Изкушена
Шрифт:
Стъписани и обидени, двете вампирки излязоха задни-шком от коридора и забързаха нагоре по стълбището, водещо към стаите на преподавателите. Въздъхнах. Бях казала на Старк, че няма да спечелим битката, ако се бием помежду си, а после ги бях заплашила. Но щом се обърнах към нашата малка група, ме посрещнаха усмивки, одобрителни викове и ръкопляскане.
— Много исках да кажа на онези крави да се разкарат, от-както дойдохме тук — извика Дейно от нейната стая и засия в усмивка.
— Ти не се ли казваше Ужасна? — рече Афродита. Очевидно имаше предвид
— Умея да усещам чувствата на другите, но не мога да ги отблъсквам с една или повече природни стихии — отвърна Дейно, разсеяно потърка ранената си ръка и после насочи вниманието си към Афродита. — Хей, не трябваше да се държа толкова гадно с теб през изминалите два месеца. Извинявай.
Очаквах, че Афродита ще се изперчи и ще й даде да разбере. Дейно наистина се държеше отвратително с нея… как-то и всичките предишни приятелки на Афродита.
— Да, всички правим грешки от време на време. Забрави го отговори Афродита и напълно ме изненада.
— Говориш като зрял човек — казах й аз.
— Не трябваше ли да правиш кръг? — попита тя.
Усмихнах й се, защото лицето й поруменя.
— Да. — Погледнах Стиви Рей, Деймиън и Шоуни и извиках: — Ерин, ще престанеш ли да си играеш на медицинска сестра? Ела в кръга!
Тя изскочи от стаята на Ти Джей като човече на пружина от кутия.
— Разбира се. Фасулска работа.
Забелязах, че тя и Шоуни не се поглеждат, но нямах време, нито сили да се намесвам в проблемите на Близначки-те.
Е, накъде е север, зелено момиче? обърнах се аз към Стиви Рей.
Тя тръгна и застана срещу входа на коридора.
— Това определено е север.
— Добре. Вие, останалите, знаете какво да правите.
Те заеха местата си — Деймиън на изток за въздуха, Шоуни на юг за огъня, Ерин на запад за водата и Стиви Рей на север за земята. Щом бяха готови, аз се изправих в средата на кръга, започнах с Деймиън на изток, призовах всяка природна стихия да дойде при нас, придвижвайки се по посока на часовниковата стрелка, и завърших с духа.
Бях затворила очи и когато кръгът се запълни, ги отворих и видях блестяща сребриста нишка, която свързваше петимата ни. Отметнах назад глава, вдигнах ръце и извиках от радост, че съм докосната от всичките пет природни стихии.
— Хубаво е, че сме си у дома!
Приятелите ми се засмяха, щастливи и неразделни, изпълнени от техните природни стихии, и макар и само за миг, аз забравих за хаоса и трудностите около нас.
Ала не и за болката. Не можех да забравя причината за образуването на кръга, въпреки че беше лесно да се отдам на вълнението.
Съсредоточих се и заговорих със силен, уверен глас.
Въздух, огън, вода, земя и дух… призовах ви тук, в нашия кръг, поради една определена причина. Нашите приятели, новаците от Дома на нощта, са ранени. Аз не съм лечителна. Дори официално не съм и Висша жрица. Замълчах, отместих очи от кръга и погледнах Старк, който ми намигна. Усмихнах се и продължих: — Но намеренията ми са ясни. Искам да ви помоля да докоснете тези хлапета. Аз не мога да ги излекувам, но мога да ви помоля да ги успокоите и да им дадете сили, за да оздравеят. Мисля, че всички искаме това — шанс да се оправим, В името на Никс и чрез силата на вашите природни стихии, изпълнете новаците!
Съсредоточена със съзнанието, тялото и духа си, аз тласнах с ръце и си представих, че хвърлям природните стихии от себе си към ранените хлапета.
Чух възклицания на изненада и радост и дори на болка, когато петте природни стихии се завъртяха из лечебницата и изпълниха новаците. Стоях неподвижно, тъй като бях жив проводник на природните стихии, докато ръцете ме заболяха и тялото ми се обля в пот.
— Зоуи! Достатъчно! Ти им помогна. Разпусни кръга.
Чух гласа на Старк и осъзнах, че той ми говори от известно време, но се съсредоточавах толкова усилено и дълго, че накрая той трябваше да изкрещи, за да се осъзная.
Уморено отпуснах ръце и промълвих искрени благодарности на сбогуване с петте природни стихии, а после коленете ми се огънаха и паднах на пода.
ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Зоуи
— Не искам легло в лечебницата — повторих аз за трети път на Старк, който се суетеше край мен с прекалено разтревожен вид. — И без това няма допълнителни легла.
— Хей, чувствам се много по-добре — извика Дейно. Легни в моето легло, Зи.
— Не, благодаря — отвърнах аз и протегнах ръка към Старк. — Само ми помогни да се изправя.
Той се намръщи колебливо, но изпълни молбата ми. Застанах неподвижно, така че никой да не разбере, че стаята се върти като бясно мини-торнадо около мен.
— Мисля, че тя изглежда по-зле, отколкото се чувствам аз — отбеляза Дрю.
— Тя те чува. И ми няма нищо. — Макар и със замъглено зрение, аз огледах останалите хлапета. Всичките изглеждаха по-добре и това ми донесе огромно облекчение. Зачеркнах наум „Увери се, че хлапетата не се гърчат от болка и не умират в неописуеми мъки“ в списъка си със задачи. Беше време за следващата точка. Сподавих въздишката си, защото не исках да прахосвам силите си. — Нещата тук са по-добре. Е, Стиви Рей, трябва да решим къде да настаним червените новаци, когато слънцето изгрее, преди то да е изгряло.
— Хубава идея, Зи — каза Стиви Рей, която седеше на пода до Дрю. Спомних си, че тя харесваше момчето, преди да умре и да стане нежива, и признах пред себе си, че като я гледах да флиртува с него, когато може би между нея и червения новак на име Далас имаше нещо, изпитах егоистично злорадство. Може и да беше неприлично гадно от моя страна, но би било хубаво, ако моята най-добра приятелка и аз можехме да си поговорим как да се справим с проблемите с многобройните гаджета.
— Зи? Мислиш ли, че идеята е добра?