Мусон
Шрифт:
После Том накара всеки по отделно да повтори задачата си, за да не стане объркване в тъмното. С Люк и тричленния му екипаж бяха общо петнадесет. Останалите — стари кримки от „Серафим“, събрани набързо от Аболи и Алф. Повече от достатъчно за предстоящата задача.
— Вятърът е източен и според Люк, към полунощ ще се усили. Не забелязах да привързват главното платно, така че трябва да се вдигне с едно дръпване на фала. — Том погледна Нед Тайлър с грубото му, осветено в жълто от фенера лице. — Мастър Тайлър, ти ще отидеш на руля, няма да участваш в боя. Люк ще ни води с „Гарвана“ — на кърмата си ще окачи фенер. — Когато всеки разбра, какво се иска
Още преди отплаването бе наредил всички да са в тъмно облекло, а сега фенерът премина от ръка на ръка и намазаха ръцете и лицата си със сажди. Последваха неизбежните закачки с Аболи, който нямаше нужда да се цапа, поради естествената си пигментация, след което всички се увиха в плащовете си покрай фалшборда, за да хапнат малко студено месо с хляб и да откраднат няколко часа сън.
В края на първа вахта Люк бавно започна да приближава „Гарвана“ към брега. При вятър откъм брега, те ясно долавяха звуците на сушата. Часовникът от една черковна кула така силно удари дванадесет, че можаха да преброят всеки удар. По нареждане на Том събудиха спящите. Те бяха малцина — повечето бяха будни поради напрежението на очакването.
На влизане в пристанището трябваше да се борят с насрещния вятър, но Том с радост плащаше тая цена, за сметка на попътния вятър на излизане. Скоро се запромъкваха между френските военни кораби, като минаха толкова близо до един трипалубник, че дочуха сънения разговор на котвената вахта. Никой не ги попита нищо и Люк насочи „Гарвана“ към каменния кей, където бяха видели чуждия кораб. Том клечеше на носа, вперил поглед напред, за да зърне френския кораб. Напълно възможно бе, да са се преместили или отплавали, но Том беше сигурен, че слезлите на брега още лочат по кръчмите, а капитанът ще изчака утрото, за да разтовари.
„Гарванът“ приближи бавно кея, като се промъкна между два закотвени кораба Том напрегна поглед, заслонил очи срещу отблясъците от светлините на крайбрежните къщи. Откъм кръчмите се носеха смехове и глъч, но корабите бяха безмълвни, с фенери на мачтите си.
— Заминали са! — прошепна Том отчаяно, когато приближиха на половин пистолетен изстрел от мястото, където бяха видели кораба, а сега нищо не забелязваха. Прокле се, задето не бе оставил резервен вариант именно за такъв случай. Понечи да нареди на Люк да обръща, когато сърцето му подскочи и лудо заби. Забеляза мачтата на фона на матовата светлина откъм къщите и разбра, че поради отлива ниската палуба на кораба се е спуснала под равнището на кея и затова корпусът не може да се види.
— Тука си е и ни очаква! — Погледна назад, за да се убеди, че хората му са готови. И те като него, клечаха край фалшборда. С почернените си лица приличаха на неподредени денкове багаж. Единствен Люк бе изправен в цял ръст до руля. Рязко го завъртя, а един от екипажа му бързо спусна главното платно с тихо съскане. „Гарванът“ намали ход и тихо приближи френския кораб, докато леко чукна борда му. Палубата му се извисяваше на шест стъпки над тяхната и Том приклекна, за да подскочи нагоре.
При лекия тласък от докосването на двата корпуса сънен френски глас възкликна:
— Nom de Dieu 79 !
— Нося съобщение за Марсел — отвърна Люк на френски.
— Няма никакъв Марсел тука! — сприхаво се озъби французинът. — Драскаш ми боята с боклукчийската си кофа.
— Нося петдесетте франка, дето му ги дължи Жак — настоя Люк. — Ще пратя един от хората си, да ти ги предаде.
Споменаването на такава голяма сума осуети всякакъв по-нататъшен протест и тонът на французина стана предразполагащ и лукав:
— Tres bien 80 . Дай ги на мене. Ще ги предам после на Марсел.
79
Nom de Dieu! (фр.) — В името Божие!
80
Tres bien (фр.) — Много добре.
Том чевръсто се прехвърли на борда на чуждия кораб. Французинът го очакваше облегнат на релинга с вълнена шапка на главата и глинена луличка в зъбите. Той се изправи и измъкна лулата от устата си.
— Дай ги!
Докато го приближаваше с протегната ръка, Том забеляза, че мъжът има великолепни засукани мустаци.
— Ей сега — отвърна той и го цапна с тояжка над лявото ухо. Без да пророни звук, човекът се строполи на палубата. В следващия миг, Аболи се метна през борда и тупна безшумно като пантера, на босите си крака. Том забеляза, че един от люковете при носа е отворен и отдолу се процежда слаба светлина. Спусна се по стълбата, с Аболи по петите. На тавана се люшкаше фенер и в светлината му Том забеляза три хамака, овесени в далечния край на каютата. Разбра, че не е преброил правилно членовете на екипажа. Докато прекосяваше каютата, мъжът в най-близкия хамак изведнъж седна и попита:
— Qui est la 81 ?
В отговор Том го прасна с все сила. Човекът легна на мястото си, но се обадиха тревожно от втория хамак. Аболи го преобърна и обитателят му тупна на пода. Преди да успее да извика пак, Том завъртя тояжката и той се отказа. Трети французин рипна от леглото си и търти към стълбата, но Том го хвана за голия глезен и го дръпна назад. Аболи сви огромен юмрук, заби го в главата му отстрани и мъжът замря.
— Други? — бързо се огледа Том.
81
Qui est la? (фр.) — Кой е там?
— Тоя беше последен — отвърна Аболи и хукна по стълбата. Том го последва към палубата. Фред и Реджи бяха прерязали въжетата и корабът бавно се отдалечаваше от брега. Викът на французина в каютата изглежда е бил приглушен и не привлече ничие внимание. Заливът бе все така тих и заспал, като преди.
— Нед? — прошепна Том и откъм кърмата се чу незабавен отговор.
— Слушам, капитане! — Дори в напрежението на момента Том изпита вълнение при това обръщение. Имаше си кораб и отново беше капитан.
— Добра работа! Къде е „Гарванът“?
— Точно пред нас. Вече вдигна платното.
При неговата мачта нещо се бавеха. В тъмното и на непознат кораб, не беше така лесно да се ориентират в множеството фалове. Французите използваха друга такелажна система. Том изтича при тях и заедно се заеха с разгадаването на въжетата.
Корабът им обаче се носеше по водата и бързо приближаваше друг закотвен съд. Том забеляза, че ще се блъснат достатъчно силно, за да стане беля. Някакъв французин извика от борда на другия кораб.