Другата кралица
Шрифт:
С това си спечелвам строг поглед от този суров стар човек, който очевидно не е свикнал да разговаря с жена, която има собствено мнение.
— Научих, че тя е спечелила на своя страна вас, и вашия съпруг — казва той злобно. — Научих, че особено той бил много омаян.
— И двамата служим добре на кралицата — казвам твърдо. — Както нейна светлост знае, както знае и добрият ми приятел лорд Бърли. Никой досега не се е съмнявал в почтеността на милорд. А аз мога да служа добре на нейна светлост и въпреки това да не искам да видя шотландската кралица убита.
— Вие може и да сте способна
— Тя би могла да загине в битка — казвам аз. — Ако, да не дава Господ, има битка. А може да загине и от ръката на платен убиец. Но не може да бъде екзекутирана, тя е от кралско потекло. Не може да бъде обвинена в държавна измяна, тя е миропомазана кралица. Никой съд не може да я съди.
— О, кой го казва? — пита той внезапно, като оставя лъжицата си и обръща към мен едрото си лице.
— Законът на страната — заеквам аз. Той е почти стряскащ с едрата си фигура и с гнева си. — Законът на страната, който защитава както великите, така и обикновените хора.
— Законът е това, което ние кажем, че е — надуто изрича той. — Както тя може тепърва да открие, както може един ден да разберете и вие. Законът ще бъде такъв, какъвто ние кажем, че трябва да бъде. Ние създаваме законите и онези, които ни отправят закани или ни плашат, ще открият, че са извън закрилата на закона.
— Тогава това не е никакъв закон — изтъквам аз. В края на краищата аз съм съпруга на лорд-канцлера на Англия. — Законът трябва да защитава висшестоящите и нисшите, невинните, и дори виновните, докато тяхното престъпление бъде доказано.
Садлър се изсмива — груб, висок смях.
— Това може да е било така в Камелот — казва той грубо. — Но сега светът е различен. Ние сме готови да използваме законите срещу нашите врагове, готови сме да намираме доказателства срещу нашите врагове, а ако няма нито закон, нито доказателства, тогава сме готови да създадем нови, специално заради тях.
— Тогава не сте по-добри от тях — казвам тихо, но на висок глас се обръщам към виночерпеца си и казвам: — Още вино за сър Ралф.
Януари 1572, замъкът Шефилд: Мери
Годеникът ми се бори за живота си в съдебната зала, съден от мъже, не по-малко изплашени от него самия. Синът ми е далече от мен. Единственият мъж, който би могъл да ме спаси сега, е много, много далече, сам той затворник, и не очаквам някога да го видя отново. Най-големият ми враг е новият ми тъмничар и дори Бес, най-лъжовната приятелка, която една жена някога е имала, е отвратена от суровото му отношение към мен.
Започвам да изпитвам страх. Не бих повярвала, че Елизабет може да ме повери на подобен човек. Тя прави този човек мой пазач, за да ме опозори. Тя сигурно знае това, самата тя е била пленница. Тя сигурно знае как един суров тъмничар може да съсипе живота на един затворник. Той не ми позволява да се разхождам в парка, нито дори по замръзналия сняг сутрин, не ми позволява да излизам на езда, не ми позволява нищо повече от десетминутна разходка в студения двор, и напоследък говори с Бес за
Не бих повярвала, че това може да ми се случи. Но пък не ми се вярваше и че Елизабет ще изправи собствения си братовчед, нейния най-близък роднина, на съд за държавна измяна, особено след като сигурно знае, че той не се е провинил в нищо освен в амбицията си да се ожени за мен — което, макар и неприятно за жена, така суетна като Елизабет, едва ли е престъпление. Той не е вдигнал бунт, не е изпращал свои пари на бунтовна армия — та той изгуби френското злато, което се предполагаше, че трябва да изпрати. Той се подчини на заповедта й да се яви в двора, макар че неговите последователи висяха на кожените ремъци на стремената му и на опашката на коня му и го умоляваха да не отива. Той предаде Кенингхол, собственото си величествено имение, лишавайки от наследство децата си, точно както поиска тя. Той остана покорно в лондонския си дом, а после, както му бе заповядано, отиде в Тауър. Срещна се няколко пъти с Ридолфи, това е вярно. Но аз знам, както сигурно знаят и те, че той не би кроил с него заговор да убие Елизабет и да унищожи страната си.
Аз съм виновна в това — мили Боже, да, не го отричам пред себе си, макар че никога няма да го призная пред тях. Аз бих искала да видя Елизабет унищожена, а страната — свободна от нейното незаконно, еретично управление. Но Томас Хауърд никога не би сторил това. За да бъда жестоко откровена — той не е подходящият човек за това, той няма нужната смелост за това. Сред мъжете, които познавам, има само един, който би планирал това и би извел плана докрай, а той е в добре охранявана килия с решетки на прозорците, през които гледа морето в Дания, мислейки за мен: а той никога вече няма да рискува живота си.
— Пред мен няма никакви изгледи за бъдещето — казвам мрачно на Мери Сетън, докато вечеряме насаме в покоите ми. Не желая да се храня заедно с Ралф Садлър, по-скоро бих умряла от глад.
Около нас хора от свитата и слугите, около четирийсет на брой, сядат да вечерят, и слугите ми носят блюдо след блюдо, от което да си взема малко и след това да изпратя блюдата из залата. Все още ми носят повече от трийсет блюда, в знак на почит към положението ми на кралица. За мен би било оскърбление, ако са по-малко.
Мери Сетън не е мрачна като мен, тъмните й очи играят палаво:
— Винаги имате изгледи — прошепва тя на френски. — А сега имате и още един сър Галахад, готов да ви служи.
— Сър Галахад ли? — питам.
— Не знам — казва тя. — Може би прилича повече на сър Ланселот. Със сигурност — благородник, готов да рискува всичко за вас. Човек, който дойде тайно. Човек, чието име знаете. Човек, когото не очаквате и който има план да ви измъкне оттук преди края на процеса. Преди да преживеете позора вашите дела да бъдат обсъждани на публичен процес.