Диамантите на Рурк

Финч Филип

Нол остави пушката до краката си.

— Парите — рече Уелкъм.

— Не — отговори Нол.

— Дай ми парите.

— Не.

Уелкъм стреля веднъж. Нещо подскочи по асфалта на една крачка от Нол. Той видя резката, която куршумът остави, и чу как рикошетът изсвири над океана.

— Ще взема този куфар — каза Уелкъм, — дори ако трябва да го изтръгна от мъртвите ти пръсти.

— Мръсно копеле — рече Нол.

Съселянинът му! Брат му, дървенякът! Землякът му от равнините!

Нол

хвърли куфара на асфалта.

Уелкъм се приближи и сложи ръка на дръжката. Сетне погледна Нол право в очите. Онова, което видя в тях, го накара да се зарадва, че пушката е пластмасова. Може би разрешителните за носене на оръжие и проверките в края на краищата не бяха толкова лоша идея.

Той взе куфара и мина покрай Джералд и Рурк. Замисли се за друго — как ли се носят над половин милион долара? Как би трябвало да изглежда човек? Дали да не притисне куфара до гърдите си? Шестстотин и петдесет хиляди долара.

Сигурно трябваше да ги носи като взривното устройство — внимателно, с уважение.

Уелкъм сложи куфара в ръцете на Рурк, а той го подаде на Кейтлин.

— Застреля ли го? — попита я Рурк.

— Разбира се.

— Сама?

— Така трябваше.

— Сега сме само аз и ти.

— Да, миличък, ти и аз.

— Булевард Слоут, пред входа на зоологическата градина — каза той. — Бъди там и без номера.

— Ще бъда там — обеща тя. — Разчитай на мен.

— Вярвам ти. Сега и навеки.

Нол го гледаше, докато даваше парите на Кейтлин.

Точно тя — с моите пари, помисли си Нол.

Видя как парите изчезват. Завинаги. С нея.

Кейтлин занесе куфара в мерцедеса, тръшна вратата и зави на юг по Грейт Хайуей. Мангизите отпътуваха. Нол осъзна, че няма пари дори за такси до Санта Крус.

Джералд се приближи до исузуто и извади куфара. Не, помисли си Нол, не може да бъде. Куфарът с парите беше при Кейтлин, в мерцедеса. Този само прилича на него. Джералд го даде на Рурк, който го сложи на предната седалка в стария си форд.

— Джералд, камъните — каза Рурк, сякаш бързаше за някъде.

Джералд му даде кесията.

Рурк я сложи в колата до куфара, после седна зад волана. Уелкъм също се накани да седне.

Изведнъж Джералд го сграбчи и го измъкна от колата. Уелкъм замахна да го удари, но азиатецът го простря на замята.

Уелкъм извади пистолета си. Джералд го изби от ръката му и той полетя по асфалта.

Уелкъм скочи, за да се освободи. Джералд го хвана за глезена и го дръпна. Сетне го метна по корем, сякаш подхвърли палачинка. Заби коляното си в гърба му и го стисна за гърлото.

Опитваше се да му счупи гръбнака. Щеше да го направи като нищо.

Нол хукна към Джералд и

Уелкъм с пластмасовата пушка в ръка.

— Пусни го — изкрещя той. — Пусни го или ще ти пръсна черепа.

Нол долепи двете пластмасови цеви до слепоочието на Джералд и пак каза:

— Пусни го.

Никой не помръдна.

Рурк беше в мустанга си на около стотина крачки от тях. Той погледна Джералд право в очите.

Сетне запали двигателя на колата, натисна съединителя и включи на скорост.

Мустангът профуча покрай тях толкова близо, че Нол усети раздвижения въздух и горещия дъх на ауспуха. Рурк зави рязко наляво, даде газ, излезе от паркинга и пое по Грейт Хайуей.

Джералд пусна Уелкъм, като гледаше как мустангът набира скорост надолу по склона.

Нол продължаваше да държи пластмасовата пушка до главата на Джералд.

— Какво мислиш да направиш? — попита го Уелкъм. — Да му пръснеш мозъка с детска играчка ли?

Нол свали пушката. Джералд изглежда не забеляза това. Той беше вперил поглед в мустанга.

— За нищо не става — отбеляза азиатецът.

Начинът, по който гледаше форда, недвусмислено говореше, че става дума за Рурк.

— Никога не е ставал за нищо и ще си остане такъв.

Служителката от „Справки“ работеше с клавиатурата, защото Хармън чуваше как потракват копчетата.

— Има някакъв Рурк в Марин — рече тя. — Малкото му име започва с Е.

— Той е.

Хармън затвори, сетне набра номера и чу сигнала.

71.

Съсредоточи се, помисли си Рурк. Най-важният важният урок в бойното изкуство — да си наложиш дисциплината да сведеш живота си до една-единствена задача, до съдбовното движение на ръцете и краката, да изолираш всичко останало от мисълта си.

Той караше надолу по хълма след Кейтлин. Тя вече беше стигнала до подножието, там където магистралата Грейт Хайуей ставаше права и еднообразна, зад прибоя и пясъчната ивица. Разстоянието между двете коли беше по-малко от четиристотин метра.

Рурк се опита да се съсредоточи върху червените стопове на мерцедеса.

Но му беше трудно. Камъните не му даваха покой. Искаше да ги погледне, да ги пипне.

Кейтлин продължаваше да шофира през мъглата.

Кесията беше на предната седалка, до куфара. Рурк се наведе и протегна ръка към нея, като държеше волана само с лявата. Отпусна газта и сграбчи кесията. Фордът се насочи извън шосето и Рурк трябваше бързо да завърти кормилото.

Облегна се назад. Стоповете на мерцедеса светеха неясно в мъглата. Рурк отново натисна газта и фордът се стрелна надолу по хълма.