Изкушена
Шрифт:
— Този път може ли завинаги? — попита Стиви Рей.
— Сериозно се надявам да е така.
— Е, и няма да бъдеш сама — каза Старк.
— Точно така — потвърди Деймиън,
— Абсолютно — обади се Шоуни.
— Да — съгласи се и Ерин.
— Всички за един и един за Зоуи! — провикна се Стиви Рей.
Погледнах Афродита, която въздъхна драматично.
— Е, добре. Където са интелектуалните изроди, там съм и аз.
Дарий я прегърна.
— И ти няма да бъдеш сама, красавице моя.
Едва след известно време
— Солидарността ви е хубаво нещо, но не можем да действаме, защото не знаем къде е Калона — рече Ленобия.
— В моя сън аз го намерих в замък на някакъв остров уточних аз.
— Нещо видя ли ти се познато? — попита Деймиън.
— Не, но беше много красиво. Водата беше невероятно
синя и навсякъде имаше портокалови дръвчета.
— Това не стеснява много кръга — отбеляза Афродита. — Портокалови дръвчета има на много места… Флорида, Калифорния, Средиземноморието. И на всичките тези места има острови.
— Той не е в Америка — машинално отговорих аз. — Не ми е ясно откъде го знам, но е така.
— Тогава ще го приемем за истина — каза Ленобия,
Доверието й ме накара да се почувствам добре, но и нервна. И ми се догади.
— Е, добре обади се Стиви Рей. Може би знаеш още неща за мястото, където той се намира, но известно време не трябва да мислиш за това, за да се сетиш.
Провинциалистке, не говориш логично. Аз ще го преведа от селски оклахомски на английски. — Афродита се обърна към мен: — Без да мислиш за това, ти знаеше, че Калона не е в Америка. Може би се опитваш твърде усилено да си спомниш. Трябва да се отпуснеш и ще се сетиш.
— И аз точно това казах — измърмори Стиви Рей,
— Двете са като близначки — отбеляза Шоуни.
— Колко смешно — съгласи се Ерин.
— Млъкнете! — викнаха едновременно Афродита и Стиви Рей и Близначките се запревиваха от смях.
— Хей, защо се смеете? — попита Джак, докато влизаше в стаята. Забелязах, че по лицето му все още има следи от сълзи и очите му са тъжни.
Той отиде при Деймиън и седна близо до него.
— Няма нищо смешно. Само Близначките се правят на интересни както обикновено обясни му Деймиън.
— Достатъчно — намеси се Ленобия, — Това не води доникъде и изобщо не ни помага да разберем къде е Калона.
— Аз знам къде е Калона — неочаквано заяви Джак.
— Как така знаеш къде е Калона? — попита Деймиън и всички зяпнахме Джак.
— И той, и Неферет. Не беше трудно да науча. — Той показа айфоуна си. — Има интернет и вампирският ми „Туитър“ пощуря. Из цялата мрежа се обсъжда как Шекина е умряла внезапно и загадъчно, а Неферет се е появила на Висшия съвет във Венеция и е заявила, че е Превъплъщение на Никс, а Калона е Еребус, дошъл на земята, затова тя трябва да бъде следващата Висша жрица на всички вампири.
Никой не откъсваше поглед от него. Съзнавах, че съм отворила широко уста. Джак се намръщи.
— Не си измислям. Честна дума. Може да видите всичко тук. — Той предложи айфоуна си и Дарий го взе. Докато надничахме към екрана, Деймиън прегърна гаджето си и го целуна.
— Гениален си!
Джак се усмихна и всички заговориха едновременно.
Всички, с изключение на Старк и мен.
Насред всичкия този хаос в стаята влезе Хийт. Поколеба се само за секунда и после се приближи до леглото и седна до мен.
— Какво става, Зи?
— Джак намери Калона и Неферет — съобщи Стиви Рей.
— Хубаво — рече Хийт, но сетне ме погледна и добави: — Почакай, може би не е хубаво.
Защо да не е хубаво? — попита Стиви Рей.
— Попитай Зоуи.
— Какво има, Зоуи? — обърна се към мен Деймиън и всички млъкнаха.
— Не беше Венеция — отговорих аз. — Сигурна съм. В съня ми Калона не беше във Венеция. Не съм била там, но съм виждала снимки и, поправете ме, ако греша, но там няма планини, нали?
— Няма — отвърна Ленобия. — Аз съм ходила във Венеция няколко пъти.
— Може би не е толкова лошо, че не си била там, където той ти се е явил насън. И това означава, че сънищата не са реални, както мислиш — отбеляза Афродита.
— Може би.
— Нещо не е наред обади се Старк.
Потиснах въздишката си на раздразнение, защото беше очевидно, че той ме подслушва психически.
Афродита не му обърна внимание и продължи да говори.
Спомняш ли си, че във видението ми Неферет и Калона бяха пред група от седем могъщи вампирки?
Кимнах.
— Висшия съвет на вампирите! възкликна Ленобия. Как не се сетих веднага? — Тя поклати глава, ядосана на себе си. — Съгласна съм с Афродита… Зоуи, може би придаваш твърде голямо значение на сънищата. Калона те манипулира предпазливо добави преподавателката по езда, сякаш очакваше, че всеки момент ще се побъркам.
— Не. Уверявам ви, Калона не е във Венеция. Той беше… — Млъкнах, защото споменът изплува в съзнанието ми и ми идваше да се плесна по челото. — По дяволите! Калона не беше във Венеция в последния ми сън, но мисля, че беше там в друг сън. Той каза, че мястото му харесва, усещал силата му и… Потърках чело, сякаш се мъчех да масажирам мозъка си, за да работи по-добре. — Спомням си… Калона каза, че усещал древна сила там и е разбрал защо те са го избрали.
— Сигурно е имал предвид нас… вампирите? — предположи Ленобия.
Замислих се за съня си и се намръщих смутено.
— Не мисля, че в съня ми бяхме във Венеция. Виждах този известен град с гондоли и големия часовник в далечината.
— Зи, не искам да те обиждам, но никога ли не си ли учиш уроците? — попита Стиви Рей.
— Какво?
— Остров Сан Клементе — заяви Ленобия.
Деймиън въздъхна.
— Някой да носи наръчника на новака?
— Имам го тук — посочих бюрото си.