Дълга целувка за сбогом
Шрифт:
— Баща ми не беше такъв. Докато не срещна нея и Роджър Солсбъри.
— Добре. Значи тя го е покварила. Може и Роджър да не е ангел. Но какво ще спечелим?
Очите й пламнаха.
— Например да хванем убийците.
Пак старата песен.
— Все още не съм видял никакво доказателство, че е убит, а още по-малко, че го е сторил Роджър Солсбъри. Ами онзи мистър Вселена от филмчето? Ами десетките други типове, за които не знаеш?
— Адвокатски номера. Само че точно твоят любим клиент е накълцал татко в деня, преди да умре. И доколкото знам, само той е носил отрова
— Какви ги говориш?
— Такива.
Тя бръкна в едно чекмедже, извади нещо и ми го подхвърли. Миниатюрно кожено куфарче, някои мъже много си падат да ги носят вместо чанта през рамо. Златен монограм РАС — Роджър Алън Солсбъри. Разтворих го. Две спринцовки и прозрачно шишенце, пълно до половината с бистра течност. Нито етикет, нито указания.
Неприятен багаж. Побиха ме тръпки.
— Какво е това?
— Сукцинилхолин — лекарство, използвано при анестезия. Парализира крайниците. И дробовете. При операция поставят пациента на изкуствено дишане. Не го ли направят, просто лежиш и си умираш.
— Откъде знаеш всичко това? Къде го намери?
— Не бързай толкова, господин адвокат. Първо, намерих го в стаята на Мелани, скрито в едно чекмедже с трийсет чифта черни бикини — страшно много за жена, която изобщо не носи бельо. Мисля, че вече е открила липсата. Сигурно ме подозира. Затова ми изхвърли багажа и смени ключалките. Второ, проучих какво е, направих лабораторна проба. Недей да си мислиш, че спортните журналисти разбират само от метри, точки и голове.
— Беше ли у теб през цялото време, след като го откри?
Непоправимият адвокат Ласитър вече мислеше за възможна подмяна.
— Дадох в лабораторията на Джейксъновата болница около пет кубически сантиметра. Останалото е непокътнато.
— Какво общо има това с Роджър Солсбъри, ако допуснем, че куфарчето е негово?
— Много ясно, че е негово! Мелани се е чукала с него, значи той й е дал шишенцето. Тя мразеше баща ми, но се преструваше, за да го използва. Не можеше да се разведе. Според брачния договор при развод нямаше да получи нищо. Но ако той умреше докато са женени, получаваше къщата, яхтата и трийсет процента от наследството.
Аз кимнах.
— Съвместната собственост плюс съпружески дял.
— Точно така.
— Значи е имала мотив. Но само това ще докажеш. За обвинение по косвени обстоятелства ти трябва много повече. Уликите срещу Мелани са съвсем слаби, а срещу Солсбъри нямаш и толкова. Първо, баща ти не е отровен. Умрял е от аневризъм.
Тя извърна глава и примига, за да удържи сълзите.
— Затова ми трябва твоята помощ.
— За какво?
— Да разбера как са го направили.
— Кое?
— О, Джейк, поразмърдай си мозъка.
За пръв път ме наричаше на малко име. Хареса ми.
— Как са убили татко със сукцинилхолин и са го представили за аневризъм — тихо каза тя, сякаш бронята й бе съвсем изтъняла.
Не се хванах на въдицата.
— Болницата е много рисковано място за убийство. Непрестанно се навъртат лекари, сестри и тъй нататък.
— Точно затова е минало гладко. Кой ще възрази, ако доктор Солсбъри влезе в татковата стая след операцията? Може тогава да е направил инжекцията. И кой ще търси отрова, когато пациентът умира от аневризъм?
Класическа измама. Като заучено положение във футбола — един хуква да отвлече вниманието, а друг отбелязва гола.
Чиста лудост. Нямаше никакви доказателства. Просто едно сърдито момиче искаше да намери злодеи. Обвиняваше другите за пороците на баща си. Точно като заучено положение — кой ще вдигне най-много шум. Погледнах я. От тъмните очи бликна сълза, после още една. Погледнах спринцовките и шишенцето. И пак тъмните, просълзени очи.
— Откъде да започнем? — попитах аз.
9
Непосредствена причина
Карах на автопилот. В много тежки атмосферни условия. Нито бях спал, нито бях мислил за заключителната реч, откакто Сюзън Кориган извади шишенцето и ми каза, че с него е извършено убийство. Все още усещах върху дланта си допира на прохладното, гладко стъкло. Сукцинилхолин, типично лабораторно название. Също като бистрата течност — безлично и смъртоносно.
Шишенцето рязко променяше безпочвените твърдения на Сюзън, че Роджър Солсбъри е убил баща й. Тя имаше веществено доказателство. В съда страшно си падат по веществените доказателства. Заседателите много обичат да взимат оръжията в стаичката зад залата и там да ги опипват.
Умът ми блуждаеше. Погледнах Роджър Солсбъри, който седеше до мен. Добре сресана прошарена коса, почти изящно овално лице, умни очи. Направо професорски вид, създаващ впечатление за компетентност. Приличаше на това, което си беше — лекар. Лечител, а не убиец. Но аз го бях видял разголен — в буквалния смисъл на думата — и се чудех дали увлечението по креватни забави не го е тласнало към убийство.
Сюзън Кориган искаше да си мисля точно това. А дали не ме правеха на глупак в някаква сложна интрига, дали Сюзън Кориган не ми хвърляше прах в очите? Всяка работилница можеше да направи куфарче с монограм. Течността можеше и да е обикновена вода. Можеше двете с Мелани Кориган да са се съюзили, за да проваля делото. Или поне да го оставя да се провали. Как пък й хрумна да ме викне точно в навечерието на последния ден? И аз налетях на примамката — скромна тъмнокоса млада жена, под чийто дъх на сапун можеше да се крие същата хищница като Мелани Кориган. Но сега нямах време за тия мисли. Дан Сефало се изкашля и пристъпи напред. Изглеждаше невероятно нормален — с тъмносин костюм и загащена бяла риза. Той отправи бащинска усмивка към Мелани Кориган, после леко се поклони на съдията.
— Обръщам се най-почтително към съда — започна той, — а също така към дамите и господата от състава на съдебните заседатели. Искам да ви благодаря, че дойдохте тук и отделихте цяла седмица, за да слушате разни адвокати и доктори. Знам, не е било лесно, но без помощта на съвестни граждани като вас нямаше да имаме съдебна система.
Това е заключителна реч от типа „много благодарим“. Първо се подмазваш на съдебните заседатели, после ги молиш за дреболия — да се изръсят с няколко милиона долара чужди пари.