Дълга целувка за сбогом

Ливайн Пол

— А какво е предизвикало разкъсване на аортата, сър?

— Няма начин да отговорим категорично. Можем само да изключим някои от причините.

— Например?

Гледах да задавам по-кратки въпроси. Сега топката беше в полето на доктора.

— Ами например, не го е причинил доктор Солсбъри с форцепса. Ако вината беше негова, разкъсването щеше да е от задната страна на аортата. Но както пише в своя доклад хирургът, който се опитал спешно да зашие кръвоносния съд, разкъсването е било от предната страна. Очевидно при разрез

откъм гърба и операция на гръбнака няма начин аортата да се разреже отпред, откъм корема.

Дан Сефало бе пребледнял като платно. В наше време съдът рядко предлага изненади. Следствието ги елиминира почти напълно. Но Чарли Ригс бе дал първоначалните си показания преди да се запознае с протоколите от втората операция — трескавия опит да се зашие разкъсана аорта само дванайсет часа след ламинектомията. Никой друг не се беше запитал къде точно е пробивът — стигаше им само, че го има.

През следващите петнайсет минути вещото лице Чарлс У. Ригс най-подробно показваше на съдебните заседатели своя пластмасов модел на гръбначния стълб с провиснали около него кръвоносни съдове. Сетне излезе наяве докладът на гръдния хирург, предприел неуспешен опит да спаси Кориган. Заседателите гледаха доктор Ригс право в очите и непрекъснато кимаха. Време беше за решаващия удар.

— Щом доктор Солсбъри не е пробил аортата с форцепса, както доказахте, то каква е причината за разкъсването?

— Наричаме го спонтанен аневризъм на аортата. Разбира се, това не е причина, а следствие. Причините са много. Някои заболявания или тежки травми в коремната област могат да причинят подобно разкъсване. Атеросклерозата уврежда стените на аортата и така повишава опасността от аневризъм. Същото се отнася и до високото кръвно налягане. А може и да е нещо, което медицината просто не е в състояние да обясни — както са казвали през средновековието, ex visitatione divina.

Усмихнах се на доктор Ригс. Той също ми се усмихна. Заседателите ни се усмихнаха. Бяхме като едно голямо щастливо семейство.

Вече приключвах, но имах още една мъничка изненада за Дан Сефало. Последен гвоздей в ковчега. Подадох на Ригс веществено доказателство номер три на ищеца — здравния картон на Филип Кориган.

— Доктор Ригс, страдал ли е Филип Кориган от някакви други заболявания?

Чарли Ригс плъзна бърз поглед по документа, но вече знаеше отговора от нашите предварителни разговори.

— Да, при преглед при кардиолог е установена атеросклероза.

— До какво води това заболяване?

— До отслабване на артериите и опасност от аневризъм. Мъжете над петдесет години обикновено проявяват признаци на артериални заболявания. За това е виновен американският начин на хранене с наситени мазнини, прекалено много говеждо и масло. При това положение мистър Кориган е можел да получи аневризма по всяко време.

— По всяко време — повторих аз, за в случай, че някой не е чул.

— Да, без никаква друга причина. Просто, както си гледа телевизия или вечеря — по всяко време.

— Благодаря, докторе.

Леко се поклоних към подиума в знак на почит пред дълбоката мъдрост, озарила съдебната зала. После се завъртях към Дан Сефало и с небрежната самоувереност на човек, който току-що е прозрял в бъдещето, любезно го осведомих:

— Свидетелят е на ваше разположение.

Сефало стана и разкопчаното му сако се разтвори, разкривайки под джоба на ризата червено мастилено петно, оставено от зле захлупена писалка. Или пък, кой знае — може да се беше самонаранил.

Разпитът му бе пълна скръб. Спечели съвсем безсмислена точка, като накара Ригс да си признае, че не е ортопед и никога не е извършвал ламинектомия.

— Но съм направил хиляди аутопсии, а именно те определят причината за смъртта — бързо добави Ригс.

— Казахте, че разкъсването може да бъде причинено от травма, нали? — попита Сефало.

— Да, просто нямате представа колко шофьори съм виждал в моргата преди появата на предпазните колани. При челен сблъсък воланът може да удари гръдния кош и корема с такава сила, че да разкъса аортата. Разбира се, става дума за удар отпред.

— Но все пак, при неточно насочване форцепсът също може да разкъса аортата, нали? — настоя Сефало.

Сам си го просеше.

— Може, но не и в предната част на кръвоносния съд, след като хирургът оперира откъм гърба — каза Ригс.

Сефало не мирясваше.

— Гръдният хирург е работил извънредно напрегнато, опитвайки да спаси пациента, нали?

— Вероятно — отвърна Ригс.

— И при това напрежение може да е допуснал грешка относно мястото на разкъсването, нали?

Ригс го погледна с добродушна бащинска усмивка.

— Всяко доказателство, представяно някога пред съда, може да бъде погрешно. Може всички ваши свидетели да грешат. Може да грешат и свидетелите на мистър Ласитър. Но с друго просто не разполагаме. Няма никакви доказателства, че разкъсването е било другаде, а не там, където казва гръдният хирург — в предната част на аортата.

Чудесно. Превъзходно. И аз не бих го казал по-ясно. Сефало си седна като попарен. Вече минаваше един часът — крайно време за обедна почивка. Съдията Ленард се въртеше неспокойно на стола.

— Поради напредналия час смятам, че е уместно да отложим заседанието за утре — каза той. Превод: _Днес следобед има надбягвания, а снощи подочух нещичко от един жокей, който не е платил нито цент издръжка, откакто миналата година разводът му попадна в мои ръце._ — Възражения? Няма. Отлага се за утре сутрин в девет и половина.

Роджър Солсбъри сияеше. Не приличаше на човек, който е искал да загуби. Гордеех се с постиженията си тази сутрин. В дъното на залата зърнах Сюзън Кориган с тениска и найлоново спортно яке. Гледаше ме така, сякаш се бях изплюл в черква.