Игра на часове

Балдачи Дейвид

96

— Хайде, Еди, кажи къде ни водиш — извика Кинг през рева на бурята и грохота на двигателите.

Вързан здраво с рибарска корда, той лежеше на една страна върху палубата близо до капитанското кресло. Също тъй омотана, Силвия седеше в креслото на кърмата, а Еди управляваше прав и вятърът развяваше гъстата му коса.

— Какво те интересува? Връщане не се предвижда.

— Защо трябва да ни убиваш? Ти си изпълни замисъла. Изби всички, които си бе набелязал.

— Не всички, стари приятелю. Между

другото, аз спечелих облога.

— Какъв облог?

— Когато ме хванахте, ти каза, че всичко е свършено. Аз казах, че не е.

— Поздравления.

Еди отклони на изток, пресичайки една голяма вълна, която разтърси скутера. Главата на Кинг се блъсна в извития корпус от фибростъкло.

— Ако не намалиш скоростта, ще ни убиеш, преди да сме стигнали.

Вместо отговор Еди тласна дросела още по-напред.

— Еди, моля те — проплака Силвия от кърмата.

— Млъквай!

— Еди… — започна отново тя.

Еди се завъртя и изстреля един куршум само на два сантиметра от лявото й ухо. Силвия изпищя и се просна на палубата.

Тънка мълния се заби със страхотен трясък в едно дърво на малкото островче, край което минаваха. Дъбът избухна и във водата се посипаха късове овъглена кора. Гръмотевицата заглуши дори рева на двигателите.

Кинг пролази напред. Вързан нямаше никакви шансове срещу силен мъж като Батъл. Дори в честна схватка едва ли би успял да го победи. Озърна се към Силвия. Тя още лежеше на палубата. През шума чуваше риданията й. Той се помъчи да седне и накрая успя. Плъзна гръб нагоре по парапета и с усилие се намести в креслото до Еди.

Еди го погледна с усмивка.

— Харесва ли ти гледката?

Кинг се огледа. Познаваше езерото добре, макар че в мрака всичко изглежда различно, както знаят опитните моряци. В този момент обаче минаваха край ориентир, който разпозна веднага — пететажен жилищен блок върху глинест нос, издаден в един от главните канали на езерото. Той извика:

— Май отиваме на запад, към язовирната стена.

Молеше се връзката да не е прекъснала. Ако телефонът беше изключен и Мишел се опиташе да се свърже с него, сигналът щеше да го издаде.

— На изток към стената, нали? — повтори той още по-високо.

— Добре познаваш езерото — каза Еди и отпи с наслада още една глътка топла бира.

— Знам защо уби всички онези хора, Еди.

— Не, не знаеш.

— Досетих се. Тайлър, Кани, Джуниър, Сали. Плюс Хинсън и Пембрук, за да ни объркаш. Едно деление встрани, нали така? Само едно деление.

— И представа си нямаш.

— Баща ти е бил ужасен човек, Еди. Знам, че той те тласна към това. Ти убиваше заради него, заради онова, което е причинил на майка ти и на брат ти.

Еди насочи пистолета към главата на Кинг.

— Повтарям ти, представа нямаш защо го направих.

Кинг прехапа устни, опитвайки се да овладее нервите си, което съвсем не бе лесно в момента.

— Добре, защо не ми кажеш?

— Има ли значение, Шон? Аз съм смахнат, разбра ли? Ако не ме изпържат

на електрическия стол, трябва да ме затворят някъде и да изхвърлят ключа. И дано някой ми разпори корема, докато спя в килията. Тогава всички ще въздъхнат от облекчение. Няма го вече Еди. Страхотно, няма го Еди и земята продължава да се върти. — Той погледна Кинг и се усмихна. — Е, поне когато ти умреш, ще има сума ти опечалени. Аз си нямам никого.

— Доротея?

— Да, бе.

— Реми ще жали за теб.

— Тъй ли смяташ?

— А ти?

Еди поклати глава.

— Нека да не спорим.

— Разкажи ми за Стив Кани.

— Какво има за казване?

— Ти си човек на честта, Еди. Би трябвало да живееш преди сто и петдесет години. Защо не изпълниш последната молба на един обречен? Разкажи ми.

Най-сетне Еди се усмихна.

— Защо пък не? Добре, слушай. Току-що се бях върнал от колежа. Родителите ми пак се караха. Савана беше навършила две години и на татко вече му бе омръзнало от нея. Знаех, че мръсникът пак е хукнал по жени. Проследих го и видях, че се среща с онази Кани. Когато тя роди, вмъкнах се в болницата и проверих кръвната група. Роджър Кани не беше бащата. Знаех кой е.

— А за Савана беше ли сигурен, че е дете на Боби и Реми?

— О, да. Според мен татко се боеше, че този път мама наистина ще поиска развод. Затова тя изведнъж забременя. Не знам дали по своя воля или насила.

— Защо просто не са се развели, по дяволите?

— Жената на Боби Батъл да го напусне? Той беше маниак на тема контрол. Никога не би го допуснал. Това щеше да е знак за провал. Великият Боби Батъл никога не се проваляше. Никога!

— Ако е искала, Реми би могла да се разведе и без неговото съгласие.

— Значи сигурно не е искала.

Кинг се поколеба дали да зададе следващия въпрос. Накрая реши, че това е последната му възможност. А и колкото по-дълго разсейваше Еди с разговор, толкова по-дълго щяха да живеят двамата със Силвия. Кой знае, може би дори щеше да го убеди да ги пусне.

— Защо не уби детето, Еди? Томи Робинсън.

— Предположих, че ще накисне баща си и тъй ще ми улесни живота.

— Я стига, не би могъл да си сигурен.

— Добре де, нямах причина да го убивам. И какво? Смяташ, че ми се полага ореол, задето не намерих сили да утрепя едно скапано хлапе? Видя какво сполетя Сали. А тя беше ли ме предизвикала с нещо, а? Смазах лицето й на пихтия.

Еди наведе глава и отпусна дросела.

Бурята ставаше все по-свирепа с всяка минута и дори мощният скутер вече се затрудняваше да прорязва високите вълни. Кинг се молеше корпусът от фибростъкло да устои на ударите. Но една мълния стигаше, за да взриви резервоарите и да ги изпепели.

— Ами Джуниър?

— Виж, за него наистина ми стана гадно. Тая глупачка Сали. Защо си мълча? Та аз харесвах Джуниър, по дяволите.

— Той не й разрешил да каже истината. Не искал да нарани жена си.