Игра на часове
Шрифт:
— Снощната вечер ми беше най-забавната от години насам.
— И аз мога да кажа същото.
Когато потеглиха с колата, Мишел погледна Кинг.
— Греша ли, или старите чувства между теб и Силвия пак са припламнали? — Той я изгледа свирепо, но не отговори. — Хайде де, Шон, недей пак да излизаш със старата реплика, че съм ти партньор, а не психоаналитик.
— Защо не? Все още е в сила.
Тя се облегна и въздъхна безсилно.
— Добре. Както искаш.
— И изобщо какво те засяга?
— Засяга
— Ако не те познавах, бих си помислил, че ревнуваш.
— О, моля те!
— Повтарям, ако не те познавах. И не се притеснявай, в момента всичко друго отстъпва по важност пред разследването. — Той помълча и добави: — Видях те да се прегръщаш с Еди.
Тя го изгледа гневно.
— Следил си ни!
— Не, на път към вратата надникнах през прозореца да видя дали сте там. Не знаех, че предприемате опити за премахване на границите между телата.
— Не си честен, Шон. Просто му благодарях, задето ми нарисува портрет.
— О, нарисувал ти е портрет? Това напълно разкрива намеренията му.
— Той е нещастен.
— И не е твоя работа да го ощастливяваш — отсече Кинг. Просто стой настрана, Мишел. Точно в момента най-много се нуждаеш от ясна мисъл.
Мишел изглеждаше готова да възрази, но запази мълчание.
Кинг продължи:
— Той е привлекателен, забавен и мил, преживял е твърде много трагедии и отгоре на всичко има нещастен брак. Не си първата, която желае да помогне на такъв мъж.
— Говориш тъй, сякаш си преживял подобна история.
— Светът е пълен с подобни истории. И никой от нас не е застрахован.
— Добре, добре, схванах поуката. А сега накъде?
— Отиваме да се срещнем с Роджър Кани. Изглежда, че се е сдобил със солидна сума някъде по времето, когато починала съпругата му. Незнайно откъде.
— Интересно.
— Още не си чула най-интересното. Покойната мисис Кани е имала работа.
— Тъй ли? Къде? — попита Мишел.
— В „Батъл Ентърпрайзес“. И познай при кого от шефовете е работила.
— При Боби Батъл?
— Печелиш първа награда.
60
Никой не им отговори, когато почукаха на вратата на Кани.
— Странно — промърмори Кинг. — Обадих му се предварително. Той каза, че ще си е у дома.
— Поне домашната помощница би трябвало да е тук. Мишел отиде да надникне през прозореца на гаража.
— Вътре има две коли, голямо беемве и рейндж роувър.
Едва ли са на домашната помощница, освен ако Кани й плаща изключително щедро.
Кинг докосна входната
— Кълна се — прошепна тя, — ако го заварим проснат на пода с кучешка каишка около врата и часовник, нагласен точно на шест, ще пищя цяла седмица.
Тихо се вмъкнаха вътре. Вестибюлът бе пуст. Проверяваха всяка стая, преди да пристъпят към следващата.
Мишел чу първа звука — някакво странно пъхтене, което сякаш долиташе от дъното на къщата. Побързаха натам и се огледаха. Не видяха никого, но звукът се повтори, този път последван от метално дрънчене.
Мишел посочи една врата в края на коридора. Кинг кимна, прекрачи напред и бавно я бутна с крак, докато Мишел го прикриваше. Надникна вътре, напрегна се, след това изведнъж се успокои. Отвори вратата и кимна на Мишел да се приближи.
Кани седеше гърбом към тях със слушалки на ушите и правеше коремни преси в отлично обзаведения си домашен гимнастически салон. Едва след като Кинг заблъска по вратата, той се завъртя и рязко смъкна слушалките.
— Какво търсите тук, по дяволите?
— Обадих се тази сутрин. Вие казахте да намина към един следобед. Сега часът е точно един. Никой не отговаряше, а вратата се оказа отворена.
Кани стана, остави плейъра и избърса потта от лицето си.
— Извинявайте. Домашната помощница има свободен ден, а аз сигурно съм загубил представа за времето.
— Случва се всекиму — каза Кинг. — Можем да почакаме, ако искате да се изкъпете.
— Не, мисля направо да пристъпим към въпроса. Не вярвам да отнеме много време. Да седнем навън. Приготвил съм домашна лимонада.
Излязоха на широкия заден двор, където имаше басейн, площадка за слънчеви бани и плажно бунгало, както и умело проектиран алпинеум.
— Красиво е — отбеляза Мишел.
— Да. И аз си го харесвам.
— Всичко тук ми се вижда доста ново — каза Кинг. — А вие не живеете много отдавна в тази къща, нали? Някъде към три години, прав ли съм?
Кани отпи глътка лимонада и го изгледа втренчено.
— Откъде знаете?
— Общинските архиви са достъпни за всекиго. Сега сте пенсионер. Счетоводител ли бяхте?
— Двайсет години тревоги за чуждите пари ми дойдоха до гуша.
— Е, сега вече имате свои в изобилие. Явно счетоводителската професия е по-доходна, отколкото съм си мислил.
— През годините направих няколко добри инвестиции.
— А и покойната ви съпруга е работила. В „Батъл Ентърпрайзес“. Била е секретарка на Боби Батъл, нали? Всъщност още е работила там по време на катастрофата, ако не греша.
— Да. Не го крия.
— Не ви видях на погребението на Батъл.
— Защото не отидох.