е убил Лорета? Тя може да го е изнудвала. После той узнава за нея от Максуел и я убива. Изравя пистолета, а след това го загубва по най-удобния начин.
Паркс поклати глава.
— Кинг има алиби за времето, когато е убита Лорета. А и защо му е да крие пистолет в килера на хотела? Той уби Арнолд Рамзи. И когато отнеха пистолета от него, той бе ранен, а Максуел едва не загина. Освен това онази история жестоко обърка живота на Кинг.
— Значи смятате, че е невинен?
Паркс изпъна рамене. Беше загубил ленивото си провинциално поведение и гласът му звучеше рязко и енергично:
— Не, не смятам непременно, че е невинен. Отдавна съм в този занаят и усещам, когато някой не е искрен с мен. Той крие нещо. Просто не знам какво е. Имам една теория. Може някак да е бил замесен в атентата срещу Ритър и да е прикрил следите си, убивайки Рамзи.
Този път директорът поклати глава.
— Как точно си го представяте? Какво би могъл да му плати Рамзи? Той беше преподавател във второразреден колеж. А не ми се вярва Кинг да е станал предател безплатно или заради някакъв политически принцип.
— Е, не познаваме политическите принципи на Кинг, нали? А вие всички сте видели онзи запис от хотела. Той дори не гледа Ритър.
— Твърди, че се разсеял.
Паркс не изглеждаше убеден.
— Той твърди. Ами ако е бил разсеян нарочно?
— Ако е бил, щеше да ни го каже.
— Не и ако прикрива някого, или ако е замесен в заговор. И ако искате да си приказваме за заплащане, добре. Колко врагове имаше според вас Клайд Ритър? Колко могъщи фигури от другите партии си мечтаеха да го видят извън надпреварата? Не смятате ли, че биха платили някой и друг милион, за да накарат Кинг да си затвори очите? Той поема за известно време вината, че е бил „разсеян“, а после отива с милионите да си живее живота.