Измамата
Шрифт:
Но имаше поне малко късмет. Беше забелязал строителен контейнер и няколко бараки за инструменти в другия край и когато заобиколи сградата, намери врата от шперплат.
Две хапки и просто катинар бяха всичко, което държеше неупълномощените лица настрана, и той лесно ги разби с една тухла.
От другата страна на вратата имаше коридор, тъмен като в рог и миришещ на строителен прах, но вярната му запалка му осигури поне малко пътеводна светлина.
След няколко метра се озова в големия затворнически блок с килиите.
Слабата светлина на лятната нощ се стичаше през покривните прозорци високо горе. До тавана сигурно имаше двайсет метра, а между него и пода имаше няколко открити етажа и дълги редове килии.
Вдясно имаше метално стълбище и за кратко той обмисли дали веднага да не се покатери и да потърси легло. Но бързо осъзна, че първо трябваше да се хигиенизира.
Стомахът още го свиваше и въпреки принудителната баня, той още усещаше вонята на лайна от гащите си. Така че душът беше приоритет номер едно.
Продължи нататък по първия етаж, държейки запалката високо, за да придобие по-добра представа за мястото.
Действително сградата понастоящем беше хостел. Но затворническото усещане се беше запазило, а така в тъмното се засилваше многократно. Стотици, сигурно хиляди бедни копелета бяха клатили решетките през годините. Буквално казано.
Тесни килии, дебели каменни стени, солидни стоманени решетки на прозорците. Наказателен труд шест дни в седмицата и апетитна диета от вода и хляб.
Мамка му, това доста се различаваше от собственото му затворническо преживяване, колкото и тежко да беше то…
Стресна го внезапен шум. Металически удар, който дойде някъде откъм мрака от дясната му страна.
Той изчака няколко секунди, опита да премести запалката така, че да вижда по-добре. Но помещението беше твърде голямо и катраненият мрак бързо поглъщаше трепкащата малка светлина.
Преглътна няколко пъти и му беше трудно да не настръхне. Нищо чудно всъщност: първо, че мястото беше адски creepy, второ, че беше подгизнал и насран.
Звукът сигурно беше дошъл от електрическо табло или нещо подобно.
За всеки случай изчака още минута. Но всичко беше тихо.
Време бе да намери душа…
Няколко метра по-напред успя да различи очертанията на метална табела, която стърчеше от една от дебелите стени. Вдигна запалката, за да прочете какво пишеше:
Yes!
Остави торбите до вратата и продължи към всекидневната, без да пали лампата.
Миришеше на застояло.
Зимата бяха обсъждали дали тя да не продаде апартамента си. Двустайният на Мике беше по-голям и на по-централно място, а с парите щяха да могат да купят едностайния в съседство и да избият стената.
Но тя се колебаеше, избягвайки дискусията достатъчно дълго, че съседният апартамент да се продаде. Може би още тогава беше предчувствала, че няма да се получи, че има нужда от backup-plan.
Отвори
Счупена връзка, сведена до четка за зъби, малко смачкани дрехи, две наръфани книги и няколко други случайни предмета.
Изритана и зарязана в един и същи ден. Добра работа, Нормен…
Странно, но за работата я болеше повече. По някакъв начин да я изхвърлят, беше ултимативният провал. С Мике отдавна се бяха отдалечили, в това всъщност беше напълно прав. Имаше причини, поради които тя предпочиташе времето, когато двамата просто се срещаха тайно, и по-късно, когато тя се промъкваше зад гърба му с Тобе Лунд. Цялата тази сигурност и предвидимост, към която повечето хора изглежда се стремяха, я караше да настръхва. Държеше я будна по цели нощи.
А хапчетата за щастие също не и помагаха особено.
През последните месеци се беше опитала да открие нови начини да се справи с безпокойството си. Повече тренировки, часове, прекарани на стрелбището, и преди всичко повече работа. Купища работа.
Но всички тези методи бяха просто начин да отложи неизбежното. Чисто и просто вече не беше влюбена в Мике, а може би дори никога не го бе обичала.
Не и истински…
Жалко, защото гой беше добро момче, наистина добро.
Но когато погледнеше назад, добрите момчета не бяха точно по вкуса и. Според всички конвенции сега трябваше да се затвори в апартамента, да облече халат, да яде Rocky Road 55 направо от буркана и да превърти десетина сезона на някой американски ситком.
55
Шоколадов сладолед с ядки и бонбони от бяла ружа. — Б.пр.
Но сърцераздирателната и мъка всъщност се състоеше главно от уморено разочарование, примесено с няколко лъжици облекчение. Освен това нямаше време да се самосъжалява.
Банковият сейф, Блек, Стигсон, чичо Таге/Андре Пелас и видяното в апартамента на Хенке — вероятно всичко беше свързано по някакъв начин и тя трябваше да опита да разбере как.
Отвори шкафчето в банята, избра съответното шишенце и взе лекарството си за вечерта.
После извади визитната картичка от джоба си и взе телефона.
Шишенцето с хапчета, мокрият пакет цигари, запалката, ключовете от апартамента, ролка подгизнали банкноти от тайния му stash…
Той подреди предметите на перваза в голямото помещение с душовете. Плочките по стените отразяваха малко от светлината отвън — достатъчно, за да може да се ориентира без запалката. В единия джоб на якето си намери евтиния телефон с предплатена карта, който беше получил от бандата във ветеринарната клиника.
Шит, мислеше, че вече го е дичнал горе в парка.