Името на розата
Шрифт:
— Но Павлин Нолански 101 и Климент Александрийски 102 ни предупреждават да се пазим от подобни глупости, а Сулпиций Север 103 казва, че никога никой не бил виждал свети Мартин нито обзет от гняв, нито да се смее.
— Но той припомня няколко остроумни отговора на светията — възрази Уилям.
— Те са били остроумни и мъдри, но не и смешни. Свети Ефрем 104 е написал една паренеза против смеха на монасите, а в „De habitu et conversatione monachorum“ 105 се препоръчва да се избягват непристойните изрази, сякаш става дума за змийска отрова!
101
Павлин Нолански(352–431) — епископ на град Нола, бележит християнски поет, ученик на поета Авзоний. Запазени са и писма от него да Августин, Сулпиций
102
Климент Александрийски(II-Ш в.) — виден християнски писател, основал своя школа в Александрия, Египет.
103
Сулпиций Север(360–420) — християнски писател на Юлска Галия, съвременник на Павлин Нолански и Мартин Туронски; написва житието на последния при обявяването му за светец.
104
Свети Ефрем — сирийски християнски поет и църковен писател от IV в., известен с прозвището Сириец.
105
„За поведението и общуването на монасите“.
— Но Хилдеберт е казал: „Admitenda tibi joca sunt post seria quaedam, sed tamen et dignis ipsa gerenda modis.“ 106 Джон от Солсбъри 107 разрешава сдържано веселие. И накрая, нека припомним Еклисиаста, откъдето цитирахте пасажа, отнасящ се за вашия устав, и където е казано, че смехът е присъщ на глупеца; но и там се допуска мълчаливият смях, присъщ на ведрата душа.
— Душата е ведра само когато съзерцава истината и се наслаждава от извършеното добро дело, а човек не се смее на истината и доброто. Затова Христос не се е смял. Смехът е източник на съмнения.
106
„На тебе могат да ти се позволяват шеги само след някои сериозни неща, но все пак те трябва да се провеждат по достоен начин.“ Хилдеберт(1056–1134) — изтъкнат френски епископ, известен със социалната си ангажираност и грижите си за образованието на поверените му хора.
107
Джон от Солсбъри(XII в.) — английски философ, ученик на Абелар, плодовит писател. Смята се за първия средновековен познавач на Аристотел.
— Но понякога да се съмняваш е правилно.
— Не виждам защо. Когато човек изпитва съмнения, трябва да се обърне към някой авторитет, към някой свещеник или учен, така всяка причина за съмнение ще изчезне. Струва ми се, че сте натъпкан със съмнителни учения, като тия на парижките логици. Но свети Бернар се справи много добре със скопения Абелар 108 , който искаше да подчини всички проблеми на студената и безжизнена преценка на разум, неосветен от светите писания, и да отсъди „така е“ и „не е така“. Разбира се, който приеме тези крайно опасни схващания, ще цени и поведението на глупака, който се смее на това, за което трябва да се знае само единствената истина, казана веднъж завинаги. Като се смее, глупакът всъщност казва: „Бог не съществува.“
108
Пиер Абелар(1079–1142) — френски философ, богослов и поет. Рационалистически насоченото му учение било осъдено от католическата църква. В резултат на трагичната си любов към девойката Елоиза се самоскопил.
— Достопочтени Хорхе, мисля, че е несправедливо да наричате Абелар скопен, защото знаете, че той изпадна в това достойно за съжаление положение поради злобата на други хора…
— Заради греховете си. За сляпата си вяра в човешкия разум. Така вярата на простолюдието бе подложена на присмех, Божите тайнства бяха изпразнени от съдържание (или пък се опитаха да го сторят и тези, които се опитаха, бяха глупци), въпроси, отнасящи се до най-възвишени дела, бяха разглеждани най-безочливо, а отците, които смятаха, че тези въпроси е по-добре да бъдат премълчавани, отколкото решавани, бяха подложени на присмех.
— Не съм съгласен, достопочтени Хорхе. Бог иска ние да използваме нашия разум за много неясни въпроси, по които Светото писание ни дава пълна свобода да вземаме решение. А когато някой ви предлага да повярвате на определено съждение, вие първо трябва да размислите дали то е приемливо, защото нашият разум е дело Божие и което се харесва на нашия разум, не може да не се харесва и на Божия разум, за който знаем само това, до което стигаме благодарение на нашите разсъждения, по аналогия и често по пътя на отрицанието. Така че понякога и смехът може да бъде подходящо средство за подронване мнимия авторитет на някаква абсурдна мисъл, която бива отхвърлена от разума. Често пъти смехът е средство за объркване на злонамерените и за изтъкване на тяхната глупост. Разказват, че езичниците потопили свети Мавър 109 във вряла вода, а той се оплакал, че водата била много студена; тогава владетелят езичник от глупост потопил пръст във водата, за да провери, и се изгорил. Чудесна проява на светеца мъченик, който осмял враговете на вярата. Хорхе се ухили.
109
Свети Мавър(IV в.) — християнски мъченик, пострадал в Рим.
— И в приказките на проповедниците се срещат много глупости. Потопеният във вряла вода светия страда заради Христос и сдържа виковете си, а не крои детски шеги на езичниците!
