Изкушена
Шрифт:
— Чакай, Ерик е с Венера? — Гласът на Джак привлече вниманието ми.
— Снощи скъсахме — с безразличен тон обясних аз и направих знак на Ерик да ми подаде подноса с бекона.
— Да, Афродита ни каза. Но сега той е с Венера? Ей така?
— повтори Джак, докато гледаше Ерик и гореспоменатата Венера, която ухажваше Ерик толкова усилено, че му се зачудих как яде. — А аз го мислех за готин разочаровано добави Джак, сякаш Ерик току-що бе спукал балона на илюзиите му.
Повдигнах
— Всичко е наред, Джак. Ерик всъщност не е лошо момче. Просто нещата между нас не вървяха. — Не ми беше приятно, че Джак се разстрои. Исках да сменя темата и обявих:
— Афродита пак има видение.
Какво видя? попита я Деймиън.
Афродита ме погледна и аз кимнах почти незабележимо.
— Калона изгаряше вампири и хора.
— Изгаря ги? — удиви се Шоуни. — Бих могла да попреча на това. Аз съм госпожица Огън.
— Права си, сестра ми — съгласи се Ерин.
— Ей, еднаквите мозъци, вие не бяхте във видението. — Афродита посочи Близначките с вилицата си, омазана със сироп. — Там имаше огън, кръв, ужас и какво ли още не, но вие вероятно сте пазарували.
Шоуни и Ерин присвиха очи и я погледнаха.
— Къде беше Зоуи? попита Деймиън.
— Зоуи беше там — отвърна Афродита. — В едното ми видение това беше хубаво, а в другото не беше.
— Какво означава това? — попита Джак.
— Видението беше объркано. Мисля, че я видях е меч с две остриета.
За мен беше очевидно, че тя протака и тъкмо си отворих устата да я подканя да им разкаже всичко, когато Крамиша, която седеше малко по-нататък вдясно от мен, вдигна ръка и размаха лист хартия.
Аз знам какво означава. Или поне отчасти. Написах това снощи, преди да си легна. — Тя се усмихна на сестра Мери Анджела. — След като изгледахме филма, който монахинята ни даде.
— Радвам се, че ти е харесал, милинка — рече сестрата.
— Да, но продължавам да мисля, че онези хлапета бяха
лоши.
— Какви ги дрънкаш? — попита Афродита,
— Бъди по-търпелива — рече Крамиша. — И покажи малко добри обноски. Пък и бележката е за Зоуи. Дай й я.
Листът мина от ръка на ръка и накрая стигна до мен. Както вероятно всички подозираха, това беше едно от стихотворенията на Крамиша. Сподавих въздишката си.
Афродита сякаш прочете мислите ми.
— Моля те, не ми казвай, че пак е пророческо стихотворение. Боже, заболява ме главата от тях.
— По-добре се зареди с аналгин — посъветвах я аз. Прочетох наум първия ред, примигах и после вдигнах глава и погледнах Афродита. — Какво каза преди малко? Нещо за меч?
— Тя каза, че във видението си била с меч е две остриета. Това е Калона. Затова ти дадох стихотворението сега, вместо да чакам да останем насаме. — Пронизващият поглед на Крамиша намери Ерик и тя добави: — Аз имам повече ум в главата си от някои и не се показвам пред всички.
Първият ред от стихотворението е: „КА — меч с две остриета“ — започнах аз.
— Страховито — отбеляза Стиви Рей. Да. Добре го каза.
— Какво смяташ да правиш? — попита ме Деймиън.
— Ще взема стихотворението и с помощта на моите приятели ще го изтълкувам. Но искам да го направя у Дома — отговорих аз.
Той се усмихна и кимна.
— У Дома. Звучи добре.
Погледнах Афродита.
— Какво ще кажеш?
— Мисля, че ми липсва душа с минерална вода „Виши“ в стаята ми.
— Дарий?
Трябва да се върнем и да се съсредоточим как да продължим по-нататък.
— Шоуни и Ерин?
Близначките се спогледаха и Ерин отвърна:
У Дома. Определено.
— Стиви Рей?
— Аз имам да кажа нещо, преди да вземете някакви важни решения.
— Казвай.
Стиви Рей си пое дълбоко дъх и после го изпусна през свитите си устни, сякаш й правеха тест за астма. След това заговори бързо и отчетливо, така че да я чуят всички.
— Тук има повече червени новаци от другите хлапета. Те не се промениха като мен и тях и все още са лоши. Мисля, че… може да са свързани с Неферет. — Тя се обърна към мен и очите й ме замолиха да я разбера. — Не ви казах, защото исках да им дам шанс. Смятах, че те може да преоткрият човечността си, ако бъдат оставени на мира да си помислят или ако аз им помогна. Съжалявам, Зи. Нямах намерение да създавам проблеми и не исках да те лъжа.
Не можех да се ядосвам на Стиви Рей. Можех само да изпитвам облекчение, че най-после ми е казала истината.
— Понякога не можеш да кажеш на приятелите си всичко, което ти се иска — рекох аз.
— О, Зи! Нали не ме мразиш? — изхлипа Стиви Рей.
— Не, разбира се. И аз пазех страшни тайни, затова те разбирам.
— Къде са те? — Въпросът на Деймиън изглеждаше груб, но гласът му беше нежен и топлите му кафяви очи бяха изпълнени с разбиране.
— Те са в тунелите под депото. Затова затворих тунела от пръст, който направих, за да доведа всички тук. Не исках другите да ни последват и да създадат проблеми на монахините.
— Трябваше да ни предупредиш снощи — обади се Дарий.
Щях да разположа постове, докато всички спяха.
— В другия край на твоя тунел има лоши червени новаци? — Ръката на сестра Мери Анджела докосна броеницата на врата й.
Вие не бяхте в опасност, сестро. Дарий, не беше необходимо да разполагаме постове. Дневната светлина влияе на другите хлапета. След като слънцето изгрее, те не ходят никъде, дори в тунелите.
Дарий се намръщи. Очевидно предпочиташе да бе изпратил пазачи. Сестра Мери Анджела не каза нищо, но видях, че пръстите й премятат мънистата на броеницата. И тогава забелязах, че червените новаци мълчат. Погледнах единствения друг червен вампир.