Измамата
Шрифт:
— Тоалетната не функционира, но зад плевнята има стар външен клозет.
— Еех, old school сране… — ухили се HP, но без да получи отговор.
Оперирани от хумор паляци!
Все тая. Имаше седем часа, за да разгадае кой тук беше приятел и кой беше враг. Най-добре да почне веднага.
Писмото лежеше на килима в антрето заедно със сутрешния вестник.
Беше плик с прозорче с нейното име и тя първоначално си помисли, че е сметка. Затова изчака с отварянето му, докато си налее чаша кафе и седне на дивана. Но когато все пак отвори плика, видя, че писмото съдържаше нещо съвсем различно. Върху листа хартия А4 с името и в заглавната част имаше само два реда. Първият беше адрес на уебстраница. Вторият съдържаше две тъжни смайлита.
Манге, едва ли можеше да е друг.
Тя
Отвори се логин прозорец с полета за потребителско име и парола. След известно колебание тя написа пълното си име на горния ред. Но нямаше представа каква парола искаше страницата. Тя огледа плика от горе до долу, но без да намери някаква следа.
Накрая написа Mange и натисна enter.
Грешна парола, съобщи страницата.
Мамка му!
Тя пробва отново, този път с думата Henke.
Грешна парола, остава един опит.
Само един опит.
Отиде в антрето, за да провери да не би да е получила и второ писмо, съдържащо логин данните. Но не намери нищо.
За всеки случай прочете писмото отново, вдигна го, както и плика, срещу светлината, за да опита да определи дали има скрити послания.
Но единственото отклонение, което намери, беше, че подателят беше написал името и с ck, вместо с двойно с.
Точно Манге би трябвало да знае как се пише името и?
Освен ако…
Тя написа думата Rebecka в полето за парола и натисна enter. Прозорецът смени цвета си и изведнъж тя влезе.
Сайтът напомняше на страница в Уикипедия, всъщност беше толкова подобен, че и беше трудно да открие разлика. Но беше сигурна, че точно тази страница я нямаше в публичното интернет пространство.
Позната още като Цирка, Събитието или Представлението — е името на секретен военен проект, стартиран в САЩ вероятно по някое време през петдесетте години.
Първоначално Играта е разклонение на така наречения MK-ULTRA проект, изследващ различни видове промиване на мозъка и mind control (виж също понятието Манджурски кандидат).
За разлика от MK-ULTRA, където опитват да накарат кандидатите да изпълняват определени действия чрез различни видове наркотици и груби принудителни средства, учените в Играта работят с коренно противоположен подход.
Използвайки различни видове мощни позитивни стимули като признание, оценяване и идолопоклонничество, те постигат успешни резултати с много от опитните обекти, склонявайки ги на действия, които в началото на експеримента са посочили, че никога не биха извършили.
В Играта опитните хора, всички от които притежават нарцистични черти, са поставяни в различни ситуации в съответствие с психиката им.
Някои преживяват усещането, че участват в спортно състезание, други — че се намират насред филм или политическо събитие от голяма важност. Общото за всички обекти е, че са третирани като звезди и че са манипулирани да си мислят, че има голяма маса хора, която им се възхищава и следи всяка тяхна стъпка.
Подсилвайки по различен начин преувеличената представа на опитните хора за самите себе си и превръщайки ги в главните действащи лица в един по-голям контекст, учените успяват изключително бързо да накарат много от тях доброволно да изместят границите си и да извършат редица драстични действия.
Някои членове на военния персонал, обвързани с проекта, започват дори да залагат колко далеч са готови да стигнат опитните обекти, откъдето произхожда и името Играта.
Както MK-ULTRA, така и всичките му странични проекти са прекратени през седемдесетте години, но съществува информация, според която Играта се е откъснала и е започнала собствен живот.
Информацията твърди, че Играта, водена от човек, наречен Водача, чрез различни видове усъвършенствана психическа манипулация кара наглед обикновени хора да извършват необясними и понякога драстични постъпки. Според същите данни Играта е организирала структура от различни помощници, т.нар. Мравки, които допринасят с информация и по-прости мисии. Те прокарват пътя за по-активните участници, които се наричат Играчи.
