Игра на часове
Шрифт:
— Добре, защото в момента ми харесва да бъда помощник. Дори го намирам за много удобно.
И Кинг излезе.
— Кисело е гроздето — подхвърли Бейли.
Мишел веднага скочи да защити партньора си.
— Още не знаем със сигурност, че Робинсън е убиецът.
— Е, и дотам скоро ще стигнем — отвърна Бейли.
Мишел се обърна към вратата.
— О, Мишел — каза Бейли, — не пропускайте да ни държите в течение на всеки ваш нов напредък по следствието. Сигурен съм, че помощта ви ще бъде неоценима.
— Чип, по-умно нещо не си казвал, откакто се познаваме.
С тези думи Мишел тръгна да догони Кинг.
— Как ти се струва? — попита
— Нека ги оставим да държат Робинсън зад решетките. Вероятно там ще е в безопасност.
— Но не смяташ, че е бил той?
— Знам, че не е бил той.
— А знаеш ли кой е убиецът?
— Близо съм до истината. Ти успя ли да поговориш със семейство Батъл?
— Нямах възможност след тази нова трагедия. Още ли държиш да говоря с тях?
Кинг се замисли, потропвайки с пръсти по покрива на нейната кола.
— Не, тръгваме по главната линия. Времето ни привършва.
— Смяташ ли, че пак ще убие някого?
— Той накара полицията да смята, че убиецът лежи в затвора. Единственият начин да си осигури свобода на действие. Въпреки всичко обаче Робинсън трябва да има алиби поне за едно от убийствата. Но колкото по-дълго изчакваме, толкова повече намаляват шансовете да хванем истинския убиец.
— Ако той не планира нов удар, защо да държим Робинсън в затвора?
— Защото, ако излезе навън, сигурен съм, че скоро ще го намерят на някоя тъмна уличка с куршум в главата, а изстиналите му пръсти ще стискат листче с надпис „Аз бях“.
— Какво ще правим сега?
Кинг отвори вратата на автомобила.
— Време е да нанесем най-мощния си удар. И дано с Божията помощ постигнем нокаут.
85
Беше стигнал до средата на списъка, взет от фургона на Джуниър Дийвър. Останалите щяха да му отнемат време, но бе успял да си спечели отсрочка. Полицията задържа Харолд Робинсън. Всъщност беше голям късмет, че Томи се събуди през нощта и сега твърдеше, че е разпознал баща си, както пишеше във вестниците. Показанията на детето, както и намерените вещи на петте жертви, уличаваха Робинсън в масовите убийства. Именно такова бе намерението на мъжа от самото начало. Не знаеше дали обвинението ще издържи. Ако Робинсън имаше алиби поне за едно от убийствата, целият замисъл можеше да се провали, но междувременно той разполагаше със свобода за действие. А жената на Робинсън беше мъртва и не можеше да потвърди къде се е намирал съпругът й. Това допълнително щеше да затрудни полицаите в проверката на неговото алиби. Оставаше още едно убийство, но мъжът не се тревожеше, че полицаите ще го свържат с предишните и ще пуснат Робинсън. Никога нямаше да открият трупа на следващата му жертва. Просто нямаше да има какво да открият.
На скоро се бе натъкнал на едно много интригуващо сведение. Докато проверяваше записите от телефона в детективската кантора, той чу разговора на Мишел с Били Едуардс. Преди три години и половина великият Боби Батъл и властната му съпруга се бяха скарали в гаража. А по ролс-ройса имало повреди. Три години и половина. Само ден преди уволнението на Едуардс.
Седеше и размишляваше над разкритието. Имаше нещо особено… Само да можеше да си спомни. Накрая той отново се наведе над списъка на хората, при които бе работил Джуниър Дийвър в последно време. Ако някой бе набедил Джуниър за обира, трябваше да има достъп до фургона и личните му вещи. Можеше да се предположи, че навярно авторът на грабежа е извършил и убийството на Боби Батъл. По този начин натрапникът не само си бе присвоил чужда слава, но и съсипа целия замисъл на истинския убиец. За този грях заслужаваше само едно наказание — смърт.
