История с кучета
Шрифт:
— Друго нямам! — каза първият.
В този момент Авакум натисна копчето на фенера си и в силната му жълта струя изплава като из мъртвите, като от някакъв друг свят фигурата на Прокопи Сапарев — от кръста нагоре, в черното си пардесю, с черното си бомбе.
Опя, който стоеше с гръб към светлината, скочи напред, а Прокопи Сапарев се втурна по пътеката.
Светлината
— Дръжте ги! — извика Авакум.
Откъм мястото, където скочи неизвестният, блесна огън, екна изстрел, дочу се боричкане, лейтенант Станчев извика:
— Пипнах го!
Авакум отново светна с фенера си. Лейтенант Станчев лежеше върху гърба на жертвата си и й извиваше ръцете, а капитан Петров тичаше подир инженера.
— Петров, стой! — изкрещя Авакум. — Стой! Петров се залюля и застина на място. Отново настъпи тишина.
И изведнъж страшен писък разцепи нощта.
— Помощ!
Навярно Прокопи беше паднал в гьола с коричките.
— Помощ!… Помощ! — продължаваше да крещи Прокопи с нечовешки глас.
После настъпи тишина.
— Това е страшно! — прошепна капитан Петров.
— Ако не те бях спрял, и ти щеше да гълташ тиня сега! — каза сърдито Авакум.
Заловеният, с белезници на ръцете, оставиха да върви подир Авакум. Когато стигнаха до кръчмата, джипката на управлението вече чакаше на пътя. Сержантът стоеше до нея и потупваше с крака от студ.
— Сержантът и лейтенантите да откарат заловения в управлението! — заповяда Авакум. — Ние с капитан Петров оставаме тук.
Когато джипката отмина, Авакум каза на капитан Петров, гледайки в блесналите прозорци на кръчмата:
— Вътре ще те посрещне една голяма изненада!
Влязоха в просторната соба и капитан Петров застина: насреща му седеше с чаша в ръка инженер Прокопи Сапарев.
Капитан Петров потърка очите си, като да се будеше от сън. После отново се загледа в инженера.
— Дявол да го вземе! — каза инженерът. — Какво му става на тоя?
В същия миг капитан Петров се чукна с длан по челото и лудешки се изсмя.
— Досетих
— А-ха! — каза Авакум. — Разбра ли, че синът може да има чичо, макар баща му да няма брат?
Наляха си вино и пийнаха и докато Анастаси приготовляваше вечерята, Авакум разправи:
— Тоя Прокопи, дето седи между нас, и оня, дето потъна преди малко в блатото, са еднояйчни близнаци. Аз ще ви разкажа след вечеря къде са се родили и каква е историята на всеки от тях, и защо не са се познавали, и как така никога не са се виждали. Спиридон Драгнев, чичото, използувал ужасната прилика на другия „Прокопи“ с нашия Прокопи и го изпращал на два пъти в завода, в конструкторското отделение да фотографира разни документи. Пазачите го взимали за „нашия“ Прокопи и го пускали в отделението, без да му правят каквито и да било спънки. Но третия път другия Прокопи поради неопитност направил няколко грешки и хитрата сврака „се уловила в капана“. Тия грешки, които аз нарекох „антилогика в поведението на нашия Прокопи“, спасиха в същност „нашия“ Прокопи…
Логиката доказа, че дори в случая, когато бащата няма брат, синът може да има чичо. Това е важното. А другото е съдба! Другото доказва, че човек звучи гордо наистина и същевременно предупреждава, че от човек може да се очаква всичко.
— Така ли е, скъпи Анастаси?
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Андрей Гуляшки. История с кучета. Последните приключения на Авакум Захов
Български писател, София, 1981
Редактор: Върбан Стаматов
Художник: Богдан Мавродинов
Худ. редактор: Кирил Гогов
Техн. редактор: Виолета Кръстева
Коректор: Мария Йорданова
Свалено от „Моята библиотека“
Последна редакция: 2009-06-20 21:59:42