Играта

де ла Моте Андерш

Ерман нарисува второ ниво в средата на пирамидата.

— Мравките помагат и за набирането на Играчи, такива като теб. Мравката, която те е намерила, получава бонус за всяка мисия, с която се справиш, и колкото повече напредваш, толкова по-богат правиш него или нея.

HP вдигна ръка. Беше принуден да направи кратка пауза, за да смели всичко, което бе чул току-що.

Значи някой е подшушнал на Играта за него?

Може би дори някой, когото познаваше?

Ерман, изглежда, прочете мислите му.

— Може би въобще не познаваш Мравката си. Може да е бил всеки, който е попаднал на данните ти:

работодател, лелка от Социалните или чиновник в Бюрото по труда.

По някаква причина, това разяснение не накара HP да се почувства много по-добре.

За него всичко бе било игра, времегубка с extra twist. Но това тук…

— Играчите са в различна категория от Мравките и те се използват за по-квалифицирани и рисковани задачи, разбираш ли разликата?

О, да, HP схващаше. Вратата на апартамента му и опита за палеж на магазина не бяха неща, които да се възложат на Мравка, искаха се значително повече кохонес за целта.

— Всеки Играч получава, както вече знаеш, редица мисии — продължи Ерман, докато рисуваше най-горното ниво на пирамидата. — Всичко е измислено така, че да се разбере доколко можете да бъдете притиснати и, разбира се, Кръгът залага къде е границата. Постепенно повечето отпадат, но Играта, естествено, е предвидила това. В крайна сметка Играчите са просто недълготрайни продукти и едва малцина имат качествата да стигнат до върха. Когато си се разприказвал пред онова ченге, истинско или не, в кибер пространството е имало доволна групичка, заложила, че ще се пречупиш, и няколко други, които страшно си разочаровал. Но можеш да си сигурен, че някой друг вече е заел мястото ти в светлината на прожектора.

Той нарисува стрелка през цялата пирамида.

— Играта винаги продължава — you are always playing the game, схващаш ли?

— Ами класирането, клипчетата и всичко това? Нали бях first Runner-up, това трябва да означава нещо?

Самият HP усети колко отчаяно звучи, но не положи усилия да го скрие.

Ерман бавно се засмя.

— HP, HP, HP… Ти все още не разбираш… Нищо от преживяното не е било наистина. Всичко е просто игра, телефонно приложение, което безпроблемно интегрира реалност и илюзия толкова добре, че постепенно става невъзможно да знаеш къде е границата. Потърси значението на думата Game и ще схванеш какво имам предвид.

Неразбиращият поглед на HP накара Ерман да въздъхне за пореден път.

— Окей, така стоят нещата на прост език: те те лъжат, HP! Играта показва неща, които са реални, както и такива, които са нагласени специално за теб. Мотивацията е различна за всеки играч. Някои се надъхват от спорт — други от мацки или музика. Ти, от друга страна, очевидно обичаш филми и компютърни игри — така че Играта ти е дала главна роля, заедно с фен клуб и всичко останало…

Ерман изпи последната глътка кафе, преди да продължи.

— Изведнъж се оказваш главен герой, вместо наблюдател. От Nobody до VIP само за няколко дни. Феновете в кибер пространството сякаш не могат да ти се наситят, а скоро и ти на тях. И всичко, което Играта иска в замяна за страхотното преживяване, са няколко нищо и никакви мисии…

Той се втренчи в HP, който беше пребледнял.

— Принципът е като с всеки друг порок — продължи той. — Наркотици, игри и, както в твоя случай, внимание и признание. В главата цъкат същите механизми.

С нарастването на зависимостта мозъкът постепенно губи способността за критичен анализ. Чисто и просто си се превърнал в recognition junky! Всичко, което не помага или подсилва твоя buzz, се отстранява и мозъкът ти запълва празнините. Вярваш, защото искаш да вярваш и по този начин помагаш на Играта да скрие шевовете в приложението. Истина или лъжа, правилно или грешно играят все по-малка роля. По-големи, по-дълги и повече kick-ове са единственото, което има значение. Но всичко е просто игра — it’s all a fucking Game, схващаш ли?!

Той погледна подканващо към HP.

— Така че да се върнем на въпроса ти, приятелю. Класирането, което са ти показали, може и да е било истинско, но със същия успех може да е било нещо, което са съчинили само за теб. Защото такива неща те надъхват. Играят си с теб, HP, точно както ти си играеш с нещастниците от другата страна на мисиите. Което ни отвежда до по-неприятната част от Играта.

По-неприятната!, помисли си HP. Как, по дяволите, това беше възможно?

Внезапно се почувства като кръгъл идиот, кукла на конци, с която са се гаврили просто за забавление. Подръпвали са конците му, за да видят какво ще стане и после са залагали на резултата.

Дами и господа, отгатнете какво ще се случи, ако дръпнем въже номер четири. Ще се справи ли 128 с напрежението? Ще хвърли ли камък върху колата на сестра си заради малко признание, тя ще оживее ли, and will he break under pressure и ще захленчи ли като малко момиче? Ladies and gentlemen place your bets and stay tuned…

Барабанът в главата му се въртеше с пълна скорост и му трябваха няколко секунди, преди да се усети, че Ерман е продължил с изложението си.

— … мисията идва всъщност? Залагането е само един от източниците на приходи в Играта. Както сигурно разбираш, струва цяло състояние, за да се движи машината. Играе се на няколко континента едновременно, така че финансирането е ужасно важно.

Той спря за момент, за да напълни отново чашите им и да обиколи къщата за трети път. След като отново се увери, че всичко е спокойно, той се върна в кухнята.

— Разбираш ли… — започна Ерман с нисък глас и се наведе към HP толкова близо, че той усети таниновия коктейл в дъха му — … ето тук всичко става настина nasty!

* * *

Другите играеха флорбол и в коридора бе празно, така че тя се възползва от възможността. Беше се извинила, че още има болки в тялото след катастрофата и тъй като те все пак бяха събрали два пълни отбора, не се бяха опитвали да я разубедят.

Според графика Нила не беше на работа днес, така че започна с домашния номер. Два сигнала, после трети и четвърти. Включи се телефонният секретар и тя тъкмо щеше да затвори, когато чу някой да шумоли със слушалката.

— Ало, Нила е!

Гласът звучеше горе-долу както си го спомняше.

Вдиша дълбоко.

— Здравей, Нила, обажда се Ребека Нор… ъм, Петершон. Имаш ли няколко минути да поговорим? Наистина бих го оценила.

Още шумолене, после:

— Извинявай, трябваше да изключа секретаря. Как каза, че се казваш?