Изкушена
Шрифт:
— И аз ще остана при него — рече Крамиша. — Не е редно да бъде сам, а ти и твоят кръг имате работа в лечебницата. Елате — извика тя и останалите новаци излязоха от сенките, застанаха до Дракона и образуваха кръг около погребалната клада.
— И аз ще остана — обади се Джак, който плачеше, но не се поколеба да заеме мястото си в кръга на червените новаци. Херцогиня го следваше по петите. Беше подвила опашка и ушите й бяха клепнали, сякаш разбираше какво става. Без да пророни дума, Ерик се нареди до Джак, а после и Хийт ме изненада, като запълни мястото до Ерик. Той ми кимна официално и наведе
Не бях сигурна в гласа си, затова се обърнах и заедно с моя кръг, Афродита, Старк и Дарий влязох в Дома на нощта.
ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Зоуи
Училищната лечебница не беше голяма. Състоеше се от три малки болнични стаи и се намираше на единия етаж на сградата на преподавателите. Ето защо не се изненадах, че помещенията са препълнени с ранени хлапета, нито се стъписах, като видях, че в коридора са сложени и три походни легла. Ранените хлапета замигаха учудено, когато аз и групата ми спряхме на входа.
— Зоуи?
Опитах се да не гледам втренчено ранените хлапета и да не долавям мириса на кръв във въздуха. Две вампирки бързаха към мен. Познах ги. Те бяха помощнички на Неферет, нещо като медицински сестри. Замислих се усилено и се сетих, че високото русокосо момиче се казва Сапфир, а ниската азиатка е Маргарета.
Ранена ли си? — попита ме Сапфир.
— Не. Нищо ми няма. Всички сме добре уверих я аз. — Дошли сме да помогнем.
— Без да има лечител, ние направихме каквото можахме за тях — грубо каза Маргарета. — Никой от новаците не е в непосредствена опасност да умре, въпреки че не се знае как нараняването ще се отрази на Промяната, затова е възможно някои да…
— Да, добре, разбрахме — прекъснах я аз, преди да каже „умрат“ на висок глас пред хлапета, които наистина може да умрат. Боже, какви лоши обноски към болните.
— Не сме дошли заради медицинските си умения — обясни Деймиън. — Тук сме, защото нашият кръг е силен и с него можем да утешим ранените.
— Тук няма други освен ранени новаци заяви Сапфир, сякаш това беше причина и ние да не сме там.
— Никой от другите новаци няма връзка с природните стихии — рекох аз.
— Ние наистина направихме всичко възможно — хладно повтори Маргарета. — Без Висша жрица…
Този път я прекъсна Старк.
— Имаме Висша жрица. Дръпнете се и позволете на нея и нейния кръг да помогнат на хлапетата.
— Да, дръпнете се — заповяда Афродита и се изправи пред лицето на вампирката.
Двете вампирки започнаха да отстъпват назад, въпреки че усещах ледените им неодобрителни погледи.
— Какъв им е проблемът, по дяволите? — тихо попита Афродита, когато влязохме в коридора.
— Нямам представа — отвърнах аз. — Дори не ги познавам.
— Аз ги познавам — обади се Деймиън. — Бях доброволец в лечебницата през третата си година тук. Те винаги са били социопатични. Мисля, че това е заради работата им с умиращи новаци.
Социопатични? — учуди се Шоуни.
— Би ли го превела, Стиви Рей? — попита Ерин.
— Социопатичен означава начумерен и неприветлив. Трябва да четете повече.
— И аз щях да кажа същото — отбеляза Старк.
Деймиън въздъхна.
Не беше за вярване, но трябваше да сподавя усмивката си. Обстоятелствата не бяха приятни, но моите приятели се държаха както обикновено и правеха всичко да изглежда малко по-добре.
— Съсредоточете се, интелектуални изроди. Дошли сме да помогнем на новаците. Социопатка едно и Сиоциопатка две не са важни — заяви Афродита.
Напомня ми на Доктор Зюс. Харесва ми — рече Старк и ме погледна с готината си усмивка, която говореше: „Винаги съм обичал да чета.“
Афродита се намръщи.
— Казах да се съсредоточите, а не да флиртувате.
— Стиви Рей? — извика едно момче от едното походно легло в коридора и ни прекъсна.
— Дрю Партейн? — Стиви Рей забърза към него. — Дрю, как си? Какво се случи? Ръката ти ли е счупена?
Ръката му беше гипсирана, а едното му око беше насинено и подпухнало. Устната му беше разцепена, но хлапето все пак успя да се усмихне на Стиви Рей.
— Много се радвам, че вече не си мъртва.
— Аз също ухили се тя. И мога да ти кажа, че не ти препоръчвам умирането и съживяването, затова гледай да си почиваш и да оздравееш. Погледът й отново се насочи към раните му и усмивката й помръкна, но Стиви Рей побърза да добави: — Ще се оправиш. Не се тревожи.
Не пострадах сериозно. Ръката ми не е счупена, а само я навехнах, докато се биех с гарвана-демон.
Дрю се опита да спаси Анастасия — чу се гласът на момиче от едната болнична стая. Вратата беше отворена и видях новачка, която се беше подпряла на алуминиевото нощно шкафче. Рамото й беше превързано с дебел бинт. На врата й имаше страшна порезна рана, която се скриваше под нощницата. — И за малко да успее. Дрю почти я беше спасил.
„Почти“ не се оказа достатъчно — напрегнато каза той.
— „Почти“ е повече, отколкото направиха останалите хлапета — възрази момичето. Ти поне се опита.
— Какво се случи, Дейно? — попита Афродита, мина покрай мен и влезе в стаята при момичето.
Изведнъж се сетих коя е тя. Дейно и двете й приятелки Енио и Пемфредо (с прякори Ужасна, Войнствена и Оса) бяха част от вътрешното обкръжение на кучките на Афродита, преди аз да дойда в Дома на нощта и както Афродита се бе изразила, животът им да се взриви отвътре. Подготвих се Дейно да се заяде с Афродита, тъй като никоя от „приятелките“ й не й остана приятелка, след като тя изпадна в немилост пред Неферет, а аз я замених като водач на „Дъщерите на мрака“. За щастие момичето съвсем не отговори с омраза, макар че гласът й прозвуча отчаяно и повече от ядосано.
— Нищо не се случи, докато ти не се изправи срещу проклетите птици. И тогава гарваните-демони ни атакуваха. Ние… Тя посочи със здравата си ръка хлапетата в лечебницата — … също се изправихме срещу тях. Дракона и Анастасия също.
— Те нападнаха професор Анастасия, докато Дракона се биеше с група от тях на алеята и не можеше да й помогне. Той дори не видя какво става — обясни Дрю. — Аз сграбчих единия и го дръпнах от нея, но зад мен се появи друг.
Аз го хванах продължи Дейно и посочи към другата стая. — Иън Боузър се опита да помогне, когато съществото се залови с мен. Гарванът-демон прекърши крака му като вейка.