Има редица добре известни събития, които понякога се приписват на Играта, като например
Недостигът на информация се отдава на това, че Играта използва голяма част от ресурсите си, за да остане скрита, като по този начин в някои кръгове именно самата липса на доказателства парадоксално се счита за индикация, че Играта действително съществува.
Ребека прочете страницата поне три пъти, след което направи скрийншот и разпечата няколко копия на принтера си.
Всичко се връзваше перфектно с разпокъсаните истории на Хенке и с нейните собствени наблюдения, но също така и с информацията, която чичо Таге и беше доверил.
Наистина имаше Игра, която манипулираше хора да вършат различни неща. Сили, които можеха да докарат Играчите до абсолютно откачени постъпки.
Фиксирани в себе си нещастници, които считаха, че светът не оценява напълно уникалните им способности и величие, готови да направят почти всичко, за да получат най-накрая признание.
Точно такива като Хенке.
И баща и…
Но чия версия беше вярната в действителност?
Чичо Таге и беше помогнал с историята в Дарфур, когато беше заподозряна в служебно нарушение, но също и с лиценза за оръжията, а сега и със записа от трезора.
Беше и разказал за тъмното минало на баща и и макар да се наложи да изтръгне една част от информацията, той в крайна сметка и беше доверил повече тайни, отколкото беше позволено.
От друга страна, тя познаваше Манге, откакто се помнеше, и мисълта, че той е криминален mastermind все още и се струваше, меко казано, нереална. Но Манге неоспоримо я беше лъгал право в лицето, той всъщност сам си го призна. Всичко, което и бе дал, беше информацията на уебстраницата, информация, която на практика не доказваше нищо.
Така че чия версия всъщност беше истина?
На кого можеше да се довери?
Кой от двамата можеше да и помогне да спаси Хенке?
Тя се облегна назад в дивана и отново преговори всичко, което се беше случило през последните дни, но чувството, че пропуска нещо, продължаваше да не я оставя на мира.
Въпреки че беше средата на лятото, дървената рамка под гъза му беше ледена.
Между дъските на външния клозет имаше пролуки, пропускащи достатъчно дневна светлина, за да може да види щипалките, които влизаха и излизаха, пълзейки, през прага.
Джеф и Хаселквист се бяха захванали с оборудването направо след брифинга. Беше се надявал да има шанс да поговори необезпокояван с Нора, но тя, изглежда, предпочиташе да виси с Манге в кухнята. Така че вместо това от пълното му внимание се облагодетелства майката природа.
Доста sweet да се изтропаш така сред зеленината, поне през лятото. Тоалетна хартия, естествено, нямаше, но купчината пожълтели стари вестници сигурно щеше да свърши работа. Освен това много практично решаваха почти натрапчивата му нужда да чете нещо, докато сере.
Упсала Нюа Тиднинг 70 .
Е, точно този брой беше от 1986-а, така че не беше баш нов.
Първият мъж, заподозрян в убийството на Палме. Самият него го затриха по-късно в Щатите, ако не се бъркаше… Като стана дума за САЩ, PayTag бяха, меко казано, nasty копелета. Те и Водача го бяха прецакали няколкократно, заради тях го измъчваха в Дубай, а после го използваха като инструмент, за да потопят ArgosEye и да направят от сламената вдовица Анна новата си суперзвезда…
70
Упсалски нов вестник, либерален сутрешен вестник, излизащ в Упсала, четвъртият по големина град в Швеция. — Б.пр.
И той какво получи в замяна?
Някой и друг милион за утеха, цифра, която сигурно беше просто десетична запетая в счетоводството на PayTag. Скапана грешка при закръглянето!
Освен това през последните седмици се опитваха да го пречупят, а бяха и доста близо до успеха. А сега обединените полицейски сили на цяла Швеция бяха по петите му… Така че защо, по дяволите, беше толкова тъп да се съгласи отново да пъхне глава в бърлогата на лъва?
Е…
Отмъщението, естествено, беше движеща сила, и то адски силна.