Мишел и Кинг се бяха
— Добре, Шон, край на остроумията и уклончивите отговори. Омръзна ми да стоя в неведение. Ти каза, че трябва да нанесем най-мощния си удар и да се надяваме на нокаут. Искам да знам всичко, което знаеш ти. И то още сега.
— Мишел…
— Всичко и още сега, Шон, иначе си търси нов партньор!
Кинг се облегна и тежко въздъхна.
— Добре, знам кой е убил Боби Батъл. Разговарях с цял куп доктори, посетих антикварен магазин, разпитах тук-там, сглобих няколко късчета от мозайката и всичко съвпада.
— Кой е?
— Позволи ми най-напред да ти кажа, че няма да повярваш.
— Добре, няма да повярвам.
Кинг завъртя с пръст един кламер върху бюрото си.
— Хари Карик е убил Боби Батъл.
— Луд ли си? Какъв мотив би могъл…
— Най-старият на света — прекъсна я Кинг. — Влюбен е в Реми. От десетилетия.
— Да не би да твърдиш, че и обирът е негово дело?
— Да. Нали си спомняш, че той е стар семеен приятел. Би било сравнително лесно да си осигури ключ за къщата и да научи кода на алармената система. После само разбива прозореца и инсценира нахлуване отвън. Хари каза, че Джуниър е работил за него. Виждала си пикапа на Джуниър. Пълен е с инструменти, дрехи. Хари би могъл да вземе каквото му трябва, за да припише вината на Джуниър. Отгоре на всичко той е бил прокурор и областен съдия години наред, тъй че отлично знае как се работи с отпечатъци. Лесно може да вземе тези на Джуниър и да ги прехвърли на местопрестъплението.
— Но защо му е трябвало да ограбва семейство Батъл?
— Мисля, че Боби е държал в тайното си чекмедже доказателство за тяхната връзка. Ако е тъй, Хари би представил чекмеджето на Реми за главна цел на обира, докато всъщност е искал да се добере до скривалището на Боби.
— Какво доказателство може да е имал Боби?
Вместо отговор Кинг отвори чекмеджето на бюрото си и извади отвътре снимка. Обърна я откъм гърба и посочи с пръст.
— Ха — Кс? Ха — Ко? Защо да не опитаме с Хартия Кодак?
Мишел бавно посегна и взе снимката. Плъзна пръсти по думите „Хартия Кодак“, отпечатани от обратната страна.
— И част от надписа се е отпечатала върху дървото на чекмеджето? — попита тя. Кинг кимна. — Значи Боби е разполагал с компрометираща снимка на Реми и Хари?
— Така трябва да е. Затова Хари подхвърли теорията за откраднато завещание от гардероба на Боби — за да ни прати по грешна следа. Както го виждам аз, Хари и Реми трябва да са действали заедно. Искали са да вземат снимката, но да представят това като обир, при който изчезват само скъпоценностите на Реми. Според теорията ми Реми е дала на Хари ключа и кода на алармената система. Сигурно не са подозирали, че системата има автоматичен регистър. Проверих го, без Реми да знае. В един и половина през нощта на обира алармената система е изключена от някого чрез кода за достъп. Никой не бе проверил, защото всички си мислеха, че крадецът е влязъл отвън.
— Значи са взели снимката.
— А после им е оставало да извършат още нещо.
— Да убият Батъл — каза Мишел с пресекващ глас. — Не мога да повярвам, Шон, не мога. Не и Хари.
— Опитай се да погледнеш през неговите очи. Жената, която обича, е омъжена за чудовище. Помниш ли, той е бил в болницата сутринта на същия ден, когато убиха Боби. Каза ни, че управата го повикала, защото е техен юридически съветник.
— Не е ли?
— Съветник е, но не са го повикали. Отишъл по свое желание. И нагласил нещата така, че да ни срещне, докато излизаме. Тогава каза, че е стар приятел на Боби. Попита дали сме срещнали Реми. Все за да предотврати евентуалните ни подозрения.