Маршрут 666
Шрифт:
— Дано да ти е удобно — промърмори с фалшива любезност и предвидливо тикна пурата под носа си. — Разполагаш с пет минути.
— Ще ти призная нещо, Винсънт — небрежно подхвърли скитникът. — Чувствам се точно толкова удобно, колкото може да се очаква при моето състояние.
Дагоста зяпна, пурата се изплъзна от пръстите му и тупна на бюрото.
Скитникът я проследи с неодобрителен поглед.
— Жалко, че продължаваш да пушиш — каза той. — Все пак е добре, че демонстрираш по-добър вкус. Доколкото мога да видя, използваш тютюн от Доминиканската
Все още лишен от дар слово, Дагоста едва-едва поклати глава. Този глас с характерната южняшка напевност му беше до болка познат, но по никакъв начин не можеше да го свърже с вонящия бродяга пред себе си.
— Пендъргаст? — едва чуто промърмори той.
Мъжът кимна.
— Но какво, за Бога…
— Надявам се да ми простиш, но исках да се убедя в качествата на дегизировката си — отвърна онзи.
— О, Господи!
Хейуърд направи крачка напред и внимателно го изгледа. За пръв път изглеждаше объркана.
— Лейтенант?
Дагоста си пое дъх и махна към брадясалия тип на стола, преметнал крак върху крак и положил ръце в скута си.
— Сержант, искам да ти представя специалния агент на ФБР Пендъргаст.
Очите на младата жена за миг се преместиха на бездомника, после отново се върнаха върху лицето на лейтенанта.
— Я стига глупости! — отсъди тя.
Пендъргаст избухна в доволен смях, облегна се назад и подпря брадичката си с длан.
— Приятно ми е да се запознаем, сержант. По обясними причини ще се въздържа от ръкостискането…
— Не си правете труда — побърза да го успокои Хейуърд, но подозрението в очите й остана.
Лейтенантът най-после се освободи от вцепенението, скочи на крака и сграбчи деликатните китки на госта.
— Господи, Прендъргаст, ужасно се радвам да те видя! Напоследък постоянно си задавах въпроса накъде си отнесъл кльощавия си задник. Чух, че си отказал директорския пост в нюйоркската централа, но не съм те виждал от…
— От „музейните убийства“, както ги нарекоха вестниците — кимна Пендъргаст. — Гледам, че пак са на първа страница.
Дагоста намръщено кимна и се върна на мястото си.
— Проблемът ти е сериозен, Винсънт — въздъхна Пендъргаст след кратка справка с картата. — Серия жестоки убийства над и под земята, скован от страх елит, а за капак на всичко — нарастващи слухове за нова поява на Мбвун.
— Нямаш представа колко си прав, Пендъргаст — мрачно се съгласи Дагоста.
— Имам, при това отлична, ако ми позволиш тази малка поправка. Всъщност, отбих се да попитам дали имаш нужда от помощ.
За миг лицето на Дагоста се проясни, но после в очите му се мярна подозрителност.
— Официално ли?
— Полу — усмихна се Пендъргаст. — Страхувам се, че това е най-доброто, което мога да ти предложа. В последно време, малко или много, имам възможност да избирам текущите си задачи. В продължение на една година се занимавам с технически проблеми, с които ще те
— Защо тогава не съм ти виждал очите почти две години? — любопитно го погледна Дагоста. — Едва ли има друг град по света, който ще ти предложи по-богат подбор от интересни случаи.
— Не и за мен — наклони глава Пендъргаст.
Лейтенантът се обърна към Хейуърд и промърмори:
— Това е единственото хубаво нещо, което ми се случва от началото на разследването.
Бледосините, странно контрастиращи с мръсотията очи на агента бавно се местеха по лицата на събеседниците му.
— Ласкаеш ме, Винсънт. По-добре да се залавяме за работа. След като външният ми вид се оказа достатъчно убедителен за вас двамата, възнамерявам да го изпробвам и под земята, при това в най-скоро време. От вас очаквам да ме вкарате в час.
— Значи приемате, че случаят „Уишър“ и убийствата на бездомниците са свързани? — попита Хейуърд, все още запазила известни съмнения към посетителя.
— Абсолютно, сержант… Хейуърд беше, нали? — рече Пендъргаст и изпъна гръб. — Случайно първото ви име да е Лора?
— И какво, ако е? — отвърна сдържано младата жена.
Пендъргаст се отпусна отново назад.
— Чудесно — тихо промълви той. — В такъв случай позволете да ви поздравя за статията ви в списание „Социология на отклоненията“ миналия месец. Изключителен анализ на йерархията в подземното общество.
Хейуърд видимо се притесни, лицето й пламна. Явно не беше свикнала на комплименти.
— Сержант? — любопитно я погледна Дагоста.
— Предстои да защитя дипломна работа в Нюйоркския университет на тема „Кастовата структура на подземните общества“ — поясни тя, като продължаваше да гледа встрани. След това се извърна рязко и предизвикателно го погледна в очите, очевидно очакваше някаква подигравка.
— Но това е много хубаво! — възкликна лейтенантът, малко изненадан от агресивния тон. Защо не му е казала досега? За тъпак ли го е вземала?
— Но защо публикувате в такова неизвестно издание? — поинтересува се Пендъргаст. — Бих казал, че бюлетинът на правоохранителните органи е по-подходящо място.
— Шегувате ли се? — усмихна се Хейуърд, успяла да възвърне самоувереността си.
И Дагоста разбра. Жена, при това дребна на ръст, тя трудно се справя в прочистващия отряд на транспортната, пълен с мускулести грубияни. И по тази причина държи в тайна научните си изследвания върху контингента, да не говорим за престижните научни степени. Представи си как биха я емнали онези главорези и поклати глава.