Измамата
Шрифт:
— Окей, горе-долу както си мислех… — промърмори HP.
— К’во?
— Преди няколко седмици те ми пуснаха цяла браузинг история плюс всичките ми есемеси до теб и Бека. Малко предупреждение, за да ми покажат, че ме държат под око. Не схванах съвсем как са се добрали до всичко толкова бързо от толкова различни източници. Но сега разбирам. Нужно е било само да натиснат няколко копчета…
Манге кимна.
— Продължавай… — HP махна с ръка.
— Окей, вече си схванал същественото, но скоро няколко от големите хранителни вериги също ще се включат, а след това и почти всички
— Здрасти, Луде, Ребека е, сори че ти звъня толкова късно…
— Ъъ, няма проблеми. И без това бях буден…
Тя чу, че лъже, и му даде няколко секунди да се разбуди.
— Какво мога да направя за теб, Нормен? — каза той после, с не чак толкова сънлив глас.
— Искам да се върна на работа.
— Ъ, окей. Не би трябвало да има проблеми. Звънни на „Човешки ресурси“ след девет и те ще ти помогнат. Ще отнеме две седмици или някъде там…
— Не, не, нямам време за това. Искам да се върна сега, незабавно. Сватбата е утре и сам каза, че ви трябва всеки охранител, до когото можете да се доберете.
— Да, разбира се. Но сама разбираш, че…
Той прочисти гърло.
— Значи, докато продължава цялата тази работа с брат ти, не мога да те взема независимо колко искам. Стигсон ще откачи, ако дори само го предложа…
— Питай го!
— К’во?
— Обади му се и го питай!
— Не те разбирам, Нормен…
— Моля те да звъннеш на Стигсон и да го питаш дали е окей да се върна на служба. Ще бъдеш ли така добър да го направиш, ако може веднага?
За няколко секунди настъпи мълчание.
— Добре — промърмори после той. — Но вече знам какъв ще бъде отговорът.
Аз също, помисли си тя.
— Най-долният етаж в Крепостта е отделен за специален клиент. Всичко е строго секретно…
Манге се огледа през рамо, сякаш се притесняваше, че някой може да подслушва.
— Но лично аз мисля, че този клиент е повече от обикновен потребител. Може би тайният наемател на долния етаж всъщност е човекът, който стои зад целия PayTag груп. Но вместо да рискува собствената си скъпоценна търговска марка, той използва PayTag като фронт, като стъкло на кола, в което насекомите се блъскат и измират, докато истинските собственици стоят удобно и безопасно на шофьорското място от другата страна.
— И кой ще да е това?
Манге сви рамене.
— Ти как мислиш? Кои предприятия имат най-голяма тежест в бранша на събирането на информация? Кои са тези, които постоянно измислят нови услуги, за да изкопчат от нас какво точно правим, къде се намираме, какво търсим най-често или дори — какво мислим?
HP помисли няколко секунди.
— Има предостатъчно кандидати. Интернет търсачки, социални мрежи…
— На прав път си, млади падауан…
Манге затвори капака на лаптопа.
— Гугъл, фейсбук, туитър и някои други са схванали, че останалите сме твърде тъпи, за да разберем.
— Че…
— Че
— Потребителите — промълви HP.
— Правилно! Или може би още по-точно информацията, която потребители сами предоставят. Цялата им история се съхранява в системата, коментари, споделяния, снимки, плейлисти, лайкове…
Манге започна да се зачервява.
— Как се предвижда бъдещето, HP? Ами, като погледнеш назад към миналото, това е basic правило за който и да е прогнозист. Колкото повече информация имаш за миналото, толкова по-сигурна е прогнозата ти за бъдещето. Но представи си следното…
Манге спря за миг, за да си поеме дъх.
— Представи си, че миналото, миналото на ВСИЧКИ е събрано на едно и също място? Държавни и медицински регистри, потребителски навици, предпочитания в социалните мрежи и търсачките. Всичко в една гигантска база данни? И трябва просто да съпоставиш информацията. След това остава само да въведеш каквито искаш ключови думи, за да проследиш тенденциите. Колко души са се разболели от рак през коя година, колко предпочитат бели коли пред сини, кои възрастови групи са най-предразположени към престъпления, кои търсят най-много дадена търговска марка, кои са най-активни в туитър, къде живеят, каква музика слушат, кои книги четат и какво си купуват от супермаркета в сряда преди заплата…
Той отново направи пауза за въздух.
— Този, който контролира миналото, управлява бъдещето, това го пише Оруел в 1984 и безспорно има право. Само че аз твърдя, че проектът PayTag е още по-хитро измислен…
Нова пауза и HP не се сдържа да се наведе напред.
— Този, който управлява бъдещето, HP. Който го управлява, без никакво съмнение… в действителност е този, който притежава миналото. Именно с това се занимава целият проект PayTag!
HP запали цигара. Умишлено не бързаше, за да успее да помисли.
Всичко това беше, меко казано, малко трудносмилаемо. Пък и далеч не беше първата конспиративна теория, която чуваше. Предния път беше Ерман, който нищеше Играта, сега беше Манге с PayTag.
Но ако беше научил нещо през последните две години, то беше, че никоя теория, колкото и пресилено да звучеше, не можеше да се отхвърли изцяло. Няма дим без огън, поне не и когато ставаше дума за Играта.
Освен това всичко, което Манге беше разказал, съвпадаше доста точно с малката демонстрация, на която самият той стана свидетел на компютъра в библиотеката. Или може би още по-добре, съвпадаше с малкия backup план, който постепенно беше започнал да майстори. Правеше го още по-добър…