Игра на часове

Балдачи Дейвид

На връщане към апартамента си той обмисли няколко начина да открие жената и жестоко да я накаже за последната подигравка. Най-много го ядосваше, че се е разминал с петте хиляди долара.

Той спря на паркинга, затръшна вратата на джипа и изтича нагоре по стъпалата. Минаваше един след полунощ, а не бе получил нищо в замяна на загубения сън. Но щеше да й го върне тъпкано. Имаше онова, което й трябваше — още лекарства. Знаеше как да вземе надмощие. Щеше да иде в „Афродизиак“. Ако онази работеше там, щеше да разбере коя е. Ако ли не, щеше да иде в стаята, да

й се развика, после да отстъпи привидно и да изчака кога ще напусне клуба. После можеше да я проследи и да узнае името й. С тези сведения в ръцете щеше да я притисне. Щом можеше да си позволи хиляда долара за лекарства, които струваха едва петдесет, значи можеше и да му плати за мълчанието.

Докато отвори вратата на апартамента си, планът му бе разработен почти напълно. Още утре щеше да пристъпи към изпълнението.

Той влезе в спалнята и щракна бутона на лампата. Но тя не светна. Пак проклетата крушка. После Кайл зърна раздвижване върху леглото. Тя! Тук, в апартамента му. Лежеше, завита само с чаршаф. Дори и в тъмното той различи шала и очилата, които винаги носеше.

— Какво правиш тук, по дяволите? Чаках в мотела почти цял час.

Изобщо не се сети да я попита откъде знае адреса му.

Вместо отговор тя седна и остави чаршафа да се отпусне леко от голите й рамене. От тази гледка кръвта му заигра и той бързо забрави гнева си. После жената изкусително придърпа чаршафа нагоре по бедрата си, които също бяха голи. Кайл усети как възбудата му нараства, когато тя му направи знак да се приближи.

— Този път без пистолети, нали? — едва избъбри той.

Тя кимна, после посочи писалището до стената. Кайл пристъпи натам и видя разпръснатите отгоре пари.

Когато я погледна отново, тя се беше изправила и стоеше пред него, едва закрита от чаршафа. Помами го с пръст към леглото.

Кайл се подчини с усмивка. Жената мина зад него. Той я погледна, завъртя се с гръб към леглото.

Чаршафът падна.

Ръката й се вдигна нагоре и Кайл застина. Предметът, който държеше, приличаше на пистолет. Когато тя стреля, Кайл протегна ръце, сякаш искаше да отблъсне куршума.

Двете стрелички от въздушния пистолет, съединени с пет метра проводник, излетяха напред и пронизаха тънката му риза. Петдесетте хиляди волта го удариха право в гърдите с чудовищна сила, способна да повали дори тежкоатлет, камо ли един мършав служител от моргата. Зарядът мигновено претовари централната му нервна система, той рухна по гръб на леглото и мускулният гърч сви тялото му на топка.

Макар че жертвата щеше още дълго да остане безпомощна, жената трескаво се хвърли напред и издърпа стреличките. Прибра електрическия пистолет в чантата си, която лежеше на пода, и надяна гумени ръкавици. После извади спринцовка.

Кайл изплашено гледаше как тя извъртя парализираната му ръка, нави ръкава, стегна ръката с гумен маркуч, за да изпъкнат вените, избра подходящото място и инжектира цялото съдържание на спринцовката. След това бързо свали маркуча и заедно със спринцовката го остави на нощното шкафче до леглото.

Докато Кайл

се гърчеше върху леглото, тя стоеше и го гледаше. Инжекцията вече даваше резултат. Гърчовете започваха да се засилват, но това не бе достатъчно. Жената взе възглавницата, сложи я върху лицето му и натисна. Две минути по-късно всичко свърши. Тя дръпна възглавницата и го погледна отново. Опипа китката му, но не откри пулс. Кайл беше мъртъв.

Макар че на пръв поглед изглеждаше гола, тя всъщност носеше сутиен и бикини. Извади от чантата си анцуг, облече го бързо, грабна парите, прерови джобовете на Кайл и откри бележката, която му бе изпратила. Пъхна я в чантата заедно с използвания чаршаф. Провери дали не е оставила нещо друго освен спринцовката и гумения маркуч, после напусна сградата.

Докато колата й се отдалечаваше от жилището на мъртвеца, тя се утеши с мисълта, че вече има един проблем по-малко.

56

На следващата сутрин Кинг и Мишел трябваше да се срещнат с Реми.

По пътя Кинг разказа на Мишел за разговора си със Силвия.

— Рано тази сутрин разговарях с Тод. Днес ще отиде да прибере Кайл.

— Имаш ли представа коя е тайнствената жена?

— Според мен най-простото е да отидем в клуба и да попитаме. Ако е редовна клиентка или работи там, все някой ще знае.

Мишел на свой ред му разказа за възстановка.

— Беше изумително, участваха стотици хора, видях невероятни неща. Разбираш ли, цареше пълен хаос, сякаш гледах истинска битка. Еди смята, че може да пуснат по местната телевизия част от филма, който заснеха.

— Аз всъщност съм посещавал две-три подобни представления. Още докато работех в тайните служби, имах приятелка, чийто брат страшно си падаше по тях. Имаше цял музей с вещи от времето на Гражданската война. Мускети, униформи, саби, дори комплект хирургически инструменти за ампутиране.

— Еди се представи страхотно. Този човек има невероятни способности и въпреки това няма грам самочувствие.

— Какво да се прави, не е лесно да растеш в сянката на подобен баща.

— Да, но и той е постигнал немалко в живота. И макар да изглежда грубоват, би трябвало да го чуеш как говори за брат си. Всъщност в някои отношения той може да се окаже най-изключителният от цялото семейство.

Кинг я изгледа въпросително.

— И казваш, че те е откарал до вкъщи? Само двамата?

— Би ли престанал с намеците? Между нас няма нищо и няма да има.

— Радвам се да го чуя, защото в момента само това ни липсва — Доротея или, пази боже, Реми Батъл да ни погне със заредена пушка.

Еди ги чакаше пред главния вход на голямата къща.

— От един час се мъча да изкопча от нея какво е имало в онова тайно чекмедже, но не постигнах абсолютно нищо — докладва той.

— Е, щом не иска да каже на теб, едва ли ще сподели с нас — въздъхна Кинг.

— Може пък да е поомекнала след моя разпит. Сега ви чака на задната тераса. Кафето е топло, Мейсън го донесе преди малко заедно със солени бисквити.