Играта
Шрифт:
14. White bear
Окей, оставаше да признае истината — беше се вманиачил!
Мел Гибсън в „Теория на конспирацията“, Брил, героят на Джийн Хекман в „Обществен враг“, ето в какво щеше да се превърне.
Обзетият от чувство за справедливост, самотният луд, хахавият с конспирациите, който живее в интернет форумите и вижда заговори зад всеки ъгъл. Можеше направо да си направи интернет страница, хижа in the woods и стена, покрита с изрезки от вестници, тогава всичко щеше да е върхът!
Е, да, това с убийството на Палме беше трудно да се повярва, но от друга страна, теорията му не беше по-откачена или по-лоша от останалите така наречени следи. Кюрди, полицаи бейзболисти [114] ,
All aboard the Crazy train!
Вратите се затварят, next stop Looneyville!
Предположенията на откачалките се трупаха из интернет пространството като диви витри [116] , кое от кое по-ненормални. Така че какво му имаше на неговото?
114
Т.нар. бейзболна лига са група шведски полицаи, които в началото на 80-те години на XX в. взели правосъдието в свои ръце и прибягвали до прекомерно насилие и тормоз, като причинили и смъртта на няколко бездомни. Вместо униформи, предпочитали да носят цивилни дрехи и бейзболни шапки, откъдето идва и името им. — Б.пр.
115
Съпругата на Улоф Палме. — Б.пр.
116
Същества, напомнящи харпии, обитаващи гората, където живее Роня, дъщерята на разбойника от едноименната книга на Астрид Линдгрен. — Б.пр.
Think about it!
Как иначе можеше най-голямото полицейско разследване в света да бъде осрано така? Да бъде забравен всякакъв полицейски common sense, да бъдат нарушени купища закони и правила, като се назначи аматьор за началник на разследването и разузнаването? И като че това не беше достатъчно, политически комисар от Социалдемократите, разполагащ със свое собствено малко СЕПО, да води паралелно разследване, пряко одобрено от министъра на правосъдието…
Странностите изобилстваха, а случаят бе пълен с въпроси без логичен отговор, точно както го бе предупредил Ерман. Чисто и просто нямаше качествени обяснения или поне такива, които да са по-добри от това, което той все повече започваше да приема.
Освен това се сещаше за още едно убийство на политик, което, въпреки че убиецът бе разкрит, отговаряше много добре на профила „самостоятелен извършител без ясен мотив“. Да не говорим за Лазерния човек [117] . В цялото му престъпно турне имаше нещо методично, почти като в компютърна игра. Сякаш преодоляваше различни нива на трудност и постоянно поемаше все по-големи рискове. Като че се беше издигал в някакво класиране…
Според клипа, който HP намери в СВТ [118] , Лазерния човек е харчел парите от грабежите по немски казина, така че очевидно е обичал да залага. Дали в действителност не беше играч и в двата смисъла? It made perfect sense, като същевременно беше направо безумно! А каква всъщност беше истината зад убийствата на братята Кенеди? Естония? Единадесети септември?
117
Йон Аусониус, който през 1991-1992 г. извършва редица престъпления в Швеция, сред които убийство, многократни опити за убийство и обири на банки. Първоначално е използват пушка с лазерно насочване, откъде идва псевдонимът му. — Б.пр.
118
SVT (Sveriges Television), шведската национална телевизия. — Б.пр.
Както каза, беше се вманиачил.
Big time!
Внимателно преглеждаше новинарските сайтове по няколко пъти на час и макар че почти всичко касаеше ЕС-председателството, му се струвате, че ги намира навсякъде — отличителните белези на Играта.
Известен бизнесмен изчезнал яко дим, партида динамит
Всичко го пишеше, стига човек да знаеше какво да търси. Случки, които така и не са могли да бъдат обяснени, независимо колко са ги чоплили. Освен ако обяснението не беше, че Ерман е бил прав. Че всичко беше една голяма, проклета Игра!
I’ve opened your eyes and now you can see…
Най-болно му беше, че осъзнаваше колко смахнато звучи. И все пак не можеше да се отърве от мисълта. „Осъзнаването на болестта не означава, че си здрав“, както казваше един от алкохолизираните приятели на майка му.
В това имаше много истина! Но за разлика от побърканите, HP все пак беше забъркан лично. An inside man, точно както Брил. Той знаеше, че Играта съществува, беше видял със собствените си очи какво могат да правят или по-точно казано — да карат другите да правят…
Всъщност точно манипулацията болеше най-много.
Как си бяха играли с него, а той им се беше вързал. Бяха то унижили за собствено забавление, а после го бяха повалили по-бързо от бутилка руски талий. Имаше го също и факта, че той се бе наслаждавал да бъде the center of attention, да получава купища респект. За пръв път в живота си беше a team player, част от нещо по-голямо, да, дори една от звездите на отбора.
Мамка му, колко много обичаше това усещане! Обичаше го толкова шибано много, че въпреки всичките гадости, които се бяха случили, една част от него все още не можеше да не мечтае да се завърне в светлината на прожектора по какъвто ще да е начин. Като псе, жадно за одобрение, което, въпреки че стопанинът му го е пребил, е готово за нови подвизи — каквито и да е — само за още едно потупване по главата. Един въпрос го сърбеше като грамадна коричка на рана и колкото и да се опитваше, не можеше да спре да го чопли. Ако знаеше, че в полицейската кола онази вечер седеше Ребека, че тя щеше — или поне можеше — да бъде ранена от камъка, който той бе на път да хвърли от ръба, щеше ли да има някаква разлика?
Той всъщност не знаеше.
Все още, след всички часове на размишления, продължаваше да не може да отговори на скапания въпрос с просто Yes or No.
Ненормална история!
За да разнищи онова със зашеметяващата граната и конския кортеж, му трябваха няколко дни. Кой би се зарадвал на малко препускащи коне и чифт насрани кралски гащи? Отговорът можеше да е съвсем лесен, просто да са искали да го изпитат или да заснемат яки клипчета. Но след това прочете за взлом в магазин за мъжки дрехи в Йостермалм и как бил предшестван от фалшив сигнал за бомба. Дипломатическо куфарче с думата бомба, изписана в бяло от едната страна, било поставено пред посолството на Иран и на мига половината полиция се озовала в Лидингьо и съответно вън от играта. Оттам му дойде идеята.
След известно ровене из страниците на полицията, той намери каквото търсеше. По същото време, когато в „Кунгстредгорден“ нахлуха препускащи коне, последвани от всички възможни полицейски ресурси, включително хеликоптера, изпратен към Сити, някой бе откраднал цял камион с виагра от фирма във Вестерурт. Най-хладнокръвно минал покрай охраната с камиона влекач, размахал нещо, което изглежда били правилните документи, съвсем спокойно закачил ремаркето и офейкал. Без да се притеснява, че полицейският хеликоптер ще го последва, преди да успее да разтовари хапчетата, за това се беше погрижил HP.
Значеше ли това, че той е бил a decoy, примамка, която да насочи кучетата в грешна посока?
„Потърси значението на думата Game и ще схванеш“, беше казал Ерман и по средата на страницата Уикиречникът подкрепи теорията му.
Той можеше да бъде и двете! И внезапно всички мистериозни случки придобиха още едно ненормално измерение. Маневри за отвличане на вниманието, decoys и димни завеси, всичко това, за да се отклонят погледите на властите и на детектива, наречен Общество?