Измамата
Шрифт:
— Ами, Кента, приятелят ми Рейн… искам да кажа Рехиман е цар в тая работа със сигурността. Отне му само десет минути да намери слабостите в системата им. Обикновен, некриптиран имейл между Крепостта и караулното. Всичко, което Рехиман трябваше да направи, беше да разбере адресите и да създаде клониран акаунт, който изглежда сякаш идва от Крепостта…
— И хоп, посещението ни се оказа обявено, да, схванахме още първия път, като ни разказа. Но още не сме приключили. Най-трудното предстои…
HP отвори уста, за да среже Свъсенквист, но се отказа в последния
— Ето я табелата.
Нора посочи вдясно.
— Shit, какво място…
Те стигнаха дъното на падината и излязоха на голям и равен чакълест терен. Право срещу тях се намираше двуетажна постройка и нещо, което вероятно представляваше гараж. Зад и над сградите се извисяваха скални стени поне на трийсет метра право нагоре.
— Има само един изход… — промърмори Хаселквистът и погледна в огледалото.
Паркираха от дясната страна на сградата до една индустриална врата с правилната табела.
Една от гаражните порти в зданието отсреща беше открехната и на HP му се стори, че мерна нещо вътре, което приличаше на тъмен минибус. Сърцето му започваше да бие все по-силно.
Някъде излая куче и шумът отекна из малката падина, преди да изчезне в мрака на лятната нощ.
Успокой се, по дяволите, HP, и се придържай към плана…
Пое си дълбоко дъх, пъхна ръка в джоба и опита дръжката на електрическия пистолет.
— Окачете си респираторните маски около врата. Всичко трябва да изглежда автентично — каза Нора. — Джеф, готов ли си?
— Да, готов съм — отвърна брат и.
— Добре тогава, да тръгваме. Този път аз ще говоря…
Тя кимна кратко на HP. След което отвори вратата.
— И така, както всички знаете, утре е големият ден. Боговете на стихиите са с кралската двойка, времето ще е ясно, което означава, че ще се придържаме към план А: открита каляска, вместо „Шугласвагнен“ 76 , както бяхме препоръчали. Но PR отдела иска двамата млади да са близо до гражданите и да не седят зад стъкла и рамки…
76
Юбилейната кралска карета, която носи името на модела, към който принадлежи — sjuglasvagn (буквално карета със седем прозореца), покрити конски карета с по три прозореца от двете страни и един отпред. — Б.пр.
Рунеберг сви рамене.
— От друга страна, на практика ще прекарат остатъка от живота си именно зад стъкла и рамки, така че можем да им осигурим този последен малък залък свобода…
Той натисна дистанционното и смени изображението.
— Ще имаме бегачи точно както при предишната сватба. Шест броя, трима от всяка страна на каляската. Два отбора, като всеки ще избяга половината от разстоянието.
Той посочи снимката, на която шестима
— Както виждате, с годините ставам по-красив.
Той насочи лазерната показалка към лесно разпознаваемата фигура най-отпред вдясно. Из стаята се разнесе лек смях. Очевидно на снимката Рунеберг беше напът да каже нещо по радиото, защото беше направил любопитна гримаса.
— Ще разположим три ескортни автомобила зад втория конен отряд. Две за backup в случай на евакуация и един ван за бегачите точно като предния път. Въпроси дотук?
Никой от тридесетимата охранители в стаята не каза нищо.
— Добре, тогава мисля за кратко да дам думата на кралския отговорник по сигурността. Той има да каже някои неща и препоръчвам всички да слушат внимателно.
Рунеберг направи жест към Таге Самер, който седеше на стол малко встрани. Рсбека го беше видяла още когато влязоха в конферентната зала, но въпреки това сърцето и заби малко по-силно, когато той се изправи и закопча сакото си.
Мъжът от другата страна на малкото гише запрелиства листата пред себе си.
— Смяна на филтър — каза той по малката си радиостанция, — чул ли си нещо за това, край?
Радиостанцията изпука.
— Не — отвърна гласът от другата страна.
— Провери ли дневния график, край?
— Йеп, няма нищо. Системата също не алармира, край.
Настъпи кратко мълчание.
Мъжът сви рамене и се ухили на Нора.
— Съжалявам, но не мога да ви допусна, без да подсигуря зелена светлина от шефа…
— Разбирам — каза тя. — Можем, естествено, да обърнем и да се прибираме, но звучеше като че е спешно, когато ни се обадиха…
Тя се престори, че проверява часовника си.
— А и вече се забавихме. Ако се получи прегряване…
Мъжът отново се засмя.
HP му се издразни едва две секунди, след като влязоха в малкия офис: трениран, зализана назад коса, мазнярска усмивка, кокалести скули. Твърде голям красавец за такова място…
Той направи няколко предпазливи стъпки, приближавайки се, за да може да надникне над малкото гише.
Тъмносин оребрен пуловер, съответстващи му панталони със странични джобове и черни лъснати кубинки. На маса малко зад него имаше купчина жълти предпазни каски, а над рафт с радиоапарати висяха различни връхни дрехи в ярки цветове. Общо взето точно каквото можеше да се очаква да се види в сервизния отдел.
И все пак имаше нещо, което го смущаваше…
Радиото изпука отново:
— Окей, слушай, не мога да се свържа с Якобсон по телефона. Сигурно е зает с онова другото. Но ще направим така… Хората горе да изчакат засега, а ти слез във вентилаторното и провери, край.
— Не може ли някой от нас да дойде? — вметна Нора, преди мъжът да успее да отговори. — Така поне ще можем да отбележим, че сме инспектирали филтъра намясто и шефът няма да ми пили на главата. Знаеш как е… — тя му се усмихна и наклони глава настрани. Съдейки по тъпото му ухилване, номерът, изглежда, проработи.