Диамантите на Рурк
Шрифт:
Започнаха да работят заедно. Взеха назаем пари от роднини, направиха си заплати от по 160 хиляди долара и създадоха корпорация по времето на Коледната ваканция преди последния семестър.
Нарекоха компанията си ЕвХаТек. През март реализираха първата месечна печалба. Изплатиха дълговете, които бяха направили по време на следването си. Първата година осъществиха продажби за три и половина милиона долара и печалба от четиристотин хиляди. Отправили се бяха към успеха.
Години наред Хейс обичаше да се хвали: „Преди двадесет и петия си рожден ден имах висши
Продължаваха да правят пари. Построиха главен офис в Сан Рафаел. Започнаха да се занимават с деликатеси, пътнически принадлежности, битова електроника. Навлязоха в телевизионния маркетинг, пощенските услуги, дори в продажбите в пазарните центрове по Крайбрежието.
Корпорацията се състоеше от хиляда дяла и всеки притежаваше по петстотин. Разменяха корпоративната собственост като деца, които си разменят снимки на футболисти. Станаха известни, че взимат решения, като хвърлят зарове. Беше лесно — всичко, посято от тях, даваше плод. Получаваха по петнадесет хиляди долара заплата на месец, но истинските пари идваха от печалбата, която взимаха от дивидентите в края на всяка финансова година. Щом бизнесът им потръгна, дивидентът нарасна на около половин милион долара за всеки, а веднъж дори стигна до два милиона и четиристотин хиляди. Тлъста сума. Прекрасно е да попаднеш на такава златна мина.
Хейс започна да разчита само на дивидента. Мислеше, че се трупа автоматично и че не могат да не печелят пари. Рурк се опита да го предупреди, че не бива да обърква гениалността със спекулативния пазар.
Хейс вложи парите си в доходоносна собственост, акции и разкошен дом, който построи на възвишенията над Тибурон в Марин. Обичаше къщата си. Искаше да я задържи за себе си, след като се разведе. Обезщети първата си съпруга с чек за четири милиона и шестстотин хиляди долара, голяма част от които покри, като продаде акции от борсата, ипотеки и собственост. Но запази къщата.
Хейс и Кейтлин се ожениха през юни. Същата година, през която от ЕвХаТек започнаха да изтичат печалби. Прекараха медения си месец на яхта под наем край Антилите и сетне заживяха в дома на Хейс. През юли излезе годишният отчет на компанията. Дивидентът беше спаднал на двеста хиляди.
Кейтлин умееше да харчи пари. Галерии, поръчки по пощата, универсални магазини, бижута, ресторанти. Помислиха, че са изхарчили парите чрез кредитните си карти и изплатиха баланса преди края на поредния платежен цикъл. Един следобед, преди първата годишнина от сватбата им, Хейс направи равносметка и установи, че през миналата година са изхарчили 166 700 долара само с кредитни карти.
Е, поне Кейтлин е щастлива, помисли си той. Жизнена, дейна, кипяща от енергия, хвърляща искри.
Винаги можеше да го накара да пристъпи към действие. Познаваше го по-добре, отколкото самият той се познаваше. Искаше ли нещо, тя го искаше на всяка цена и той не можеше да й се противопостави. И не след дълго се предаваше. Станеше ли неспокойна, той също беше неспокоен. Кажеше ли: „Животът е толкова тъп“, той се съгласяваше. Когато
След първата година от брака им Кейтлин реши, че им трябва още една къща, където да ходят през почивните дни. Намери непретенциозна малка дървена къща на една скала на нос Сур, на брега на океана, в подножието на Коуст Рейндж. Само за осемстотин хиляди долара. За да плати в брой, Хейс продаде няколко краткосрочни облигации и изтегли лихвите си от Центъра за медицинско изкуство в Дейли сити.
Първата вечер в новата къща океанът бучеше толкова силно, че Хейс не спа добре. Утрото беше топло и ясно. Ядоха малини и изпиха бутилка шампанско Дом Периньо. Прибоят бучеше. Ветрецът разнасяше морската мъгла над върха на скалите.
Хейс наля остатъка от виното на Кейтлин и рече:
— В утрини като тази човек знае, че постъпва правилно. Самото ти присъствие тук, на това място, в този миг, ти вдъхва увереност, че си попаднал на нещо велико.
Всъщност не изпитваше такива чувства, но предполагаше, че ще бъде така.
— Да не се увличаме — каза Кейтлин.
— Защо? Прекрасно е. По-хубаво от това не може да стане.
— Надявам се, че не е така.
— Не ти ли харесва?
— Не съм смаяна.
— Нима? Това ли е най-хубавото, което можеш да кажеш?
— Съжалявам. Хубаво е, чудесно, идилично, на седмото небе съм. Искаш ли още? Имам предвид, че мога да продължавам да лъжа, ако това те кара да се чувстваш щастлив. Но ако желаеш да знаеш истината — утрото си е утро, океанът си е океан и всеки богат тъпанар може да седи тук сега. Не че не съм благодарна — опазил ме Бог, но наистина ли това е най-доброто?
Скоро след това пристигна годишният отчет. Дивидентът на Хейс бе намалял на деветдесет хиляди долара. Това означаваше, че годишният му доход е триста хиляди.
Хейс беше възмутен. Щеше да изкарва повече пари, ако бе завършил право.
Горе-долу по същото време Хейс и Кейтлин започнаха да правят пакости. По Коледа се свързаха със Съни Нол и сериозно се заеха да обмислят престъпление. ЕвХаТек вече кървеше обилно. Хейс прочете последния годишен отчет и разбра, че всъщност е разорен.
И тогава всичко се сля в едно — безспокойството на Кейтлин и влиянието й върху Хейс, както и ужасът, който той изпита, като разбра, че е неплатежоспособен. Вероятно причина бяха парите, а може би извратеността — те не могат да бъдат разграничени едно от друго.
Най-важното беше, че когато в началото Кейтлин започна да говори за убийство, Хейс не каза, че това е грях или че е луда.
Вместо това той рече:
— Нямаш представа какво означава това. Не знаеш как да го направиш. Дори не знаеш откъде да започнеш. Кейтлин си представи капака под пералнята в мазето на Евън Рурк и отговори:
— Знам, и още как.
3.
На няколко пъти Уелкъм се събужда с неясно съзнание и тъпа болка в крака.