Игра на часове
Шрифт:
— Искрено благодаря, Чип, много ме ободри — кисело каза Уилямс. — Ще открием негодника, но не мога да обещая, че ще го доведем жив.
— Не вярвам Еди отново да позволи това — каза Кинг.
— Не допускаш ли, че е избягал веднага от областта? — попита Мишел.
Кинг поклати глава.
— На много места шосетата са блокирани, а полицията наблюдава всички летища, гари и автогари. Полицейската кола, която открадна, беше открита захвърлена на един черен път. Мисля, че се е укрил из хълмовете.
Уилямс кимна.
— Най-добрият му шанс е да се спотайва, да промени външността си, доколкото
Кинг не изглеждаше убеден.
— Не си ли съгласен? — попита Уилямс.
— Мисля, че е наблизо, но не по тази причина.
— А защо?
— Някой е убил баща му.
— И какво от това?
— Мисля, че Еди искаше сам да го убие. Според мен Боби трябваше да бъде последната жертва, ако оцелееше дотогава. — Кинг се озърна към Мишел. — Сам дойде при нас и разправяше колко се тревожела майка му, защото хората си мислели, че тя е убила Джуниър и съпруга си. Знаеше, че не е тя. Искаше да открием истинския убиец. Спомнете си вечерта, когато с Мишел го срещнахме в „Мъдрия джентълмен“. Той заяви, че баща му непременно трябва да живее.
— За да може да го убие — довърши Мишел.
— И какво ще прави, по дяволите? — попита Уилямс. — Ще хукне да гони човека, който е убил Боби? Та ние дори не знаем кой е той, Шон.
— Но ако започнем да го издирваме, ще имаме шанс да заловим Еди.
— Ще ви бъда благодарна, ако поне в моя дом се въздържите от обсъждане на плановете за залавяне и екзекуция на единствения ми син.
Всички се завъртяха и видяха на прага Реми. Тя рядко напускаше стаята си. Когато все пак излизаше, не разговаряше с никого, дори и с Хари. Носеха й храна в спалнята.
Кинг стана от стола.
— Извинявай, Реми, не забелязахме, че си тук.
— Разбира се, защо да съм тук? Едва ли ми се полага само защото това е моята къща и моята трапезария, а и чашите, в които пиете кафе, също са мои, ако случайно не сте забелязали.
Кинг се озърна към Уилямс.
— Знам, че положението е твърде неловко…
— Меко казано — прекъсна го тя.
— Просто задачата ни се облекчава, когато всички сте на едно място, Реми — каза Уилямс.
— О, радвам се, че на някои хора им е леко; аз определено не съм между тях.
— Можем да отидем на хотел — предложи Мишел, но Реми решително размаха ръка.
— Не искам да се говори, че пренебрегвам гражданския си дълг, дори ако това означава да загубя сина си.
Тя бавно излезе от стаята. Останалите се спогледаха нервно.
— Положението наистина е ужасно за нея — каза Силвия.
— Мислиш ли, че на някого от нас му харесва? — възрази Мишел. — Еди е масов убиец. Майка му ще трябва да се примири с тази мисъл.
Кинг се замисли, докато машинално сипваше още захар в кафето си.
— И като стана дума за това, надявам се всички да осъзнавате, че обвинението срещу Еди не е чак толкова непоклатимо.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — възрази Уилямс. — Той нахълта в дома на Хари маскиран, с емблемата на „Зодиак“, готов да избие всички ви. А сега избяга и при това уби един от помощниците ми.
— Прав си. Но тъй като не знаем какво се е случило между него и полицая, той може да претендира за самозащита или убийство по непредпазливост. Вратата на килията беше отворена и защитникът
Уилямс настръхна.
— Ти сам ги изложи. Мотивите му, шифровият диск, упояването на Доротея.
— Това са догадки и фантазии, Тод — твърдо отсече Кинг. — Трябват ни конкретни доказателства, които да го свързват с престъпленията. Имаме ли ги?
Силвия се намеси.
— Ако ме бяхте попитали преди убийството на Джийн Робинсън, вероятно щях да отговоря отрицателно. Но на пода до нейното легло открих косъм със запазен корен. Не знам как е попаднал там, но цветът и видът му подсказват, че не е нито от нея, нито от съпруга й. Пратих го за изследване заедно с ДНК проба от Еди. Ако съвпаднат, значи имаме доказателства поне за това убийство.
— Само да ми падне в ръцете — каза Уилямс. — За нула време ще разполагаме със самопризнание.
— Ако ти падне в ръцете — уточни Мишел.
— Може да се крие, но рано или късно ще го заловим — заяви самоуверено полицейският шеф.
— Човекът, когото търси — каза Кинг. — Това е ключът. Намерим ли го, ще намерим и Еди.
— Наистина ли смяташ така? — попита Бейли.
— Не смятам, а знам — отговори Кинг. — Остава му още едно убийство. Само още едно. И ние трябва да стигнем до жертвата преди него.
91
Еди се отпусна на леглото в пещерата. Беше се нахранил, бе си отпочинал и сега обмисляше какво да прави. Имаше малък телевизор и радиостанция, работеща на полицейските честоти. Така следеше напредъка на издирването, което бе твърде лесно, защото напредък просто нямаше. Можеше да излиза само нощем, а имаше много път до раздрънкания стар пикап, който бе скрил в гората именно за подобен случай.
След толкова години, през които бе сменял едно хоби с друго, без никое да остави сериозен отпечатък върху личността му, най-сетне бе открил призванието си: беглец и убиец. Той се разсмя, разкърши се, после легна по корем и направи сто лицеви опори и още толкова коремни преси. Между две издатини в дъното на пещерата бе заклещил железен лост. Направи двайсет и пет набирания, сетне още по пет с лявата и дясната ръка. Накрая скочи задъхан на земята. Вече не беше на двайсет, но поддържаше добра форма за възрастта си. Ако можеше, и едрият полицай би потвърдил.
Извади пистолета от кобура и го зареди с бронебойни патрони, които бе купил от черния пазар само с едно кликване на мишката. Дявол да го вземе, по интернет можеше да се купи какво ли не — оръжия, боеприпаси, жени, деца, брак, развод, щастие, смърт, — стига само да знаеш къде да търсиш. Но беше сам срещу хиляди — далеч по-безнадеждна ситуация дори от битката при Аламо.
И все пак човек, който няма за какво да живее, става могъщ. Може би непобедим. Дали бе чел това някъде, или сам го измисли току-що? Няма значение, отсега нататък то щеше да бъде негов девиз.