Игра на часове
Шрифт:
Еди изтича на носа, тласна дросела напред и скутерът полетя в мрака още преди Кинг да изплува.
Когато подаде глава над водата, видя, че скутерът прави завой и се връща към него.
Завъртя се и с всичка сила заплува настрани. Защо онзи мръсник просто не го застреля? Защо трябваше да го прегази? Докато мощната машина се приближаваше, Кинг сякаш почувства как грамадните витла се впиват в плътта му и водата почервенява от кръв.
В последния момент скутерът свърна настрани и го подмина.
— Благодаря, че попита за брат ми, Шон. Това ти спаси живота. Всичко хубаво.
Скутерът прелетя с рев край Кинг, отдалечи се, превърна се в точица и изчезна сред мрака.
— Силвия! Силвия! — изкрещя Кинг.
Напразно. Той извърна глава, огледа се и най-сетне проумя защо мястото му изглежда тъй познато. Кеят, който виждаше, беше неговият кей. Бяха в неговия залив! И неговата моторница си беше на мястото.
Скутерът обаче вече бе изчезнал от поглед. Как да ги догони, преди да е станало късно?
И тогава изведнъж осъзна какво бе казал Еди. Пълен кръг. Той описва пълен кръг.
Кинг заплува с всичка сила към кея.
97
Мишел караше с максимална скорост през мрака към къщата на Силвия, когато Уилямс пристъпи до нея.
— Връзката прекъсна — мрачно съобщи той.
— Сигурно е от бурята.
— Да, сигурно — съгласи се той.
Тя погледна небето.
— Не виждам хеликоптер.
— Дявол да го вземе, Мишел, в такова време? Какво очакваш? Не можеш да рискуваш живота на хората.
— Защо пък не? Девет години съм правила точно това в тайните служби!
— Стига де, правим каквото можем…
— Какво беше това? — внезапно попита тя.
— Кое?
— Телефонът! — извика тя. — Моят телефон. Къде е?
— Отзад на седалката.
— Поеми управлението.
Тя грабна телефона и натисна бутона за връзка. Когато чу гласа, сърцето й заподскача.
— Мишел, успя ли да чуеш нещо по телефона?
— Да. В момента двамата с Тод пътуваме с катер към къщата на Силвия. Обадихме се на всички.
— Слушай, Силвия все още е в ръцете на Еди. Сега той отива към залива, над който открихме първото тяло. Знаеш ли къде е?
— Да.
— В момента отивам натам с моята моторница.
Без да изпуска телефона, Мишел изтича в кабината, сграбчи щурвала и направи остър завой. За момент палубата се наклони почти отвесно. Уилямс отново падна.
— Идвам. Десет минути. Ще пратим всички натам. И още нещо, Шон.
— Да?
— Благодаря, че си жив.
Еди насочи носа право към ивицата червеникава глина по брега на заливчето, изключи двигателя и остави скутера да изскочи на брега. Посегна да отвори вратата на каютата.
— Хайде, докторке, да тръгваме.
Струята
— Пусни ме, мръснико, пусни ме — изпищя тя.
Еди избърса лицето си с длан. Очите му пареха ужасно. Сграбчи Силвия за яката, вдигна я във въздуха и я метна на калния бряг. Тя се стовари тежко долу и остана да лежи неподвижно.
Еди отвори шкафчето, извади брадвичка с къса дръжка и скочи от носа. Нагази във водата и натопи глава, за да изчисти лицето си от мръсотията. Изправи се, погледна към езерото и мълниите в далечината, въздъхна дълбоко, обърна се и тръгна към Силвия.
— Ставай.
Тя мълчеше.
Той я подритна в ребрата.
— Казах да ставаш.
— Мисля, че ръката ми е счупена — изхленчи тя.
— Коя?
— Лявата.
Еди посегна, сграбчи я за лявата ръка и дръпна нагоре. Силвия изпищя от болка.
— По дяволите, ще ме убиеш, негоднико!
— Точно това ще направя.
И той я повлече към гората.
Моторницата на Кинг се носеше по водата. Той се озърна и видя на около петстотин метра зад себе си примигващи светлини. Включи телефона, който някак бе оцелял след потапянето.
— Ти ли си зад мен?
— И те догонвам — отвърна Мишел.
Кинг намали скоростта, за да навлезе в тясното заливче. Щом видя изоставения скутер, веднага изключи светлините.
— Добре — каза по телефона той, — изглежда, че са слезли на брега.
Катерът на Мишел се появи пред входа на заливчето. Тя намали скоростта, изключи светлините и спря в плитчината до моторницата.
— Въоръжен ли си? — извика тя.
Кинг показа пистолета си.
— Отскочих до шлепа, преди да потегля насам.
Мишел и Тод грабнаха фенерчета от каютата, после тримата скочиха във водата и излязоха на брега, държейки пистолетите си в ръце в случай, че Еди ги чака в засада.
Като се прикриваха взаимно, те бързо претърсиха скутера, но не откриха нищо освен един използван пожарогасител.
Слязоха на брега и тръгнаха към гората.
— Ще се разпръснем — каза Кинг, — но не бива да се изпускаме от поглед. И засега никакви светлини. С тях лесно може да ни очисти.
Една светкавица се стовари върху хълма пред тях с такава сила, че сякаш земята под краката им затрепери.
— Ако проклетите мълнии не ни видят сметката преди това — промърмори Уилямс.
Изкачиха се до билото и надникнаха отвъд хълма.
— Ако не греша, първото тяло бе открито на около двеста метра надясно — прошепна Кинг.