Мусон
Шрифт:
След като влязоха в него, Том нареди да се спуснат двете лодки. Изпрати с тях Люк Джарвис и Алф Уилсън, да проследят главния ръкав и да водят „Лястовицата“. Имаше много фалшиви ръкави и задънени канали, които не водеха никъде и на няколко пъти се налагаше да се връщат, защото водната площ рязко се стесняваше. Загубиха много дни в проучване и непосилен труд, за да прекарват „Лястовицата“ през тинести плитчини и в такива моменти Том благодареше Богу за плоското дъно на корпуса. С остър кил никога не биха преминали безбройните пясъчни коси и наносни плитчини. Най-накрая,
Плитчините гъмжаха от крокодили с отвратителен вид и ръмжащи и мучащи хипопотами. Гъсти облаци насекоми висяха над тях. Когато минаваха край тръстики, от тях се надигаха с писъци и грак огромни пернати ята.
Тръстиките неочаквано свършиха и корабът пое през подобни на поляни, покрити с водни растения площи сред редки гори по двата бряга. Стада странни на вид животни вдигаха глави, зарязали пашата, и обръщаха очи към малкия кораб. После изпръхтяваха разтревожени и потъваха в гората. Техният брой и разнообразие бяха зашеметяващи, а моряците се трупаха край релинга, за да им се чудят и възхищават.
Имаше грациозни антилопи, някои с размери на английски елен, други много по-големи, със странни фантастични рога: сърповидни, с форма на ятаган или подобни на тирбушон, нямащи нищо общо с познатите им от Англия разклонени израстъци. Всеки ден слизаха на брега на лов. Дивечът беше доверчив, явно никога невиждал бял човек с пушка. Ловците можеха да се приближат достатъчно за точен мускетен изстрел. Месо вече не им липсваше, а излишното осоляваха или сушаха.
След като изкормваха и нарязваха дивеча, на брега се появяваха още по-странни същества, за да се погрижат за оставените от тях кости и отпадъци. Първи идваха няколко вида лешоядни птици, които засенчваха небето с огромни черни облаци. Кръжаха известно време, след което се спускаха бавно на земята. Грациозни и величествени в полет, на земята бяха уродливи и отвратителни.
След птиците пристигаха подобни на кучета петнисти същества, които кряскаха и ридаеха като зли духове, както и малки червени лисици с черни гърбове и сребристи хълбоци. После видяха първите лъвове. Том нямаше нужда Аболи да му казва, какви са тия огромни гривести котки: знаеше ги от гербовете на крале и благородници в Англия, както и от илюстрациите на стотици книги в библиотеката на Хай Уийлд. Зверското ръмжене и ревовете на тия животни тревожеха моряците нощем и те се въртяха в койките си, а Сара се притискаше още по-силно към Том, в малката им каюта.
Внимателно оглеждаха гори и поляни за следи от слонове, мечтаната плячка, чиито бивни щяха да ги възнаградят за всички мъки и несгоди. Аболи и Фунди показваха огромни кръгли следи в спечената като камък глина и обясняваха:
— Оставени са миналия дъждовен сезон.
Попадаха на съборени, сякаш от ураганен вятър, дървета с липсващи най-горни клонки и обелена по върховете кора. Но дънерите бяха съвсем сухи, а остатъците от счупено и обелено — повехнали.
— Миналата година — казваше Фунди. — Стадата са си заминали и може много сезони да не стъпят по тия места.
Теренът стана хълмист и Лунга започна да лъкатуши през тесни долини, осеяна с бързеи. Напредваха с много трудности, защото огромни морени и остри черни скали охраняваха течението и с всяка измината срещу течение миля, малката „Лястовица“ бе подлагана на все по-големи опасности.
Най-накрая стигнаха нисък горист хълм, около който реката се извиваше като подкова. Том и Сара слязоха на брега, за да се изкачат на върха му. Седнаха един до друг на хребета и Том започна да проучва околността с далекогледа си.
— Това си е естествена крепост — заключи той. — От три страни ни заобикаля реката. Остава да издигнем палисада през тясната шийка и ще бъдем защитени както от хора, така и от животни. — После посочи малко скалисто заливче. — А ето и чудесен пристан за „Лястовицата“.
— Какво ще правим тук? — попита Сара. — Още не сме видели слонове.
— Тук ще е базата ни — обясни Том. — Оттук ще можем да правим дълги набези във вътрешността, с лодка или пеша, докато стигнем обещаните от Фунди стада слонове.
Преградиха подковата със стена от тежки дънери. Свалиха оръдията от кораба и ги окопаха в склона над палисадата, за да държат под обстрел пространството пред нея. След това издигнаха дървени колиби, измазаха ги с кал и ги покриха с тръстика от реката.
Доктор Рейнолдс установи клиниката си в една от бараките, като подреди в нея всички инструменти и лекарства. Всеки ден караше ругаещите и протестиращи моряци да гълтат по една лъжица от горчивия хининов прах, закупен на пазара в Занзибар и макар от него да им пищяха ушите, в лагера нямаше нито един случай на треска. Сара се зае с ентусиазъм да му помага и скоро можеше сама да зашие рана от непохватен удар с брадва, както и да пусне кръв на някой болен.
Тя избра отдалечено на известно разстояние място за бараката им. Имаше чудесен изглед над речната долина към синкавите очертания на планините в далечината. От памучния плат, предназначен за търговия, уши пердета и чаршафи. След това нарисува мебели и накара корабните дърводелци да й ги направят.
Нед Тайлър имаше опит в селското стопанство и за да разнообрази диетата от месо и сухари, създаде зеленчукова градина с донесени от Англия семена. Напояваше я с помощта на вади, които сам изкопа през речния бряг. След това започна безконечна война с маймуните, които нападнаха посевите му в мига, в който пробиха първите стебълца.
След няколко месеца лагерът бе завършен и Сара го нарече Форт Провидънс. Седмица след това, Том натовари двете лодки с търговски стоки, барут, мускети и олово. Като взе Фунди за водач, той възнамеряваше да извърши проучвателен и ловен поход нагоре по течението, в търсене на неуловимите слонски стада, както и на местни племена, с които да започне търговия.
Нед Тайлър остана с пет души да охранява Форт Провидънс. Сара оставаше с Нед, защото Том не искаше да я подлага на опасности. Щеше да замества доктор Рейнолдс докато отсъства, както и да продължи да обзавежда жилището. Застанала на брега, тя махаше след лодките с ръка, докато изчезнаха зад първия завой.