Мусон
Шрифт:
— Внимавайте, изроди тъпи! Ще ни блъснете!
— Пригответе се да отблъснем! — обади се на английски някой от хората на Том.
От борда на другия кораб последва незабавен вик:
— Merde! Ils sont Anglais 82 !
Том измъкна главния фал из плетеницата въжета и викна:
— По-чевръсто! Тегли!
Главното платно се вдигна по мачтата, корабът престана да се носи странично и улови вятъра. Инерцията успя все пак леко да го блъсне в закотвения съд и двата се отъркаха един о друг.
82
Merde! Ils sont Anglais! (фр.) —
Вече и други гласове крещяха:
— Англичани! Англичаните нападат!
Задрямал на кея часови, разбуден така грубо, гръмна с мускета си и изведнъж из цялото пристанище започна канонада. Нед водеше майсторски кораба и той бързо набираше скорост. Когато погледна напред, Том съзря жълтата светлина от кърмовия фенер на „Гарвана“, който излизаше към открито море.
— Кливерите! — заповяда Том и чу пляскането на боси крака по палубата към носа. Вече се бяха поориентирали в такелажа и двата кливера литнаха нагоре почти без забавяне. Корабът реагира тутакси — хвърли се напред, водата зашипя под вълнореза му и започна да настига „Гарвана“. Но френската ескадра се размърда, на някои от мачтите вече се изкачваха бойни светлини.
Вдъхновен от засилващата се суматоха, Том изтича при едно от оръдията. То бе детска играчка в сравнение с тежкото въоръжение на линейните кораби, закотвени наоколо. Молеше се да е заредено.
— Помогни ми! — викна към Аболи и двамата отвориха амбразурния капак и изтикаха оръдието напред. Том погледна навън и видя, че минават край един от големите кораби, който им закриваше половината небе. Нямаше нужда дори да се прицелва, просто запали подсипа на оръдийцето. Докато огънят стигне основния заряд мина цяла вечност. После оръдието ревна и отскочи назад. Том чу гюлето да разбива с трясък тежката обшивка на отсрещния кораб. Разнесоха се диви гневни викове, но корабчето се носеше напред. Палубата му бе така ниско над водата, че скоро се изгуби в нощта. Някой от военните кораби даде изстрел с тежко оръдие, но от дългия му пламък Том разбра, че гюлето изобщо не лети към тях. Така и не видя, къде точно попадна тяхното. Виковете продължиха, а единичните оръдейни изстрели постепенно се сляха в оглушителна канонада. Френските кораби стреляха по въображаемия английски флот, който ги нападаше. Барутният дим се спусна като гъста мъгла над двата малки кораба. Тя почти ги откъса един от друг и Том трябваше силно да напряга очи, за да не изпусне мъничката жълтеникава светлинка на „Гарвана“.
Глъчката и изстрелите скоро останаха назад и те излязоха от дима в сладкия нощен въздух. Дочу слаби гласове, английски гласове и разбра, че мъничкият екипаж на „Гарвана“ ги приветства. Собственият му екипаж остави за миг платната и закрещя в отговор. Не бе разумно да се насочват евентуалните френски преследвачи, но Том не искаше да ги спира. Видя зъбите на Аболи да се белеят в тъмнината и се усмихна в отговор.
— Къде са французите? — попита Том и трите мърляви фигури бяха извлечени от каютата, за да се присъединят към капитана си на кърмата.
— На носа има малка лодка — каза Том. — Сега ще спрем и ще ги свалим в нея. Да си вървят у дома с най-топлите ни благопожелания.
Натовариха четиримата мъже в малката лодка и ги отпратиха. Когато разбра какво става, френският капитан се изправи на носа на мъничката черупка, с щръкнали от яд мустаци и вдигнал високо над главата свити юмруци, ги изпроводи с поток отбрани хули.
— Майка ви е крава, която ви е изтърсила всичките през другата си дупка, мокри лайна такива! Да ви пикая в майчиното мляко! Слон да настъпи на баща ви ташаците дано!
— Я говори на английски, бе! — викна Люк в отговор. — Цялата красота на поезията ти отива нахалост. — И нощта бързо отнесе яростта на капитана.
Аболи помогна на Том да нагласи главното платно и когато то се опъна като тъпан, попита:
— Ето че си имаш кораб, Клебе. Как ще го назовеш?
— Как са го нарекли французите? — Попита Алф Уилсън и се надвеси над кърмата, за да прочете надписа в светлината на закачения там фенер.
— Hirondelle. Какво означава това?
— „Лястовица“ — преведе Люк.
— Хубаво име! — съгласиха се всички. — Наистина лети като птица.
— Не обаче на тоя забравен от Бога език — възрази Том. — На благозвучен роден английски „Лястовицата“! Ще пием за негово здраве, след като го вържем за кея в реката. — Всички нададоха радостни викове.
При изгрев-слънце бяха стигнали Шиърнис и макар „Гарванът“ да опъна всички платна, той изоставаше далеч зад кърмата на „Лястовицата“. Не можеше да се мери с нея. Корабът се носеше по вятъра и хвърляше бели откоси встрани, когато носът му пресичаше гребена на оловносивите вълни.
— Харесва му, да се носи на свобода! — радваше се Нед Тайлър с лице цяло покрито от мрежа весели бръчици. — Ще трябва да му закачите една голяма шамандура отзад, да го позадържа малко.
„Лястовицата“ беше красива като младоженка, под ярките лъчи на утринното слънце. Чисто новите платна блестяха като седефени. Корабът беше толкова прясно боядисан, че Том долавяше миризма на терпентин, а палубата му бе излъскана до снежнобяло.
Насочи мислите си към товара в трюма. Повика Аболи и го прати да провери. Отвориха люковете и двамата с Алф Уилсън се спуснаха в тъмните трюмове със запалени фенери в ръка. След половин час се появиха отново с доволен вид.
— Натъпкан е до горе с брезент за корабни платна. Най-добро качество. Ще стигне за цяла ескадра бойни кораби.
Лицето на Том също грееше от радост. Знаеше какви цени ще стигне този стока в тръжната зала на Компанията.
— Мускулите на войната — заяви той. — По-хубаво от злато.
85.
Разтовариха брезента в пристанището на Компанията, а Том изпрати бележка на лорд Чайлдс. След това отплаваха нагоре по течението, за да акостират при островчето Змиоркова баница. Том остана с хората си достатъчно дълго, за да тръгне работата по преустройството на двете закрити палуби, за поемане на по-голям екипаж, както и за отделяне на мънички каюти за него и тримата офицери. В тези помещения щеше да има място колкото за една койка и моряшко сандъче, чийто капак можеше да се използва при нужда вместо писалище или планшет за морските карти. Напречните греди на корпуса бяха на такава височина от пода, че при минаване под тях, човек трябваше да се сгъва почти на две.
Том направи скици за преустройката на носовата част, така че да побере двадесет души екипаж. Променил бе първоначалната си преценка относно броя на хората, необходими за водене на кораба и отбрана в случай на нужда. Освен това, трябваше да разполага и с достатъчно място за стоки, които да му стигнат за търговия по време на тригодишно плаване, така че да се завърне с печалба.
Както личеше, в моряшкия кубрик 83 щеше да е доста тясно, дори при хубаво време, когато повечето хора ще спят на открито. Но при лошо, когато всичко живо се скрие долу, помещението ще се окаже прекалено тясно, дори за коравите морски вълци, подбрани от Аболи и Алф.
83
Кубрик — общо спално помещение за корабен екипаж.