Изкушена
Шрифт:
Никол потрепери, а после отвори очи и вдигна глава. Усмивката й беше лукава. Тя продължи да държи Репхайм притиснат до стената още една дълга минута и след това го пусна. Той се строполи на пода. Никол го погледна и заяви:
— Тя те е спасила.
— Какво? — извика Къртис.
— Стиви Рей го е спасила? — изуми се Стар.
Никол и Репхайм се държаха така, сякаш не ги чуха.
— Да — отвърна Репхайм и се помъчи да нормализира дишането си, за да не припадне. Той не добави нищо повече, само се опита да проумее какво се беше
— Защо го е направила Стиви Рей? — попита Никол.
— Нали видя мислите ми. Знаеш, че нямам представа защо го е направила.
— Вярно — бавно отговори тя, — но също така усетих, че ти не изпитваш лоши чувства към нея. Какво ще кажеш за това?
— Не съм сигурен какво имаш предвид. Лоши чувства? За мен това няма логика.
Никол се изсмя подигравателно.
— Няма логика… сякаш в теб има някаква логика? Съзнанието ти е най-странното нещо, в което съм прониквала. Е, птицечовеко, твърдиш, че все още правиш каквото ти каже баща ти, така ли? Това би означавало, че най-малкото искаш да я плениш… или може би да я убиеш.
Баща ми не иска Червената да бъде убита. Той искаше да му я доведат невредима, за да я изследва и може би да използва силите й.
— Аха. Но проблемът е, че когато надникнах в птичия ти мозък, не намерих нищо, което говореше, че я преследваш.
Защо да я преследвам сега? Тя не е тук.
Никол поклати глава.
Не. Странното е, че ако искаш да хванеш Стиви Рей, ще го сториш, независимо дали тя е тук, или не.
— В думите ти няма логика.
Тя се втренчи в него.
— Виж, трябва да знам дали си с нас, или не.
— С вас?
— Да, с нас. Ние смятаме да убием Стиви Рей. — Никол го каза съвсем прозаично, придвижи се със свръхестествената си сила до него и го сграбчи в желязната си хватка. Бицепсът му мигновено се загря, докато тя проучваше мислите му. — Е, какво избираш? С нас ли си, или не?
Той знаеше, че трябва да отговори. Никол не можеше да прочете всичките му мисли, но очевидно притежаваше способността да открива неща, които Репхайм предпочиташе да запази в тайна. Той бързо взе решение, погледна алените очи на новачката и искрено заяви:
— Аз съм син на баща си.
Тя се вгледа в него. Ръката й изгаряше плътта на рамото му и очите й блестяха в червено. И сетне пак му се усмихна лукаво.
— Добър отговор, птицечовеко, защото това видях и в главата ти. Ти определено си син на баща си. Никол го пусна. — Добре дошъл в моя отбор и не се тревожи. След като баща ти не е тук, едва ли го е грижа дали ще хванеш Стиви Рей жива или мъртва.
— Пък и мъртва е по-лесно — обади се Къртис.
— Определено — съгласи се Стар.
Никол се засмя. Смехът й прозвуча толкова много като този на Неферет, че перушината на Репхайм настръхна. Татко! Внимавай! Пази се! — изкрещя съзнанието му. — Тси Сгили е повече от това, което изглежда!
ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Зоуи
— Хийт, какво правиш тук?
Той се хвана за гърдите, сякаш го бяха простреляли, и се престори, че се задушава.
— Твоята студенина ме убива, мила.
— Глупчо. Ако нещо те убива, това е пълната ти липса на трезв разум. Какво правиш тук? Мислех, че си навън и изгаряш гарваните-демони заедно с Дарий и Шоуни.
— Щях да отида с тях, защото те определено се нуждаят от свръхчовешката ми сила, за да им помогна. — Хийт бързо повдигна вежди няколко пъти и седна на пейката до мен. — Но Старк ме намери и каза, че ти се нуждаеш от мен… и ето ме тук.
— Старк греши. Трябва да се върнеш и да помогнеш на Дарий.
— Не изглеждаш добре, Зи със сериозен тон отбеляза той.
Въздъхнах.
— Напоследък ми се струпаха много неща… всъщност на всички.
— Силите ти се изчерпиха, когато помогна на ранените хлапета.
— Да, но ще се оправя. Нужен ми е сън, това е всичко.
Хийт ме наблюдава известно време, без да каже нищо, а сетне протегна ръка към мен. Реагирах машинално и преплетох пръсти с неговите.
— Зи, усилено се опитвам да не полудея от мисълта, че ти имаш специална връзка със Старк… нещо, което нямаш с мен.
— Той е воин. Може да имам такава връзка само с вампир. — Произнесох думите като извинение и наистина съжалявах, че продължавам да наранявам чувствата на момчето, което обичах още от началното училище.
— Да, чух за това. Мъча се да се примиря със Старк, но за мен става двойно по-трудно, когато ти ме отблъскваш.
Не можех да кажа нищо, защото знаех точно за какво говори Хийт. Затова Старк го беше изпратил при мен. Хийт искаше да пия кръв от него. При самата мисъл за това устата ми се напълни със слюнка и дишането ми се учести.
— Знам, че го искаш — прошепна той.
Не можех да го погледна в очите и се втренчих в преплетените ни пръсти. На оскъдната светлина в опустялата столова татуировките на дланите ми почти не се виждаха и ръцете ни изглеждаха съвсем обикновени… както преди много години. Стомахът ми се сви.
— Знаеш, че искам да го направиш.
Най-после вдигнах глава.
— Знам, но не мога, Хийт.
Очаквах, че той ще избухне и ще се ядоса, но не го направи. Прегърби се и поклати глава.