Измамата
Шрифт:
— Добре.
Той обърна гръб на Хаселквист и запрати едната половинка от симкартата към близкия храст коприва.
— Онова там в колата…
— Имаш предвид GPS кутийката.
Той метна другата половина между смърчовете.
— Да, точно… Разбираш ли, тъкмо я бях намерил, когато ти изскочи. Разтоварвах нещата и един от саковете се беше заклещил под седалката. Когато го дръпнах по-силно, GPS предавателят се изтърколи от него. Точно тогава ти отвори вратата…
— Окей…
— Твой ли е?
— К-кво? — HP се обърна.
— GPS
— Да, разбрах, Кента. Не, не е мой…
— Окей, исках само да проверя. Нали ти седеше най-отзад и си помислих…
HP поклати глава.
— Nope, не е мой. Може би си е бил към буса?
— Не ми се вярва…
— В такъв случай предлагам незабавно да се отървеш от него.
— Разбира се, само първо ще питам Джеф, в случай, че е негов. Той беше взел буса за няколко дни, докато разузнаваше…
— Окей, направи то.
— Ще се видим след малко, значи…
Хаселквистът се изниза и HP изчака още няколко минути, преди да извади нова симкарта от джоба на панталоните си. Той я намести в телефона, който беше взел от Манге, включи го и въведе пинкода.
Текстовото съобщение се появи почти незабавно.
Готово!
Скрит номер, но въпреки това той знаеше кой го беше изпратил.
Проклетият Рехиман беше бърз.
Преоблякоха се мълчаливо. Черни тесни неопрени, гумени обувки и непромокаеми скиорски маски, които правеха жегата нетърпима и HP почти веднага разкара своята. Ама че уникални идиоти!
— Всичко е намясто — чу той Манге да казва откъм багажника на полото.
— Искам все пак да проверя — отвърна Джеф.
— Ама времето…
— Ще стигнем — прекъсна го Джеф. — Винаги има време да се провери оборудването…
Манге изглежда се беше предал, защото щом HP заобиколи колата, капакът вече беше отворен.
— Водолазна екипировка, надуваема лодка, комплект за заваряване, взривно вещество… — изброяваше Джеф на себе си, докосвайки с ръка различните черни сакове в багажника.
Думите взривно вещество стреснаха HP, той получи внезапен flashback от Е4 преди две години, когато беше плъгнал телефона си в подобен сак. Сак, пълен с толкова експлозиви, достатъчни да вдигнат цяла сграда във въздуха.
Почти две години беше вярвал, че е взривил мозъка на Играта till Kingdom Come 73 . Но според Манге това беше просто илюзия, старателно имплантирана от Водача в мозъка му. Истинската Звезда на смъртта не е била в стара офис сграда в Шиста. Беше дълбоко в подземна инсталация само на два часа от тях.
73
Фразата се превежда буквално „Докато дойде Твоето Царство“ (от англ.) и идва от християнската молитва „Отче наш“. Използва се в смисъл завинаги, до края на света. —
Но ако всичко, което беше преживял, чак до последните няколко дни беше просто изпипан mindgame, какви гаранции имаше, че това, което се случваше сега, беше истинско?
Бореше се с този проблем от няколко дни.
Дори и ако решеше да се довери на Манге, пак нямаше гаранция. Манге като че ли казваше истината, доколкото можеше да прецени, той наистина вярваше на разказа си. Но ако разказът не беше негов?
Ами ако някой друг играеше mindgame е Манге точно както бяха направили и е него? Ако това, което бяха напът да направят, всъщност беше просто още една част от още по-сложен план?
Това беше проблемът с конспиративните теории. Ако човек започнеше да приема съществуването им, беше невъзможно да се каже къде всъщност свършваха.
Just because your paranoid, doesn’t mean they aren’t after you…
— Тихо! — каза внезапно Джеф и подаде глава от багажника. — Чухте ли го?
Никой не каза нищо.
— Кое, Джеф? — изкряка Хаселквист след няколко секунди.
— Ето!
Приглушен пулсиращ звук като че се приближаваше от изток.
HP веднага схвана какво беше това. Направи няколко бързи скока, хвана голямата плъзгаща се врата и я задърпа.
— К’во правиш, беее… — викна Джеф.
HP го игнорира.
Звукът се приближаваше все по-бързо, блъскайки тъпанчетата на ушите като парен чук.
Портата беше почти затворена, оставаше само около метър и HP увисна с цялата си тежест на дръжката. Но вратата се забави, тръгна накриво и накрая спря с остро скърцане.
Пулсиращият звук изведнъж отекна между сградите, усилвайки се дотолкова, че вибрациите се усещаха с гръдната кост, и чак сега останалите също започнаха да схващат.
Хеликоптер, адски нисколетящ, който щеше всеки миг да се появи над върховете на дърветата. HP направи нов опит да затвори портата. Но колелото в края изглежда беше изскочило от релсата и портата стоеше като камък.
Той сви колене с крилото между краката си и задърпа дръжката с цялата си тежест. Изведнъж без никакво предупреждение портата се освободи и полетя право към гърдите му. Той се метна настрани и за една педя се размина с това главата му да бъде заклещена.
— Сори! — викна Джеф, който продължаваше да държи другия край на крилото.
В следващия миг хеликоптерът забуча над двора и от пулсиращите перки на ротора ушите на HP почти заглъхнаха.
Той и Джеф инстинктивно приклекнаха, докато се опитваха да мернат хеликоптера през разнебитения покрив.
Той като че кръжеше само на няколко метра над плевнята.
HP хвърли бърз поглед към останалите. Джеф изглеждаше изцяло съсредоточен върху хеликоптера, същото важеше и за Нора. Хаселквистът, от друга страна, бързо се шмугна в буса.
— Трябва да се махаме, и то веднага! — изкрещя той, докато се качваше на шофьорското място.