Игра на часове

Балдачи Дейвид

— Да не мислиш, че щях да вися тук, ако имаше? Може би трябва да се върнем в затвора и да изчакаме страстите да се уталожат.

— Да се уталожат! И за месец няма да стане. По-добре да приключим още сега, докато разполагаме с хора.

Уилямс огледа още веднъж тълпата, после кресна в радиостанцията:

— Добре, да се движим по средата на улицата. Карайте бавно. Не искам да ни съдят, че сме прегазили някого. Ще спрем на затревената площ точно до стълбището. Излизате и поемате охраната на района. Искам железен обръч, разбрахте ли? После отваряме вратите

и бързо го вкарваме за предявяване на обвинението. Но преди да излезе, ще разпръснем тая проклета тълпа и ще изгоним колите на медиите. Това непременно ще го направим, по дяволите.

— Ще си създадеш голям проблем с Първата поправка, Тод — каза Бейли.

— По дяволите Първата поправка! Трябва да опазя затворника жив. Та ако ще всички наоколо да искат да го екзекутират.

Полицаите отцепиха района, колата спря пред съда и Еди Батъл бе изтикан към сградата, обсипан с дъжд от крясъци и обидни думи, а също и с бутилки, камъни и кутии от бира. За щастие нямаше куршуми.

Служебните адвокати на Батъл го посрещнаха пред съдебната зала. Поговориха накратко и влязоха вътре, където Еди се обяви за невинен. Защитникът му не поиска освобождаване под гаранция, а и подобна молба едва ли би била приета сериозно. Може би адвокатите се бояха, че ако излезе на свобода, току-виж, дошъл да ги посети някоя нощ.

— Ще поддържаме връзка — каза главният служебен защитник, висока, достолепна жена със старомодна прическа.

— Не се и съмнявам — отвърна Еди, чието силно тяло сякаш всеки момент щеше да пръсне по шевовете оранжевия затворнически гащеризон. — Как мислите, дали ще можете да ме измъкнете на свобода за добро поведение?

Еди и охраната му поеха обратно към изхода, но бяха спрени от Уилямс и Бейли много преди да стигнат до вратата.

— Навън бушува истински бунт — каза Уилямс. — Преди да го изведем, ще трябва да възстановим реда. Заповядах да използват сълзотворен газ, ако народът не се разпръсне доброволно.

Еди се усмихна.

— Изглежда, наистина съм разбунил духовете на Райтсбърг, Тод.

— Млъквай! — изкрещя Уилямс, но това не изтри усмивката от лицето на Еди. Напротив, тя стана още по-широка.

— Виж какво, Тод, ти трябва да ме пазиш. Не може да им позволиш да ме убият, инак медиите много ще се ядосат. Не бива да им отнемаш зрелището. Помисли за рейтингите. Помисли за печалбите от реклама.

— Казах да млъкваш!

Уилямс прекрачи към него, но Бейли застана между тях.

— Не върши глупости, Тод. Не си го и помисляй.

— Хей, много ти благодаря, Чипи — каза Еди. — Винаги си бил толкова добър приятел.

Бейли се завъртя и посегна към пистолета си. Този път се намеси Уилямс.

— Добре, Чип, няма да му позволим да ни провокира. — Той изрева на двама от помощниците си: — Отведете го в килията на втория етаж. Ще дойдем да го приберем, когато овладеем положението отвън.

— Успех — подвикна Еди, докато полицаите го отвеждаха. — Гледайте да не ме разочаровате.

89

Единият помощник-шериф пазеше до външната

врата; другият стоеше край прозореца.

— Това си е жив бунт, по дяволите — каза онзи до прозореца. Беше висок колкото Еди, с добро телосложение и къдрава коса. — Ето, пуснаха сълзотворния газ.

— Сълзотворен газ! — възкликна другият полицай, едър, с мощен гръден кош, широки бедра и солидно шкембе, от което всичко закачено по колана му стърчеше настрани. — Ще ми се да бях долу, та да пусна и аз няколко газови гранати по тия копелета.

— Ами върви тогава. Аз ще пазя.

— Няма начин. Шефът изрично заповяда да сме нащрек. — Полицаят се озърна към килията, където Еди Батъл седеше и ги гледаше мълчаливо. — Тоя тип е избил сума ти народ. Напълно е смахнат.

— Никой не вдига бунт за неправилно пресичане, момчета — обади се Еди.

Двамата го погледнаха. Едрият полицай се разсмя.

— Хубав майтап. Никой не вдига бунт за неправилно пресичане.

Дребният погледна партньора си.

— Отивай — каза едрият. — Тоя тук няма къде да бяга.

— Така си е.

Дребосъкът излезе. Останаха само Еди и едрият полицай.

Еди стана и пристъпи до вратата.

— Имаш ли цигари?

— Да бе, веднага ще се хвана на номера. Майка ми не е отгледала идиот. Стой си там, а аз ще стоя тук.

— Стига де, пребъркаха ми всички дупки, дори и такива, дето не знаех, че ги имам. Няма с какво да те нараня. Наистина адски ми се пуши.

— Аха…

Едрият полицай продължи да зяпа през прозореца. От време на време се озърташе към Еди, но повече го интересуваше какво става отвън.

Еди Батъл имаше масивни ръце с дебели, изпъкнали вени. Една от тях изглеждаше по-дебела и по-изпъкнала от останалите. Полицаите, които го претърсваха, навярно бяха забелязали този факт, но не му обърнаха внимание. Какво толкова — обикновена вена, пълна с кръв. Но за човек с богатия опит на Еди Батъл вената невинаги е вена. Всъщност тази вена беше направена от пластмаса, лепило и гума и имаше кухина. През дългата си кариера като участник в исторически представления Еди бе овладял до съвършенство умението да се гримира, преоблича и да създава изкуствени рани и белези. Той поседя в сянката, опипвайки с пръсти фалшивата вена. Най-сетне я разкъса и измъкна скритите вътре тънички предмети. Знаейки, че има сериозен риск да го хванат, Еди бе взел мерки за подобен случай. Дори и най-старателното претърсване не би открило инструмента за отваряне на ключалки, скрит в кухата вена.

Не изпускаше от поглед едрия полицай, който продължаваше да зяпа през прозореца. Тихо пристъпи напред и провря през решетката окованите си китки така, че да закрие ключалката. После вмъкна инструмента в ключалката и бавно го раздвижи. Беше тренирал тия движения часове наред с една стара брава, взета от изоставен затвор. Най-сетне усети как инструментът намества щифтовете на ключалката един по един. Отвън долетя мощен шум и той използва момента, за да прикрие щракването на резето. Хвана се за решетките и скри инструмента между китката си и гривната на белезниците.