—
Хорхе махна с ръка от досада.
— С тия игрословици за смеха ме въвличате в празни спорове. Но вие знаете, че Христос не се е смял.
— Не ми се вярва. Когато приканва фарисеите първи да хвърлят камък, когато пита чий е ликът върху монетата, когато си играе с думите и казва „Ти си камък“ 110 , мисля, че казва остроумни приказки, и то за да обърка грешниците, да поддържа духа на своите последователи. Прибягва до остроумие и казвайки на Каяфа: „Ти го каза.“ 111 А Йероним, като коментира Йеремия, там, където Господ казва на Ерусалим „nudavi femora contra faciem tuam“, пояснява: „Sive nudabo et relevado femora et posteriora tua.“ 112 Следователно и Бог си служи с остроумни приказки, за да обърка тия, дето иска да накаже. Знаете много добре, че когато борбата между клюнийците и цистерцианците бе достигнала връхната си точка, първите, за да направят за посмешище другите, ги обвиниха, че не носели гащи. А в „Speculum stultoram“ 113 се разказва за магарето Брунело, което се пита какво ще стане, ако някоя нощ вятърът повдигне завивките и монахът си види срамотиите…
110
„Ти си камък и на тоя камък ще съградя църквата си“(Евангелие от Матея, 16,18) — думи на Иисус Христос към апостол Петър, с които искал да каже, че Петър заедно с другите апостоли бил от основните камъни в сградата на църквата. Ликът върху монетата — феите задали на Христос въпроса: „Позволено ли е (от религиозна гледна точка) да се дава данък на императора или не?“ Това е било уловка, тъй като тогава Палестина била под римска власт. Затова Христос поискал една монета и Попитал: „Чий е този образ и надпис?“ Като му казали, че е на императора (по гръцки: кесаря), той препоръчал: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу!“ (Евангелие от Матея, 22,17–21). Първи да хвърлят камък — фарисеите (партията на престорените ревнители за вярата и морала, откъдето и нарицателната употреба на името) довели при Христос една жена, заловена в прелюбодеяние. Според закона трябвало да я убият с камъни. Попитали Христос дали одобрява това наказание, а той им заявил: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея!“ Като чули това, фарисеите гузни наченали да се разотиват (Евангелие от Йоан, 8,3–9).
111
„ Ти го каза“ — своеобразен потвърдителен отговор на въпрос; характерен е за речта на семитските народи. Употребява го Иисус Христос, когато при разпит първосвещеник Кайафа го запитва: „Ти ли си Христос, Синът Божий?“ (Евангелие от Матея, 24, 63–64.)
112
„Разголих бедрата си срещу лицето ти.“Или „ще разголя и повдигна бедрата си и после твоите“. Свети Йероним(340–420) — виден богослов на западната църква, известен християнски писател, превел Библията на латински език и писал коментари върху нея.
113
„Огледало на глупците“.
Монасите около нас се разсмяха, а Хорхе кипна.
— Въвличате моите събратя в някаква лудешка вакханалия. Знам, че францисканците, за да спечелят симпатиите на простолюдието, си служат с подобни щуротии, но във връзка с това ще ви напомня словата, които чух от един от вашите проповедници: „Tum podex carmen extulit horridulum.“ 114
Забележката бе прекалено остра, Уилям прекали, а сега Хорхе го обвиняваше, че пърди през устата си. Попитах се дали с този рязък отговор старият монах не искаше да ни прикани да напуснем скриптория. Но Уилям, който малко преди това беше толкова борчески настроен, сега изведнъж стана по-нисък и от тревата.
114
„Тогава задникът издаде ужасен звук.“
— Моля ви да ме извините, достопочтени Хорхе — рече той. — Моята уста измени на мислите ми, не исках да проявя неуважение към вас. Може би сте прав, а аз съм сбъркал.
След тази изящна проява на смиреност Хорхе изръмжа нещо, което можеше да бъде израз и на доволство, и на прошка, и се върна на мястото си, а монасите, които по време на разговора постепенно се бяха струпали около нас, се разотидоха на работните си места. Уилям коленичи отново пред масата на Венанций и продължи да се рови сред книжата. Със смирения си отговор Уилям спечели няколко мига спокойствие. А това, което успя да види междувременно, му послужи за разследването през следващата нощ.
Но бяха наистина само няколко мига. Бенций побърза да се приближи към нас, като се престори, че когато бе дошъл да слуша разговора ни с Хорхе, е забравил стилото си на масата; прошепна на Уилям, че искал да му каже нещо много важно, и му определи среща зад баните. Каза му да излезе пръв, а той щял да дойде малко по-късно.
Уилям се поколеба, после повика Малахий, който от работното си място при каталога бе проследил цялата случка, и го помоли, като му напомни заръката на абата (при това наблягайки на тази своя привилегия) да постави някого да пази масата на Венанций; Уилям поясни, че ще бъде полезно за разследването, с което е натоварен, през целия ден, докато той не се върне отново, никой да не се доближава до масата. Изрече това на висок глас, защото така задължаваше не само Малахий да надзирава монасите, но и монасите да надзирават Малахий. На библиотекаря не му остана друго, освен да се съгласи, и ние с Уилям излязохме.