Мусон
Шрифт:
— Много години чакам тоя миг, малкото ми курвенце. Знаех си, че един ден ще ми паднеш в ръчичките. Винаги си била много самонадеяна и вироглава.
— Остави ме! — писна тя. — Пусни ме долу!
— Няма — отвърна Куш. — Сега си моя! Никога повече няма да пренебрегваш моите правила! Другите ще слушат писъците ти, ще се свиват от страх в постелите си и ще разберат, каква е цената на греха.
— Баща ми — изплака тя. — Бъдещият ми съпруг. Те ще те накарат скъпо да си платиш, ако ми направиш нещо.
— Баща ти надали знае как се казваш. Той има още много дъщери, макар
128.
Евнухът я отнесе в тясна килийка до гробището, в дъното на градините, отделена от останалата част на харема с разцъфнал жив плет. Двама от подчинените му, също евнуси, едри и затлъстели, но много яки, чакаха там. И тримата се хилеха в предвкусване на удоволствието, съблечени по препаски и вече изпотени в задуха на килията. Те докосваха разголеното й тяло, галеха стройните й крайници, душеха косите и щипеха малките обли гърди. Когато я съблякоха напълно, вързаха китките и глезените й с ремъци и я приковаха към дървена рамка с разкрачени крака и разперени ръце. Тогава Куш се изправи между краката й с почти блага усмивка.
— Въвлечена си в блудство. Знаем кой е мъжът, но за голямо мое съжаление, неговата власт е твърде голяма, за да му се въздаде според делата. Наказанието му ще бъде, да разбере за твоята участ. Целият останал свят извън тия стени ще знае, че си умряла от треска. Много хора мрат от нея през този сезон. Аз обаче ще имам грижата, любовникът ти да научи истината. Докато е жив ще го мъчи съзнанието, че е виновен за необичайната ти, мъчителна смърт.
Все още усмихнат, той се наведе и сложи тлъстата си длан върху интимните й части, като погали мекото гнезденце фини тъмни косъмчета между бедрата.
— Сигурно си чула, какво става с лошите момичета, попаднали в тази стая. Ако обаче не си, аз ще ти обяснявам в хода на действието.
Кимна към един от евнусите, който застана до него с дървен поднос в ръце. Върху подноса лежаха две малки пакетчета, загънати в тънка оризова хартия. Имаха форма на рибки, дълги колкото човешки пръст, с изтънени краища. Лъщяха под светлината на лампите, защото бяха дебело намазани с овча лой.
— Във всяко има по пет унции стрити люти чушки. Сам си ги отглеждам в градинката. От най-лютите са. Сокът от моите плодове може да разкапе устата и на най-коравия могул, дето цял живот само люто къри яде. Слагам си ръкавици от кучешка кожа, когато стривам праха.
Внезапно навря тлъстия си показалец дълбоко в нея.
— Едното пакетче за тая хубава, благоуханна дупчица отпред. — Ухили се в лицето й, когато Ясмини изпищя от изненада, болка и унижение. Евнухът измъкна пръст и отново го навря малко по-назад. — А второто за другата, по-тъмна дупка отзад. — Той измъкна пръст, помириса го и сбърчи нос към другите двама, които се затресоха от смях.
Взе едното пакетче от подноса. Ясмини го гледаше ужасена и започна отчаяно да се мята.
— Дръжте й краката — изръмжа Куш. Единият разчекна коленете колкото бе възможно. Куш раздели свилените косъмчета и меките устни под тях. После пъхна с опитна ръка намасленото пакетче в тялото й.
— Виждаш ли как Ал Амхара е направил път и улеснил задачата ми — каза той и обърса ръка в препаската си. — Предницата е готова. Да видим сега отзад. — Той взе второто пакетче. Помощникът му хвана в ръце малките обли бутове на Ясмини и грубо ги дръпна настрани.
Тя бе прехапала устни, а зъбите аленееха от собствената й кръв. Мяташе гъвкавото си златисто тяло, доколкото позволяваха ремъците, а към косите й се стичаха сълзи.
Куш завря свободната си ръка между бутовете.
— Разтвори повече! — викна към помощника си. — А така! Я колко е стегнато.
Хлипането на Ясмини премина в остър писък.
— Готово! — злорадстваше Куш. — Цялото го натъпках, докъдето можах да стигна. — Отстъпи крачка и добави: — Вържете здраво глезените и коленете й, та да не може да изплюе бонбончетата!
— Двамата се хванаха чевръсто за работа, а после станаха, за да се насладят на резултата от усилията си.
— А сега вървете да доизкопаете гроба на курветината. — Евнусите излязоха и скоро откъм гробището се чуха добродушните им закачки и скърцането на лопати в песъчливата почва.
Куш клекна до Ясмини.
— Смъртната ти носилка е готова, както и чаршафът, с който ще те спуснем в земята. — Посочи към един от ъглите на стаята. — Я виж тука! Сам съм изрязал надгробната ти дъска, със собствените си любящи ръце. Има си и надпис. — Куш го показа. — Тук е изписана датата на смъртта ти. Пише още, че си умряла от треска.
Ясмини мълчеше с вдървено тяло. Очите й, широко отворени и блеснали от сълзи, оставаха приковани върху лицето на евнуха.
— Разбираш ли, лютивият прах е толкова силен, че ще прояде хартията, а собствените ти сокове ще му помогнат отвън. Много скоро хартията ще се разпадне и прашецът ще докосне тайните ти местенца.
Махна с галеща длан косите от лицето й, а с палец обърса сълзите от ъгълчетата на очите, с почти майчина нежност.
— Най-напред ще усетиш леко жилване, а после то бързо ще прерасне в пожар, бушуващ пожар, чиито пламъци ще те накарат да замечтаеш за прохладата на ада. Доста курветини съм видял да умират по тоя начин, но досега не съм успял, да намеря думи за описване на страданията им. Утробата и вътрешностите ти ще бъдат изядени като от стотици плъхове, заглозгали мекотата на тялото ти, а писъците ти ще стигнат ушите на всяка жена в харема. И когато се изправят някой ден пред изкушение, ще се сетят за тебе.
Дишането му стана тежко, а изразът на лицето унесен, запленен от рисуваната картина на страдание.
— Кога ще започне? — попита риторично той. — След час или два, или дори повече. Не може да се каже с точност. Колко ще трае? Не мога да ти отговоря. По-слабите умират за едно денонощие, а по-издръжливите за четири, като не спират да пищят и за миг. Мисля, че ти си от издръжливите, но бъдещето ще покаже.
Отиде до вратата и подвикна към гробокопачите:
— Още ли не сте свършили? Докато не го изкопаете, никакво връщане тук за сеира!