Игра на часове
Шрифт:
— Значи отиде да разбереш дали е променил завещанието?
— Чух, че се е свестил и говори. Не знаех дали ще имам друг шанс. Ако Боби си беше изпълнил обещанието, финансовите ми проблеми щяха автоматично да се решат.
— Не, искаш да кажеш, че щяха да се решат, когато той умре и наистина получиш парите — поправи я Мишел.
— Да — тихо призна Доротея и наведе глава.
— Еди знаеше ли за очакваната промяна на завещанието? — попита Кинг.
— Не. Еди смята, че сме добре във финансово отношение. Той живее
— Мисля, че грешиш — каза Мишел.
— Защо му е на Боби да променя завещанието си в полза на теб и Еди, ощетявайки Реми? Доколкото чух, той вече ви е осигурил.
Доротея се усмихна измъчено.
— На кого му стигат парите? Във всеки случай не и на мен. А Боби имаше адски много пари.
Кинг я изгледа втренчено.
— Боби умееше да се пазари. Какво е получил в замяна, Доротея?
— По-добре да не казвам — отвърна тя след дълго мълчание. — Не се гордея особено с тази уговорка.
— Всъщност мисля, че мога да се досетя. Малкият стриптийз пред Кайл вероятно бледнее в сравнение с онова, което е ставало. Между другото, защо пътуваше до „Афродизиак“ с автомобил от колекцията на Боби?
Тя го изгледа с победоносна усмивка.
— Смятах, че ми дължи поне това. А и той вече изобщо не ги караше.
— Знаеш ли защо?
— Вероятно му бяха омръзнат. Великият Боби Батъл се славеше с това. Хареса нещо, после се отегчи и го забрави.
Тя изхлипа задавено.
Кинг стана и я погледна без съчувствие.
— Ако се окаже, че Кайл е убит, от полицията вероятно ще искат да те разпитат.
— Вече едва ли има значение. По-лошо не може да стане.
— О, не, Доротея, може да стане много по-лошо.
Докато напускаха къщата, Мишел каза:
— Как разбра, че е тя? Аз бях нарочила Савана за ролята на наркоманка съблазнителка.
— Не, не можеше да е тя.
— Защо? Помниш ли как се перчеше на басейна?
— Именно. Там е цялата работа. Силвия каза, че когато била в, „Афродизиак“, чула Кайл да упреква жената, задето си вирела голия задник пред него.
— Да, и какво от това?
— Е, на задника на Савана е татуирано името й. Дори да съвпада всичко останало, едва ли би го показала пред Кайл, ако иска да остане анонимна. В Райтсбърг няма друга Савана с такива задни части.
64
По-късно същия ден получиха от Силвия вест, че е привършили аутопсията на Кайл Монтгомъри. Уредиха си среща в кантората на Кинг. Когато пристигна, Силвия водеше и Тод Уилямс. Минута по-късно на паркинга спря колата на Чип Бейли.
— Аз го повиках — обясни Уилямс. — Реших, че трябва да го държим в течение, макар че смъртта на Кайл не е свързана със серийните убийства.
— Сигурен ли си, че не е? — възрази Кинг.
Уилямс го изгледа
— И ти ли се мъчиш да ме побъркаш?
След като се настаниха в заседателната зала, Силвия разгърна папката си.
— Както казах, няма да узнаем точната причина за смъртта, докато не получим резултатите от токсикологията — започна тя. — Но при външния оглед открих нещо необичайно, което ме кара да смятам, че смъртта му е подозрителна.
— Тоест че имаме работа със самоубийство? — попита Кинг.
— Не, с убийство. — Тя помълча, после заговори бързо, но категорично: — Няма сведения Кайл да е бил наркоман. Не открихме в апартамента му нито други наркотици, нито свързани с тях предмети, а по тялото му нямаше други следи от инжекция.
— Но сте намерили използвана спринцовка и белег от игла върху ръката му — напомни Бейли.
— Веществото в спринцовката се оказа хероин. Добре, да кажем, че Кайл е искал да се самоубие. Хероинът е улична дрога, тъй че човек никога не може да бъде сигурен каква доза си инжектира. А и остава въпросът откъде го е взел. Аз, естествено, не държа хероин в кабинета.
— Но все пак той знае повече от хората без медицинско образование — каза Уилямс. — А печалната истина е, че навсякъде има нелегални канали за доставка на наркотици.
— Но ако иска да се самоубие, човек държи да успее от първия път. Извод: хероинът не е подходящ за самоубийство. И което е по-важно, открих две плитки следи от убождания върху гърдите на Кайл. Не бях ги забелязала на местопрестъплението заради слабата светлина.
— Какви убождания? — попита Бейли.
— Като от малки игли, забити само на два-три сантиметра една от друга.
— Дали не са следи от спринцовка? — попита Мишел.
— Не. А и никой не би използвал спринцовка върху гърдите си. Ръцете и краката са най-подходящи за инжекция.
— Според теб какво е тогава? — попита Кинг.
— Виждала съм подобен случай в Ричмънд след масови размирици. Един човек получи сърдечна криза и умря, след като полицай го беше обезвредил с електрически пистолет.
Тия пистолети оставят два белега от иглички също като тези, които видях върху гърдите на Кайл.
— Значи някой го прострелва с електрически пистолет и после му инжектира свръхдоза — каза Бейли. — Затова нямаше следи от борба.
— Не мога да бъда категорична за електрическия пистолет, но има и още нещо. Открих малки кръвонасядания и кръвоизливи в устата и очите.
— Това са признаци за насилствено задушаване — каза Мишел.
— Точно така. Кръвоизливите се получават, докато жертвата се бори за въздух. При аутопсията обаче не забелязах следи от примка или пръсти, затова смятам, че може да е бил удушен с предмет, който не оставя следи, например възглавница. А хероинът потиска дихателната дейност; той вече едва е дишал и това облекчава задачата на убиеца.