Другата кралица

Всяка жена трябва да се омъжи разумно и изгодно, тъй като нейният съпруг ще я представлява и ще бъде нейно огледало, по-видимо от входната врата на дома й, до края на живота си. Ако избере нехранимайко, всичките й съседи ще я избягват като бедна жена; хване ли си някой херцог, ще я наричат „Ваша светлост“ и всички ще бъдат нейни приятели. Тя може да е благочестива, може да е начетена, може да е остроумна и мъдра и красива: но ако е омъжена за глупак, тя ще бъде „горката жена на онзи глупак“ до деня на неговата смърт.

А аз имам всички основания да зачитам собственото си мнение по

въпроса за съпрузите, тъй като съм имала трима, и всеки от тях, Бог да ги благослови, ми послужи като стъпало за издигане към следващия, докато се сдобих с четвъртия, моя граф, и сега съм „нейна светлост графиня Шрусбъри“: не познавам друга жена, която да се е издигнала толкова. Аз съм това, което съм днес, понеже направих най-доброто, на което съм способна, и получих най-добрата цена за онова, което можех да предложа за продан. Аз съм жена, издигнала се благодарение на собствените си усилия жена, издигнала се сама, шлифовала се и продала се сама и се гордея с това.

В действителност няма жена в Англия, която да се е справила по-добре от мен. Защото макар и да имаме кралица на престола, тя е там само благодарение на ловкостта на майка си и непригодността на другите потомци на баща си, а не благодарение на някакви собствени големи дарби. Ако държите някой Тюдор за разплод, още на втората зима ще го заколите за месо. Те са слаби, немощни създания, и тази кралица от династията на Тюдорите трябва незабавно да се омъжи и да сподели легло с някого и да роди деца, иначе страната ще бъде съсипана.

Ако не ни дари с едно хубаво протестантско момче, тя ще ни осъди на злощастия, защото ще бъде наследена от друга жена: млада жена, надменна жена, грешна жена, кланяща се на идоли папистка. Дано Господ й прости грешките и ни спаси от разрухата, която тя би ни донесла. Веднъж може да чуете една история за Мери, кралицата на шотландците, друг път — друга. Онова, което няма никога да чуете, дори и сто пъти да слушате, дори когато историята се разказва от нейни изпълнени с възхита обожатели, е историята за жена, която се ръководи от собствените си интереси, мисли за себе си и се омъжва така, както е най-изгодно за нея. Но тъй като в този живот една жена е просто собственост, тя би сторила добре, ако обмисля внимателно как да подобри положението си, как да се продаде на най-добра цена, и какъв да е бъдещият й собственик. Какво друго да прави? Да се остави да падне?

Жалко, че такава лекомислена млада жена трябва да бъде натрапена на мен и домакинството ми дори само за кратък престой, докато нейно величество кралица Елизабет реши какво трябва да се прави с тази изключително неудобна гостенка. Но на никой друг дом в кралството не може да се има доверие да я подслони и — да — да я опази така сигурно, както моят. На никой съпруг в Англия, освен на моя, не може да бъде поверена една такава танцуваща на неговата тераса Саломе. Единствено моето домакинство се управлява толкова дисциплинирано, че можем да осигурим на една кралица по рождение обстановката, която изисква, и сигурността, която тя трябва да има. Само моят съпруг-младоженец е толкова предано привързан към мен, че е в безопасност под един и същи покрив с такава изкусителка.

За тази договорка не знае още никой: тя беше решена тайно от моя добър приятел, секретаря на кралицата Уилям Сесил и мен. Още щом тази изгубила надеждите си кралица пристигна облечена в дрипи в Уайтхейвън, прогонена от Шотландия от своите разбунтували се лордове, Сесил ми прати по непознат вестоносец кратка бележка, за да попита дали бих я подслонила, и аз му изпратих отговор от една дума: „да“. Да, и още как! За мен е чест, че Сесил ми има такова

доверие. Подобно доверие поражда най-големите предизвикателства, а големите предизвикателства носят големи награди. Този нов свят, създаден от Елизабет, е за онези, които могат да съзрат своите шансове и да се възползват от тях. Предвиждам почести и богатства, ако можем да подслоним тази родственица на кралицата и да я задържим близо до себе си. Сесил може да разчита на мен. Ще я пазя и ще се сприятеля с нея. Ще я подслоня и ще я храня, ще се отнасям с нея почтително и както подобава на кралска особа, и ще я пазя на сигурно място като птиче в гнездо до избрания от него момент, когато ще я предам невредима на неговия палач.

Не съм ничий агент. Не ми плащат, за да мисля по определен начин. Не съм наемен убиец. Не съм нито шпионин на Сесил, нито назначен от него екзекутор. От цялото си сърце и душа искам да не бях тук, в Лондон, заел се с тези ужасни дела, а у дома в Чатсуърт Хаус с моята скъпа невинна съпруга Бес, в скромната провинция и далече от заговорите и опасностите на кралския двор. Не мога да твърдя, че съм щастлив. Не мога да кажа, че това ми харесва. Но ще изпълня дълга си — Бог е свидетел, че винаги изпълнявам дълга си.

— Призован сте не за друго, а за да наредите смъртта на Мери, кралица на шотландците — изсъсква в ухото ми Томас Хауърд, когато ме настига в една галерия в Хамптън Корт. Затворили са капаците на прозорците, за да ги почистят, и мястото е обвито в сенки в здрача на ранната вечер. На портретите по стените сякаш са изобразен бледи слушатели, които се навеждат напред да ни чуят, когато Хауърд ме хваща под ръка, за да ме предупреди за опасности, от които вече се боя.

— Трябва да хвърлим подозрение върху нея. Само това. Не се заблуждавайте. Сесил реши, че тази кралица е заплаха за кралството още от мига на раждането й. Тя може и да си мисли, че е избягала от враговете си в Шотландия и е намерила убежище в Англия; но тя просто замени една опасност за друга. Сесил е решил, че тя трябва да умре. Това е третият му опит да я осъди. Ние трябва да бъдем неговите палачи, без собствено мнение.

Свеждам поглед към Хауърд: той е дребен мъж, добре облечен и спретнат, с добре подрязана черна брада и ясни черни очи. Днес почти подскача от ярост срещу министъра на кралицата. Всички ние, старите лордове, до един ненавиждаме Сесил; но Хауърд е по-лошо засегнат от всеки друг. Той е братовчед на кралицата, глава на рода Хауърд, той е херцог на Норфолк, той би очаквал да бъде неин първи съветник, — но тя разчита на Сесил, и винаги е било така.

— Лично кралицата ми възложи да разследвам поведението на нейната братовчедка, кралицата на шотландците. Аз не съм палач — казвам с тихо достойнство. Край нас минава някакъв мъж и се поколебава дали да не се заслуша в разговора ни.

Хауърд поклаща тъмнокосата си глава в отговор на моята наивност:

— Елизабет може и да иска името на шотландската кралица да бъде изчистено. Но Уилям Сесил не е прочут с доброто си сърце. Той иска протестантската вяра да управлява както Англия, така и Шотландия, а кралицата католичка да лежи в тъмницата или в ковчега си. И двете го устройват еднакво. Той никога няма да се съгласи, че тя не е виновна в нищо и трябва да бъде възстановена на престола.

Не мога да оспоря сприхавата правдивост на Хауърд. Знам, че говори единствено истината. Но я изрича прекалено високо и твърде ясно, за да ми се понрави. Зад параваните от гоблени може да се спотайва всеки, и макар че непознатият отмина, сигурно е чул част от думите му.